:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,729,025
Активни 741
Страници 13,928
За един ден 1,302,066

Вузовете вече произвеждат поне по един професор дневно

Най-активен е Университетът по хранителни технологии, следван от библиотекарския университет
Само за четири години броят на професорите се е увеличил двойно - от 773 на 1414. Данните съобщи зам.-председателят на Българската академия на науките акад. Дамян Дамянов на дискусия за промени в Закона за развитие на академичния състав. От разбивката по години е видно, че през последните две години висшите училища и научните организации са произвеждали по повече от един професор на ден, включително през почивните дни и официалните празници.

За периода от 2007 до 2010 г. броят на новите професори е 773. След като през 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и конкурсите преминаха изцяло към вузовете, новите професори вече са 1414 към края на 2014 г. Броят на доцентите също нараства главоломно - от 308 през февруари 2012 г. до 1750 към края на миналата година.

Най-бурна дейност по производство на учени демонстрира Университетът по хранителни технологии в Пловдив - делът на новите академични длъжности след 2010 г. е 29.4% от общия научно-преподавателски състав. Втори по активност е библиотекарският университет - новите професори и доценти са 28.6% от общия брой хабилитирани. За сравнение - новите академични длъжности в медицинските университети в София и Варна са съответно 21.5 и 20.6%, а в СУ - 20.3%. В столичните Технически и Химикотехнологичен и металургичен университет броят на новопроизведените професори и доценти е малко над 13%.

Според Дамянов изискванията при хабилитация са занижени, липсват и минимални условия към кандидатите за брой публикации в престижни научни списания, брой цитирания и др. Засили се стремежът на инженери, бизнесмени, а и на доста политици към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации, смята зам.-шефът на БАН. Според него автономията на висшите училища затваря вратите за външна намеса. Той посочи също, че законът не решава проблема с т. нар. "пътуващи преподаватели". Към юни 2013 г. на основен трудов договор към държавните вузове са 13 051 университетски преподаватели, а на втори трудов договор - 977 учени. Този въпрос е отговорност на ръководствата на висшите училища. "Очевидно е несъответствието на намаляващия общ брой преподаватели при големия брой на висшите училища в страната. Щатът на някои висши учебни заведения се напасва изкуствено", заяви Дамянов.

Законът не предвижда почти никаква сериозна система за контрол, но академичната общност е чувствителна към идеята за създаването на нова контролна комисия поради сходството с ВАК. Възможно е тази дейност да се поеме от отдел на министерството, който да контролира изпълнението на закона, предлагат учените. Според тях нарушенията на етиката и морала са многопосочни - манипулиране на данни, фалшифициране на резултати от изследвания, неправилно или невярно интерпретиране на данни, натрапено съавторство, присвоени непубликувани изследвания, плагиатство под формата на дословно преписване. Тези нарушения са оставени на съвестта на учените, като се разчита на академична почтеност, посочи Дамянов.

Очаква се с нови текстове в закона да се въведе ред в процедурите. Един проект вече е изготвен от министерството за въвеждане на минимални изисквания към кандидатите на национално ниво. Депутати от "Атака" също внесоха свой законопроект в Народното събрание.
29
6291
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
10 Февруари 2015 19:46
Нещо повече, в доста институции конкурси се пускат само на наши или директору удобни хора по приятелско-пиянска линия. Другите чакат да дойде Годо.
10 Февруари 2015 20:13
Абе, защо няма износ на професори? Май нещо не се търсят...
----------------------
Сайтът на Генек

10 Февруари 2015 20:17
Вглеждайки се в списъка с оксфордските историци забелязах, че има само трима, който се занимават с история на Британската Империя, един от които се занимава и с история на Британския Комънуелт (a.k.a. Общност на нациите). Четирима други пък са специализирали съвременна британска история. Т.е. само седем души изучават и се занимават с историята на най-голямата държава, съществувала някога, въпреки че тя им е родина. За разлика от тях в СУ 21 души са академичния състав на катедрата “История на България”, отделно 11 други са в катедра “История на Византия и балканските народи”, а още 10 в “Стара история, тракология и средновековна история” - мнозина от които също се занимават с делата на буйното българско племе. И нито един, който да се занимава с история на изкуството, на медицината, с история на Южна Азия, Китай, Япония или Латинска Америка. Просто гледайки тези числа, някой може да остане с впечатление, че майка България е произвела славна история, колкото народите на 7-8 британски империи. В СУ четиридесет души вършат онова, което по оксфордски стандарти би било вършено, вероятно от двама или трима.

