Идеята за създаване в България на катастрофичен пул при бедствия е на почти 20 години и дори е по-стара от първите лицензирани застрахователни компании у нас. На заседанието на правителството в сряда министрите обявиха, че вече работят по нея и скоро ще имат предложение. Идеята наистина се обсъждаше още преди преломните за застрахователите 1998-1999 г., когато ги лицензираха. И ако от тогава и пазарът, и законодателството, и регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор се установиха, развиха и действат, то идеята за пула си остана само на думи.

Ето един пример от недалечното минало - само през 2005 г. имаше 5 големи наводнения. Общите щети за страната към началото на 2006 г. се оценяваха на над 1 млрд. лева. Правителството предвиди в бюджета 300 млн. лева, а ЕК отпусна над 20 млн. евро от Фонда за солидарност на ЕС. През март 2006 г. България преживя поредното голямо наводнение. В чисто политически план наводненията "се разливаха" по време на две правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Впрочем на 6 август 2005 г. до Елин Пелин се срути мост, малко след като по него беше минала свитата на премиера в оставка Сакскобургготски на път към бедстващия град. И ако царят се спаси, то равносметката показа над 20 жертви на водната стихия през тази година.

Тази фактология само доказва думите на министъра на екологията Ивелина Василева, че промени в климата има и такива наводнения също ще има. Е, не можем да свикнем, както тя препоръча, но определено можем да започнем промяна по темата за справяне с последствията. И тук няма място за никакво политическо говорене, каквото започна опозицията от БСП. Защото е видно, че за 10 години от 2005-а насам нищо не е направено - нито от предишните, нито от сегашните управляващи. Не че природата не им е "давала шанс" в предишни мандати. И ако министрите Владислав Горанов и Томислав Дончев наистина имат проект на закон за катастрофичния пул, трябва бързо да го придвижат за обществено обсъждане.

Накратко - предлаганите досега варианти са няколко и



се отнасят до 3 основни риска



- земетресение, наводнение и свлачища. Единият е задължителна застраховка върху част от застрахователната стойност на имота само при задействане на риска "Бедствие". Сумите обаче трябва да са минимални, за да е реално да се плащат. За по-справедливо и пазарно обаче се смята създаването на стимули за доброволно застраховане, така че във времето да се повиши застрахователната култура и да се натрупа фонд за реакции - възможно е и чрез данъчни облекчения. Изчисленията грубо сочат, че хората ще трябва да дават между 20 и 120 лева на година за масовите жилища според покритието, което всеки избира. Ако искаш, покриваш минимална сума и при настъпване на застрахователното събитие, т.е. ако ти се наводни къщата, ти плащат 10 хил. лв., ако искаш - отиваш на 120 хил. лв.

Възможно е и създаването на гаранционен фонд като този за "Гражданска отговорност" при автомобилите. Впрочем Турция е започнала да събира средства в застрахователен пул или фонд след големите земетресения и от 2000 г. насам вече са натрупани над 2.5 млрд. долара. В Румъния фондът срещу бедствията съществува от 2008 г. и вече има над 800 млн. евро. Идеята, предложена преди една година, е частните компании да събират вноските по задължителната полица, да отделят около 5% за разходите си, останалите средства да внасят в държавен гаранционен катастрофичен фонд. И ако от БСП си спомнят покойния си колега Димчо Михалевски, ще видят, че преди година точно той я развиваше. ГЕРБ също може да се върнат 3 години назад, когато през 2012 г. при поредните наводнения се заговори по темата. И пак, уви, едни и същи идеи отново остават само обсъждани. Дори имаше прогнози, че катастрофичният пул ще заработи от 2013 г. Тогава шефът на КФН Стоян Мавродиев казва, че може да се помисли за



смесен модел на пул с участието на държавата и на застрахователите



Той припомня, че до 1997 г. е имало такива полици за частни и държавни имоти. Тогава сумите се събирали с данък сгради. Според шефа на финансовия надзор цената на доброволната имуществена застраховка не е голяма. Той посочва, че тогава за имот от 60 000 лв., застрахован с покритие за пожари, бедствия, аварии и наводнения, премията е между 0.004 до 0.02% от стойността, или между 3 и 12 лв. на година. И сега числата не са много по-различни.

Най-напреднала беше дискусията през 2007 г., когато се беше стигнало до национална програма и цели 2 законопроекта, даже разгледани от депутати в парламентарна комисия. Има данни от проучвания на чуждия опит. Има наблюдения и за рисковете от бедствия у нас. Дори Световната банка се е включила с препоръки, че даже и международен презастраховател. Но какво става? Същото може да се случи и сега.

Но ако наблюдаваме процесите, то именно този вид бедствия зачестяват. Преди години застрахователите говореха повече за риска от земетресение и даже твърдяха, че територията на България не е застрашена от катастрофични наводнения. Сега е видно, че ситуацията е много променена. Да не говорим, че България съвсем не е излязла като по чудо от зоните с повишена сеизмична опасност. Затова, вместо да ни карат да свикваме с наводненията, министрите да решат как да се трупа фонд "Бедствия". Дори и да свикнем с природните катаклизми, пак някой трябва да плаща щетите. И е по-добре да имаме катастрофичен пул преди наводнението, отколкото после само pool с удавени в него къщи.



-------------------------------------

* От англ. дума pool - "басейн", но означава и "вир", "локва", "блато", а също и "сдружавам се, образувам пул".