Водеща, БНТ: ...100 дни след началото на това управление. 4.50 получихте, толкова е оценката от колегите от РБ. Иначе казано - за първите 100 дни управление или първия срок, можем да кажем, като министър. Как се повишава оценка, когато темата е образование?
Тодор Танев, МОН: Аз не съм много голям привърженик на политически сложените оценки с шестобалната система, използвана в училище. Някакси това е много алегорично. Няма учител, който аз познавам, който да издърпа на 15-та минута на едно 45-минутно класно листа от ученика и да каже: а, не, тука, нали, тука не си написал още туй-туй - и да му пише бележка. Малко е рано за тези бележки. Нека да го оставим на политиците, аз съм министър, изпълнителната власт, и съм длъжен да създавам програми и да следя за тяхното изпълнение. Бележките ги пишат други. И други журналисти в момента ги поемат. Да се съсредоточим на образованието. (...)
Водещ, БНТ: Обяснете ни за това гражданско образование.
ТТ: Да.
В-щ: Задължително от 1-и до 12-и клас.
ТТ: Никой не е казал "задължително". Задължително трябва да има, а не самото то да е задължително.
В-щ: Аха, учениците сами ще избират.
ТТ: Повтарям. Повтарям! Дали ще бъде свободно, задължително-избираем или ще бъде задължителен предмет, това по-нататък ще се разглежда тоя въпрос... Подлежи на доуточняване. Ние мислим, че задължително трябва да се изучава по-широко и по-системно. Това е единственото задължително.
В-щ: Защо да не може по история и по география да се учат тези неща, а трябва да бъдат в отделен предмет?
ТТ: Защото гражданското образование има различни компоненти в себе си. Един гражданин, което означава поданик на тази държава, трябва да знае какво означава министър-председател и да го разделя от президент - не като хора, а като функции. Трябва да знае ляво и дясно какво е в политиката; да избира не по ръководители или по партията, а по собствените си интереси кой да бъде. Но той трябва да има представа кой е адвокатът, защото ще има работа с адвокат. А също така трябва да знае какво се прави на гишето в банката. Това по история ли се учи?!
В-щ: Това се учи по "Човек и общество".
ТТ: Това не се учи всичкото по един-единствен предмет, защото икономическите знания например не могат да бъдат системно получени там. И не е работата два пъти в целия курс на обучение - 12, това нещо да бъде поставено и да бъде хаотично. Има хаос и ние ще направим много обстоен професионален анализ на хубавото, което е натрупано дотук през тези предмети, и на проблемите, които те също така вероятно са натрупали, за да поправим нещата. Ние не правим революция. (...)
ТТ: ...Без да имаме закон, ние няма да пишем нови учебници! С извинение - първо стои локомотивът или конят или двигателят, идеята, планът - и тогава ще правим нещата
В-ща: Да, но съгласете се, министър Танев, ние тоя закон (за образованието) го чакаме от години, сега не може цялата система да спре, понеже законът не е готов.
ТТ: Спряла ли е? Вие имате ли чувството, че е спряла? Учениците какво правят? Вкъщи ли си седят?
В-ща: Имам чувството, че не се реформира. Това е моето лично усещане като човек, който е излязъл от училище, но все пак...
ТТ: Ааа, чакайте. Не се реформира? Извинявайте, всеки ден говорим за това. Предните години говорехме ли за новия закон? Сега в момента малко работа ли се върши точно по реформата?... Второ положение - Законът за развитие на академичния състав - това правиме ли го?! Правим ли идеята тази, която е за колежанското, за дуалното образование и сме осигурили пари?
В-ща: Ама не ми се карайте, аз съвсем спокойно ви питам.
ТТ: Ма чакайте. Това е обвинение, че ний нищо не правим. Това, че сме по тихи, е друго. Имаме 90 000 учители, имаме 900 хил. ученици и 2 млн. родители. Вие какво искате - да създаваме при тях някакво чувство за суматоха, за неопределеност? Напротив, аз съм тука, за да успокоявам системата!
Няма учител, който аз познавам, който да издърпа на 15-та минута на едно 45-минутно класно листа от ученика и да каже: а, не, тука, нали, тука не си написал още туй-туй - и да му пише бележка
Този човек е тотално объркан.
Учителят трябва да дръпне още на 5-тата минута, ако види че ученика е започнал грешно...
Няма как ученикът да получи вярно решение, ако е сгрешил още про прочитането на условието.
Защото всяка грешка на ученика говори за некадърност на учителя!