http://www.liberalairhead.com/2014/12/za-kletata-balgarska-nauka.html
10 Февруари 2015 21:16
Да. Така е. И затова средното възнаграждение на един български професор е по-ниско, отколкото на главен готвач.
10 Февруари 2015 21:19
Професор, значи просто лектор в съответното висше учебно заведение. Нито повече, нито по-малко. Просто трябва винаги, когато някой каже, че е професор, да казва и къде е професор.
10 Февруари 2015 22:45
pirx71,

За съжаление, така е. Ако не се гънеш пред шефа и агитката от приближените му, ако не подхранваш чинопоклонно самолюбието на тези душици, няма кариерно израстване.
10 Февруари 2015 23:07
Само за четири години броят на професорите се е увеличил двойно - от 773 на 1414.


Бичат ги като талпи от гатер
То и с толкова акъл са, като талпи.
10 Февруари 2015 23:11
Да. Така е. И затова средното възнаграждение на един български професор е по-ниско, отколкото на главен готвач.
пълни глупости. по една случайност познавам добре и двете гилдии. друг е въпросът, че главен готвач в хотел 5 звезди (реални) се става бая по-трудно отколкото професор. за огромно мое съжаление "академичната общност" има много нисък авторитет. и това далеч не е български феномен. отдавна единствен критерий за оценка са междуличностните отношения.
10 Февруари 2015 23:23
Какво значение има броят на професорите, това са просто вид учители.
11 Февруари 2015 01:33
По един "++" дневно
11 Февруари 2015 01:40
В дописката е написано:
За периода от 2007 до 2010 г. броят на новите професори е 773. След като през 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и конкурсите преминаха изцяло към вузовете, новите професори вече са 1414 към края на 2014 г


Обаче в самият доклад на Дамянов, е написано следното:
Сборът на академичните длъжности „доцент” и „професор” за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 г. Следователно хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, е пресилен, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри.
http://usb-bg.org/Bg/D.Damianov%20-%20Doklad,%20ZRASRB,%2010%2002%202015.pdf
11 Февруари 2015 01:44
С ум се бият ... :
11 Февруари 2015 09:51
По татово време се смеехме, че Австрия има един професор по ски алпийски дисциплини, а ние трима. Наивници!
11 Февруари 2015 10:28
mick 10 Февруари 2015 21:19
Професор, значи просто лектор в съответното висше учебно заведение. Нито повече, нито по-малко. Просто трябва винаги, когато някой каже, че е професор, да казва и къде е професор.
Гойко Горисов 10 Февруари 2015 23:23
Какво значение има броят на професорите, това са просто вид учители.
Нещата не са толкова прости. Когато искаме някой да ни свърши дадена работа, добре е да имаме предварително гаранция за качеството на работата, защото може да е непоправимо късно, когато се разбере, че работата е свършена калпаво.
11 Февруари 2015 10:37
Нещата не са толкова прости. Когато искаме някой да ни свърши дадена работа, добре е да имаме предварително гаранция за качеството на работата, защото може да е непоправимо късно, когато се разбере, че работата е свършена калпаво.

