Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов изнесе забавен моноспектакъл пред форум, организиран от Американската търговска камара. Събитието бе описано подробно в медиите като роман на Карл Май за доблестния Винету, който проси милост от своя Голям бял брат, нехаещ за разсипията по собствените му земи. Гледката бе патетична. Но отвъд простодушната неподправена реч на Борисов, който призоваваше добрите духове на американските инвеститори и проклинаше предателството на натовските ни съседки, в този спектакъл имаше нещо много горчиво.

В поведението на българския премиер имаше угодничество, примесено със селски хитрости от балкански тип, целящи



да умилостивят сърцето на господаря,



белким даде ако не "хъбче", то поне "ядрен реактор без пари". Предвзетата строгост, с която размахваше пръст към Брата, бе точно толкова, колкото да си каже електоратът "ех, че ни е ербап премиерът". За него бяха предназначени малките ефектни фрази от типа "Американският бизнес е длъжен в България да се държи добре, за да казваме "Вижте как е в САЩ" или "Хората не искат някакви лоши американци да им дупчат земята, нищо че сме най-богатата на шистов газ страна в Европа". Хем сърби, хем боли. Хем сте лоши, но искаме да ви обичаме, хем не пускаме сондите в Добруджа, а толкова ни се ще. Пък ако речете и една банкова гаранцийка на "Уестингхаус" да отпуснете за 7-ия реактор на "Козлодуй", цена няма да имате. В замяна предлагаме сломяващото: "България винаги е бил добър евроатлантически партньор".

Изказването на Борисов бе красноречиво най-вече за



начина, по който се решават важните държавни дела



по нашите земи - единствено и само със санкцията на Големия брат. Цялата политическа оратория бе в този дух: драги американци, тъй и тъй правим, каквото ни кажете, поне от време на време ни защитавайте националния интерес. "След като даваме Щатите непрекъснато за пример, важно е и да продължите да бъдете за пример, и когато се получи някъде разминаване, е тежко за обяснение. Моля ви да го имате предвид и да не се налага да го обясняваме", скара им се Борисов. И изплю трите енергийни камъчета, които мъчат началническата му душа. Първото - "Уестингхаус", второто - "Южен поток", и третото - шистовия газ.

"Уестингхаус" ще ги посрещна с хляб и сол, ако са истински инвеститори", заяви Борисов. Целият му патос бе концентриран в това "ако". Защото, по признанието на самия премиер, мултинационалната компания с апетити към строежа на 7-и реактор в "Козлодуй" не желае да инвестира реално в проекта, а чака българската държава да поеме финансовия масраф. Да не забравяме, че тъкмо цената бе основният аргумент за спирането на алтернативния проект "Белене". Вместо обаче Борисов да отхвърли категорично офертата на "Уестингхаус", както го стори с "Белене", той угодливо я подобри: "Да даде една банкова гаранция - нищо не е това за американското правителство, имаме инженери, имаме площадка, но нямаме пари". Така вратата за този инвеститор остана отворена.

Скандал представлява и откровението на Борисов, че "Белене" е провален по вина на САЩ и ЕС. Очевидност, която доскоро се отричаше. "Сега, доколкото разбирам, натовска Турция ще строи 4 ядрени централи с руска помощ. Питаме - може ли Турция да го прави, а България не - чакаме ясен отговор от САЩ и европейските ни партньори", бяха думите на премиера. Доказателство, че



решението за спиране на проекта е взето под външен натиск,



а не заради аргументите - земетръси, вехта технология, ненужни мощности и прочее, които се изтъкваха пред обществото.

От титаничните размисли на Борисов се потвърди и друга очевидност - че България е жестоко прецакана със спирането на "Южен поток" и това се осъзнава дори от премиера, допринесъл най-много за това. "В момента имаме реални проблеми с това, че нашата съседка Турция прие да прави "Турски поток". "Ние спазихме като европейска страна Третия енергиен пакет, но този нов поток има опасност да изолира България. Може ли натовска страна да спомогне България да бъде заобиколена?! Смятам, че не може", разсъждава премиерът. Ердоган впрочем смята друго. "Ние не бива да допускаме това да се случва и това трябва да е приоритет на съвместната комисия по енергетика със САЩ, за която се договорихме при посещението на държавния секретар Джон Кери", рече Борисов. И за всеки случай добави пак заклинанието "българияеотнайстабилнитеевроатлантическипартньори" така, както се кръсти по бързата процедура в напечени ситуации. В превод всичко това означава, че след като сами се простреляхме в крака, сега търсим САЩ да ни превързват раните, като окажат натиск върху Турция и Гърция по атлантическа линия, тъй щото двете съседки да не ни отнемат "потока" и "хъбчето". "Иначе не са ни истински партньори. Тук нещата са черни или бели, няма сиво", както простичко го обясни Борисов.

Но



игрите на балканския тарикатлък не свършват дотук.



Шистовият газ, върху чийто добив тъкмо Борисов наложи мораториум преди четири години, напоследък взе да мами българския премиер с перспективата България да се превърне в шистов рай на Балканите. Разбирай, Добруджа да се превърне в хвостохранилище. След като не станахме енергиен център и разпределителен хъб, поне с шиста да пробваме, дето се вика. И докато с едната си половина Борисов прави категоричен знак "не" към Кери по този въпрос, с другата си половина се изхвърля как България е най-богатата страна в Европа по шистов газ и как при един евтин добив сме щели да си решим всичките енергийни проблеми. Как премиерът ни е научил за това несметно богатство в земните недра, при положение че дори проучванията са забранени, така и не се разбра.

Както не се разбра как така българите хем обичат Русия и не искат да воюват със своята освободителка (по Борисов), хем България си остава най-преданият евроатлантически партньор. Ами ако евроатлантическата общност поведе война с Русия, Борисов с коя своя половина ще участва?