|
| ---- |
Немалка част от оплакванията на гражданите са свързани със забавяне на линейките или отказ да се изпращат екипи. Особено лошо в това отношение е положението в големите градове София, Варна, Бургас, Пловдив, където екипите закъсняват от 30 минути до няколко часа. Здравните медиатори и неправителствени организации алармират и за дискриминация на пациентите. В единия случай при обаждане на тел. 150 или 112 първо се пита за възрастта на пациента и ако болният е в напреднала възраст или с тежък проблем, се отказва посещение. В другия случай не се пращат екипи в ромските махали. Към родилния дом в Монтана са обособени помещения за ромски родилки и има специален вход само за техните близки, докато останалите граждани ползват друг вход.
Чакането в коридорите на лечебните заведения за преглед, липсата на направления за специалист - всичко това прави здравната система неефективна, бламира лечебния процес и дава негативно отражение за здравословните прогнози на конкретния пациент. Формално се изпълнява и задължението за информираното съгласие - обикновено то се дава еднократно в приемните отделения и представлява набор от обща информация, от която болният не може да се информира за предлаганото лечение или лекуващия го лекар. За пациента остава загадка какъв е очакваният резултат от лечението, както и евентуалните рискове от него. Информацията на хартия се дава не от лекар, а от медицинска сестра или дори санитар. С този формален подход правата на пациента не са гарантирани, но всяка грешка на лекуващия лекар или екип е предварително оневинена - в декларацията се съдържа клауза, че в хода на лечението може да настъпи влошаване на състоянието и пациентът е информиран за това.
Честа практика е, когато пациенти с инсулт или психическо разстройство се връзват за леглата, под бинтовете да няма подложки и така превръзките се врязват в ръцете и краката и нараняват болния. Освен това на тези пациенти не се оказват грижи, за да се осигурят елементарни битови нужди - да имат вода или храна, или да им се извършва тоалет, ако са в реанимациите и спешните отделения. Това е в разрез с присъщите на всяко човешко същество ценности като чест, достойнство, авторитет и е недопустимо поведение в хуманните правови общества, за каквото претендира да е и българското, се посочва още в доклада. Не се осигурява и безплатна палиативна грижа за тежко болните пациенти, за които са изчерпани възможностите за лечение с благоприятно въздействие върху здравето.
Не са редки случаите, когато пациентът вместо лечение получава увреда, която може да го инвалидизира или дори да му причини смърт. Още по-чести са случаите на вътреболнични инфекции при лечението в болница, а обичайните причини са недобрата хигиена и неправилното боравене с инструменти или консумативи. Защитата на правата обаче се търси по общия исков ред пред съда. Периодът от инициирането на процеса до неговото окончателно приключване често пъти обхваща от 3 до 5 години. От тях само на първа инстанция съдебните битки се проточват около 2 години, на втора - около 1 година и няколко месеца и на касационна - още толкова. Немалко брой на дела за лекарски грешки продължават до 8 и дори над 10 години.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Гореизложените проблеми не са присъщи за частните лечебни заведения - там полаганата грижа е значително по-добра, но за доста ограничен кръг от пациенти. Съвсем различно е отношението в публичните лечебни заведения към пациентите, които искат да получат здравната услуга срещу заплащане. На тях обичайно се дава предимство в обслужването, демонстрира се значително по-любезно и внимателно отношение.