Пълна гаранция никъде няма, но не е там въпросът. Работата "обучение на студент" се върши не от един професор, а от цял университет (то институти май не останаха). За университетите има достатъчно информация - и официален рейтинг, и неофициална. Знае се къде почти сигурно ще получиш добро образование, къде може да получиш, може и не - зависи от амбицията и желанието на студента. Знае се и къде повече от една хартишка, наречена "диплома", която ще ти служи после само да се вайкаш "аз съм с вишу убразование, пък никой не ми дава добра работа", не можеш да получиш.
11 Февруари 2015 10:46
В мнението на Братя Стругацки по-горе са цитирани някои изречения от доклад, изнесен вчера на обществена дискусия „Законът за академичния състав – крайно време за промяна!“. Изреченията след цитираните обаче са следните:
Няма гаранция обаче, че свръхпроизводство не може да се случи в следващите години, защото темпото на увеличаване броя на хабилитираните кадри бързо прогресира, а липсват възспиращи механизми на национално ниво. Освен това броят на новоизбраните професори е двойно по-голям, а процедурите от този тип определено нарастват бързо. Отново в самокритичен дух трябва да се отбележат изказванията на колеги, че изискванията при хабилитация са спаднали или не се спазват цифрите за минимални наукометрични показатели към кандидатите, които самите университети са установили.
Цитирането само на подбрани извадки от доклада не дава достатъчна представа за сериозността на положението.
11 Февруари 2015 10:50
За университетите има достатъчно информация - и официален рейтинг, и неофициална.
Законът на ГЕРБ постепенно влошава качеството и на добрите университети.
11 Февруари 2015 11:01
С новия си закон Игнатов отприщи вълна на мераклии, както се изрази един мой колега, техните внуци да имат дядо-професор ...Но безобразието не свършва с това, че журитата си избират и се договярят лично от кандидатите и че гласуването там е явно, но и във Факултетните съвети гласуванетопо закон сега е явно.. Е, как да има обективност и кой ще посмее да гласува против - дори осъзнавайки, че кандидатът в повечето случаи е протеже лично на ректора. Но да обърнем внимание как се обявават конкурси - чета ДВ и виждам - обявява се конкурс - не за длъжност професор (каквато беше идеята на закона), а - за ПРОФЕСОР/доцент. Т.е лицето става професор (а не на длъжност професор). Игнатов изрева против "званията", но новоизпечените професори искат да носят омразното им звание, а не просто да са на длъжност професор/доцент! Вузовете сключват договори за взаимно признание на - кое?- длъжноси или звания? Т.е. ние да станем хабилитирани лица по облекчения нов закон, но да носим гордо титла професор/ доцент както всички, които са станали ВАКовски професори...
11 Февруари 2015 11:53
Пълна гаранция никъде няма, но не е там въпросът. Работата "обучение на студент" се върши не от един професор, а от цял университет (то институти май не останаха). За университетите има достатъчно информация - и официален рейтинг, и неофициална. Знае се къде почти сигурно ще получиш добро образование, къде може да получиш, може и не - зависи от амбицията и желанието на студента. Знае се и къде повече от една хартишка, наречена "диплома", която ще ти служи после само да се вайкаш "аз съм с вишу убразование, пък никой не ми дава добра работа", не можеш да получиш.
От кого се знае. С това роене на професори и доценти, това, което се знае вече не се знае. А знанията в един университет се получават от преподавателиете.
И второ като получи някой диплома почват да работят връзките.
И трето, университетите, заедно с институутите нба БАН трябва ад правят наука, защото никъде по света унивесритета не е само преподаване. А тези нови професори и доценти са голи, че боси.
11 Февруари 2015 11:59
От кого се знае. С това роене на професори и доценти, това, което се знае вече не се знае. А знанията в един университет се получават от преподавателиете.

Който ще постъпва в университет, трябва да има достатъчно акъл да потърси информацията и да вземе информирано решение - къде да учи, какво образование може да очаква, каква реализация след това и т.н. Който няма акъл дори за това, няма акъл и за висше образование.
11 Февруари 2015 11:59
Сборът на академичните длъжности „доцент” и „професор” за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 г. Следователно хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, е пресилен, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри.

