Столичният кмет Стефан Софиянски пое град, пълен с бездомни кучета, и по всичко личи, че такъв ще го предаде на наследника си.
В началото и на двата си мандата г-н Софиянски тържествено обещаваше, че ще ни оттърве от тази напаст. На този фон последното му обещание, че до изборите ще изчисти улиците от кучета, звучи като пързаляне по инерция. Не е ясно само кмета ли го пързалят други или той пързаля нас. Стефан Софиянски е доказан управник от класа. За такъв професионалист не би трябвало кучетата да са чак такъв проблем.
По неофициални и неоспорвани данни в София шетат около 30 000 безстопанствени кучета. Най-голямата трудност е, че броят им не е постоянна величина и те не могат да бъдат ликвидирани с една проста калкулация на необходимите средства, както се представят нещата от общинската администрация. Ако беше така, формулата на решения проблем е следната: залавяне, двуседмичен законов престой в изолатор и умъртвяване на едно улично куче струва на общината 50 лв. 30 000 кучета х 50 лв. прави 1 500 хил. лв. Тоест на пръв поглед решаването на проблема струва 1,5 млн лева. Зам.-кметът по екологията Борис Спиров на няколко пъти правеше в медиите подобни сметки. Междувременно за последните 7 г. по тази схема
бяха похарчени повече от 4 млн лв., а кучетата са си пак толкова
Само за последните 3 г. общинското предприятие "Зоомилосърдие" отчете повече от 30 хил. убити кучета. Това прави около 70 000 унищожени кучета за 7-те години кметуване на г-н Софиянски. Очевидно е, че нещо не е точно така.
Една кучка ражда два пъти в годината средно по 5 малки, или 10 годишно. От 30-те хиляди улични кучета поне половината са женски. Това прави естествен годишен прираст от 150 000. Към тях следва да се прибавят и няколкото десетки хиляди домашни нежелано родени кутрета, ненамерили стопани и също попаднали на улицата. Или заедно с първоначално наличните 30 000 - годишен потенциал от около 200 000. Хубавото в случая е, че в София няма храна за толкова много кучета, в противен случай отдавна щеше да е станало страшно. Отново по неофициални и неоспорвани данни хранителният лимит на столицата е за около 30-40 000 бездомни кучета. Предимно това е храната от леснодостъпните и лошо стопанисвани общински контейнери за отпадъци. Отделно хиляди столичани подхранват уличните кучета край домовете си.
Популацията на бездомните псета е
в пряка зависимост от следните 4 фактора:
възможност за физическото им премахване, възможност за ограничаване на хранителния лимит, възможност за ограничаване на репродуктивните способности (най-вече на женските) и възможност за ограничаване попадането на домашни кучета на улицата. Очевидно е, че проблемът може да бъде решен единствено при оптималното съчетаване на усилията на всички заинтересовани страни и в 4-те посоки.
На първо място заинтересована е (или би трябвало да е) Столична община в лицето на кмета Стефан Софиянски. За 7 г. обаче кметската концепция не се разви по-далеч от умъртвяването на уличните кучета, предимно в изолатора в кв. "Лозенец". От края на 1998 г. до днес това се прави от общинското предприятие "Зоомилосърдие", наскоро преименувано на "Екоравновесие". Кметът сключи и 3 договора за умъртвяване на кучета с Института по имунология, който от своя страна предоговори задачата със старозагорска фирма и раздели с нея няколкостотин хиляди лева от общинския бюджет.
Около десетина пъти през тези години на различни места в София бяха проведени мащабни и явно добре организирани акции, при които бяха изтровени стотици бездомни кучета (предимно кастрирани) и десетки домашни. Лабораторните находки винаги сочеха стрихнин, на подадените в прокуратурата жалби не бе реагирано, а заместник-кметът по екологията Борис Спиров окачестви тези погроми като спонтанна защитна реакция на отделни граждани срещу кучешката напаст.
Борис Спиров е втората движеща фигура на кучешкия фронт в общината след кмета.
Той еднакво недолюбва и кучетата, и кучезащитниците
Вредата от природозащитните организации даже е залегнала като дефиниция в изготвената от него програма, приета от СОС през 1998 г. Явно г-н Софиянски напълно споделя вижданията на г-н Спиров, защото го подкрепя отначало докрай, а г-н Спиров отвръща на симпатията, като напуска БЗНС (от чието име попадна в общината) и "смени боята" в посока кметската партия. Озадачаваща е упоритостта, с която Стефан Софиянски все още продължава да убеждава аудиторията, че само с убийства на кучетата ще реши проблема. Даже цитира за пример Букурещ, където уж така бил решен проблемът (Букурещ в момента е по-пълен с кучета от София) и Тирана, където с улични кучета хранели хищниците в зоопарка. Не цитира обаче Атина, където на хилядите кастрирани улични кучета общината всяка вечер дава гранулирана храна и вода в специални съдинки.
В София има точно една дузина регистрирани граждански дружества, чиято дейност има отношение към решаването на проблема с бездомните кучета. Три от тях разполагат със собствени центрове, където годишно се санират и кастрират около 2000 животни. Т.н. немски център
обработва кучетата безплатно, със средства на немски дарители
Годишният му капацитет е 1200 екземпляра с бюджет около 30 000 евро. Той разполага и с една от най-модерно оборудваните клиники, която се ползва при обучението на студентите от Ветеринарния факултет на ЛТУ. Всички граждански дружества застъпват виждането, че на евтаназия трябва да бъдат подлагани само доказано агресивните и болни кучета, а всички останали да бъдат санирани (обезпаразитявани и имунизирани) и кастрирани. Всички кметове досега без изключение са избивали кучетата наред, но поради мизерната материална база и ограничени финансови ресурси, това винаги си е било наливане на вода в пробита каца. Но решениета на проблема би могло да бъде в паралелното прилагане на евтаназията (от страна на общината) на болни и агресивни кучета и санирането и кастрацията на останалата част (от страна на гражданските дружества). От една страна това обединява общинските и граждански ресурси и удвоява броя на обработените кучета. От друга страна от и без това шетащите наоколо кучета все по-голяма част ще бъдат обезпаразитявани, имунизирани и кастрирани, което е добре за здравето на столичани и спира самовъзпроизвеждането. Този подход бе препоръчан нееднократно на кмета и
от най-големите английски и германски дружества за защита на животните,
обещаващи и материална, и методологическа помощ при евентуалното му прилагане. Същото предложи наскоро в своя доклад и д-р Вагнер, старши експерт по контрол на популациите на бездомни животни, поканен в София лично от Стефан Софиянски със съдействието на германския посланик г-жа Зайлер. Въпреки реалните изгледи по този начин проблемът "бездомни кучета" да отшуми от самосебе си в рамките на 5-6 години, хората на кмета упорито продължават да избиват санираните и кастрирани кучета, обезсмисляйки приноса на гражданските дружества. А кметът продължава да говори за някаква мистериозна блицпрограма, с която, ако се развърти, за една година ще изтрепе всички бездомни песове. След 7 г. избиване на животни, похарчени 4 млн. лева и град, пълен с кучета, логично обяснение за това поведение на Софиянски няма.
7 г. общинският съвет с председател Антоан Николов подкрепяше всички експерименти на кмета и доверчиво отпускаше милиони, които потънаха по приятелски фирми и в "Зоомилосърдие" без никакъв видим резултат. Преди няколко месеца обаче общинският съветник Мария Харбова, председател на постоянната комисия по екология, внесе в СОС докладна записка с предложение за закриване на "Зоомилосърдие", изискване на ревизия за дейността му от създаването до момента и създаване на ново предприятие - "Екоравновесие". Повод за това предложение бяха стотиците сигнали от страна на граждани и дружества за защита на животните за закононарушения в дейността на кучкарите, затрупали общинския съвет. От този момент
Столичният общински съвет като че ли се превърна във враг N 2 за кмета
(враг N 1 са кучетата). Хронологията на последвалия конфликт е приблизително следната: Софиянски уволни директора на "Зоомилосърдие" Никола Попов, срещу което Антоан Николов отмени действащата Програма за намаляване на броя на бездомните кучета. Предприятието не бе закрито (и оттърва ревизията), а само преименувано. Кметът отхвърли предложения от СОС Христо Тотев за нов директор на "Екоравновесие" и предложи да се сформира временна смесена (СО и СОС) комисия, която да избере подходящия кандидат.
Още преди комисията да започне работа по 9-те подадени кандидатури, Софиянски обяви в медиите, че новият директор ще бъде старият негов служител о.з. генерал Йордан Димитров. Пред комисията генералът представи програмата за евтаназия на Борис Спиров от 1998 г. (споделяйки, че не я е чел), а Христо Тотев предложи гореописания комбиниран подход. По предложение на секретаря на столичната община Асен Дюлгеров, представител на кмета в комисията, кандидатите се оценяваха по предварително определени критерии по точкова система. Комисията класира на първо място Христо Тотев, а генерала на трето. На сесия на СОС на 18.12.2002 г. Христо Тотев бе избан, а на кмета бе възложено да сключи договор за управление с него. Оказа се, че Софиянски междувременно е назначил ген. Димитров за директор на "Екоравновесие", с което
превърна работата на комисията с кандидатите във фарс,
а решението на СОС в парче хартия.
Какво се очаква оттук нататък?
Стефан Софиянски няма да направи нищо ново. Може да прехвърли известно количество пари от софийския в пловдивския бюджет, защото се договорил с пловдивските зоомилосърдници, които работели много добре, да поработят и в София.
Столичният общински съвет и председателят му Антоан Николов оспориха назначението на генерала през главата им, подадоха сигнал за нарушението до областния управител. Спечелилият, но пренебрегнат кандидат-директор на "Екоравновесие" Христо Тотев ще заведе гражданско дело срещу кмета. Подкрепящите го граждански дружества за защита на животните ще продължат да алармират всички институции за всички наблюдавани от тях нарушения, и ще засилят дейността си по посока на Европейския съюз, където ще разчитат на Англия и Германия за официална реакция срещу предстоящите кучешки погроми в София. Отново ще бъдат заснети компрометиращи видеоматериали, които ще скандализират малко нашата и много чужда общественост. Германското дружество, финансиращо кастрационния център във ветеринарния факултет на ЛТУ, вероятно ще си прибере техниката, ще се изтегли обратно в Германия и също ще сподели впечатленията си пред Европейския съюз.
А софиянци ще недоволстват: едните - че милосърдният кмет продължава да избива уличните им приятели, а другите - че въпреки милосърдния кмет по улиците скитат бездомни кучета. И едните, и другите ще има за какво да мислят около общинските избори.