Разбира се много от професорите и доцентите са се пенсионирали. От друга страна единствено на професори и доценти е збранено да не се пенсиони, ако не желаят. На асистенти и на всички други се позволява. Но тук не става въпрос за бройката, а за за качеството на новите професори и доценти. Цялата тази каша е за да станат едни професори и доценти от НБУ законно.
11 Февруари 2015 12:03
Абе, защо няма износ на професори? Май нещо не се търсят..
Кой пък ти каза, че няма. В САЩ един цял институт се ръководи от мой колега - професор член-кор. Много мои колеги отидоха на Запад. Там е работата, че у нас се става много късно професор - а там искат нлади хора. Този опит да се намали възрастта се оказа нескопосан. И всички знаехме, че ще е такъв, защото имахме опита от Румъния.
11 Февруари 2015 12:09
Който ще постъпва в университет, трябва да има достатъчно акъл да потърси информацията и да вземе информирано решение - къде да учи, какво образование може да очаква, каква реализация след това и т.н. Който няма акъл дори за това, няма акъл и за висше образование.
На времето ученето беше безплатно, сега ученето е со дупе и со пари. Повечето пари нямат, а тези, които имат ходят на Запад. Децата от провинцията не могат да плащат живота в София. Мисълта ми беше, че и в СУ стандарта ще пада, защото всеки се изкушава да стане по-рано и по-лесно професор. Истина е, че като правя рецензии (следобяд ще представям една) че засега в СУ, БАН, Мединския институт все още държат на високо ниво. Докога, обаче ако остане този закон.
11 Февруари 2015 12:15
за огромно мое съжаление "академичната общност" има много нисък авторитет. и това далеч не е български феномен. отдавна единствен критерий за оценка са междуличностните отношения.
когато ВАК съществуваше имаше изградени критерии и при състав от 18-20 души в съветите, междуличностните отношения бяха минимизирани. един обича кандита, друг не го обича. Там е работата, че тогава не бяха ли изпълнени критериите нкой не кандидатстваше. говоря за точните науки. При хуманитарите беше друго.
Още през 1983г. на една конференция американски професори ми се оплакваха, че там водопроводчиците вземали повече пари от тях. Като отидох в САЩ се уверих в това. Там водопроводчици и електротехници са цехова мафия.
11 Февруари 2015 12:21
Доцент и прфесор трябва да развиват наук. Ама у нас за наука никой не му пука. Сега водим борба да ни се платят вторите години от договорите по ФНИ. Там един Николай Христов - управител на фонда се е запънал. Не е ясно защо. А парите ги имаше. Сигурно някаква далавера се прикрива там. У нас пари могат да се дават за какви ли не глупости - 3 милиона за досиетата на ДС, вече 25 години се вие тази простотия, милиони за учащие се в частни училища, само науката е на последно място.
11 Февруари 2015 12:29
бавнозагряващ, аз ти цитирам фактите от данните на Дамянов, ти ми цитираш хипотезите от този доклад. Какво щяло да стане, ама имало риск, ама не знам какво си.
Въобще не подкрепям Игнатовския закон, системата на ВАК работеше по моему по-добре, просто трябваше да се прецизират някои срокове, например срокът за решението на дадена Научна комисия след решението на СНС. Тогава имаше голямо бавене, всичко останало горе-долу си беше наред.

Но и още нещо от този доклад:
а) намаляващ брой студенти, който може да повлияе върху необходимостта от академични длъжности. Броят на академичните длъжности намалява, а броят на студентите на един преподавател в България е много по-голям от този в другите страни на Европа.


Излиза, че хем ни се струва, че хабилитираните лица са нараснали много, а то се оказва, че са по-малко, отколкото по времето на ВАК, хем броят на студентите на един преподавател в България е много по-голям от този в другите страни на Европа.

Не знам дали в тази статистика е отбелязано преназначаването на ст. н. с. и ст. н. с. I като доценти и професори, което би увеличило допълнително изкуствено процента.
11 Февруари 2015 12:48
Също като фалшивите дипломи за виШе.
11 Февруари 2015 12:57
когато ВАК съществуваше имаше изградени критерии и при състав от 18-20 души в съветите, междуличностните отношения бяха минимизирани. един обича кандита, друг не го обича.
не е вярно. какви критерии, какви пет лева. просто по ВАКово време трябваше да се убеждават 18-20 души и процедурата отнемаше повече време само заради повече бумащина. женската на денчев например си стана проф. по ваково време. сега, тя дали е технически или хуманитарни науки само господ може да каже.
11 Февруари 2015 19:19
От прочита на коментарите става ясно, че академикът зам. Председател е в защита на египтолога от НБУ. На него дължим създаването и легитимирането на "Инкубатора" на академични длъжности и звания. Тука, у нас е така, щом един зам. ПРедседател на БАН заявява без притеснение, че процесът бил нормален. Напред към сияйните върхове на Българската наука !
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД