|
- И аз търсих криза и не я намерих. Търсих я в Речника на Найден Геров. Там криза няма, загубила се е някъде между думата "криво" и думата "крикнува", тоест извиква. И за това в България когато говорим за криза, никога не знаем дали нещата са "криви" или просто някой вика. В нашия обществен дебат думата криза е изгубила аналитичното си съдържание. Правителството с право се страхува, че ако медиите достатъчно дълго говорят за криза, то кризата е реалност. Но ако едно правителство отказва да види симптомите на криза, то става фактор на нейното задълбочаване.
-------------------
Когато ВАС блокира преговорния процес на правителството с ЕС, това е симптом на криза. Когато двете най-големи сделки на правителството са на съдебни трупчета, това е симптом на криза. Когато ВСС иска оставката на главния прокурор и от това не следва нищо, това е симптом на криза. Когато социологическите проучвания показват, че доверието към институциите е стигнало или се е върнало до санитарния минимум, това е симптом на криза. Когато политическите сили говорят за промяна в Конституцията, това е симптом на криза. Това, че висш магистрат е убит на улиците на столицата не значи непременно криза, но това, че хората в голямото си мнозинство са убедени, че убийството няма да бъде разкрито е симптом за криза.
-------------------
- Но има и обратен пример - доверието в МВР расте, показните разстрели и бомбените атентати също.
- Когато социолозите питат имате ли доверие в МВР, голяма част от хората отговорят на въпроса, вярвате ли, че Бойко Борисов се опитва да направи нещо. И отговорът е положителен. Но ако днес генерал Борисов напусне МВР, доверието към институцията едва ли ще бъде много различно от доверието в съда и прокуратурата. Така че въпросът не е има ли криза, въпросът е какъв е характерът на кризата и какви са възможните решения.
- А какъв е характерът на кризата?
- В криза е политическата система. Държавата в България през последните 13 години функционираше върху една оспорвана, но стабилна дву-партийност. През партийните централи се извършваше както посредничеството към икономическата сфера, така и посредничеството с независимата съдебна власт и с независимите медии. Трябва човек да не е живял в България през последните години, за да не знае, че партиите назначаваха съдии, посланици и капиталисти, и пишеха статии.
---------------
Властта на партиите имаше две страни. Тя създаде условия за клиентелизъм и за негативен подбор на елитите, но в същото време гарантираше прадсказуемост и контрол. Тази система рухна на 17 юни. Избирателите гласуваха за царя с желание да спасят държавата от партиите. Но тава, което виждаме две години по-късно е, че кризата на партиите допълнително отслаби държавата. Днес мрежите изместиха институциите. Т.е. мрежите от хора и интереси станаха основен политически фактор. Партиите са в парламента, мрежите са във властта. И независимите институции, разделени от конституцията и доскоро събирани от партиите, сякаш вампирясаха. В един момент политиката изчезна и останаха ведомствените и лични интереси. Това създава непредсказуемост и хаос.
--------------
Проблемът не е в това, че има война на институциите, такава война е имало и преди, проблемът е, че не можем да разберем кой с кого воюва и в името на какво воюва. Днес проблемът не е, че "лошите" побеждават "добрите", проблемът е, че не можем да разберем, кои са "добрите".
- Но пък картината може поне да изглежда доста постмодерно. Имаме много мрежи и с всякакви дупки, а не стройни партийни пазарски чанти. Разпадът поне може да е моден.
- Разпадът е опасен. Това, което ме плаши, е нарастващата несигурност. Несигурността и непредсказуемостта скъсяват хоризонта на хора и институции и правят планирането невъзможно. Държавата на двупартийността отблъскваше със своята ригидност и арогантност. Или си с едните, или с другите. Един министър не пиеше определена марка кафе, защото вносителите на тази марка бяха от "другите". Но в света на мрежите това, което ме ужасява, е чудовищната деструктурираност и политическа промискуитетност. Днес е модерно да питат политолозите, кои са с Филчев и кои са срещу него? Но на този въпрос може да се отговори само ако е зададен така: "Кои са с Филчев днес в 4 часа следобед?". Защото в 5 следобед други ще са с Филчев и други ще са срещу Филчев. И същото е вярно за затварянето на глава "Енергетика", за връщането на Чорни или за приватизацията на БТК. Обществото не може да понесе такава степен на непредсказуемост. Инвеститорите не могат да понесат такава непредсказуемост. И в това е същността на кризата.
- И какво е решението - свикване на Велико Народно събрание или пък да се направи нова Кръгла маса, каквато идея подхващат някои медии?
- Кръглата маса е абсурдно решение. Тя е изход за съвсем различен тип криза. Кръглата маса е изход, когато имаме нелегитимни институции и в същото време се е появила легитимна обществена сила, която не е представена в институциите. Тук проблемът е друг. Именно защото партийната система се е разпаднала, вече като че ли никой не държи институциите във вменяемост. Партията-държава беше разградена, двупартийната държава е дискредитирана, непартийната държава не се случи и не можеше да се случи и въпросът е как да се предефинира държавата.
Конституционният съд може да направи много лоша услуга на политическата ни система, ако я лиши от гъвкавост като постанови, че реформата на съдебната система задължително минава през Велико Народно събрание. Ако една политическа система не е достатъчно гъвкава, много по-голяма е опасността тя да се сгромоляса върху хората. Може би Конституционният съд никога досега не е бил изправян пред такова съдбоносно решение.
- Т.е. призовавате КС да прави конституционна политика, както се нарича на Запад?
- КС по определение прави конституционна политика.
- Но няма ли опасност КС да бъде обвинен в нелегитимна намеса, подобно на Върховния административен съд, уличаван, че изземва функциите на изпълнителната власт, като постоянно блокира решенията й?
- Това са две много различни съдилища. Конституционният съд прави политика. Ако той ограничи до минимум правото на обикновеното Народно събрание да променя конституцията, това прави изборите за Велико Народно събрание единствено решение. Но тогава политическите сили ще спрат да мислят за конституцията, ще мислят главно за изборите.
---------
Ако обаче се даде възможност на нормален парламент да реформира основния закон, тогава конституционните реформи имат по-голям шанс да станат съдържание на политическия живот. И съм убеден, че тези промени трябва да се потвърдят от референдум. България има нужда не просто от промени на конституцията, а от сериозен конституционен дебат, в който да бъдат въвлечени максимално големи части от обществото. Промяната на конституцията е прекалено важна работа, за да бъде оставена на експертите.
---------
Големият проблем е как хората да бъдат върнати в политиката. И това не е проблемът за избирателната активност. Защото царят върна хората пред урните, но не ги върна в политиката. На хората не им се предлагат реални политически избори, а само участие в избори.
- Дебатът за съдебната система може ли да даде някакъв изход от глобалната криза?
- Дефицитът на правосъдие и справедливост е най-големият дефицит на обществото ни днес. Основната функция на държавата е да въздава справедливост. И ако не може да правораздава, тя е слаба държава.
- Външната усмирителна риза - НАТО и ЕС, няма ли да е поне някакъв укротител на кризата?
- Това е една от големите илюзии днес. Усмирителните ризи предпазват, но не лекуват. За разлика от финансите, където нещата могат да се решат с валутен борд, политически борд не е възможен. Това е само една красива метафора. Иначе страната би трябвало да стане класически протекторат, в който да влязат чужди съдии, чужди полицаи и пр.
- "Нов обществен договор" също е една красива метафора.
- Новият обществен договор дойде като алтернатива на идеята за политически консенсус, разбиран единствено като съгласие между партиите. Ако ще се говори за някакъв нов обществен договор, това значи да се говори за нова философия за участието на хората в политиката. Партиите или ще трябва да станат представителни за настроенията на хората, или ще се превърнат в холограми. Кризата на партиите не се решава като се създават нови партии или като се забраняват партиите. Въпросът е как да се преодолее режимът на мрежите (лобитата). А това значи да се откажем от някои свои предразсъдъци като презрението и страха от формите на пряка демокрация.
Не е възможно хем да даваш на хората възможността да решават сами, хем да не им позволяваш да правят грешки.
- Изходът от кризата обикновено минава и през търсенето на виновници за нея. Ако и ние влезем в ролята на прокурори, от казаното досега излиза, че виновник за нея е феноменът, ако не личността, Симеон II. Защото с идването му у нас е унищожена старата партийна система, без да е създадена нейна алтернатива.
- Царят не уби партиите, той дори не успя да ги погребе. Двупартийният модел рухна още на местните избори през 1999 г.
---------------
Вината на царя е, че не предложи алтернатива, макар да твърдеше, че е алтернатива. Той не реши кризата, а само я преоблече. В един момент стана видимо, че политическата ни система виси във въздуха и последната съдебно-политическа криза около АЕЦ е най-яркият пример за това. Това, което ми се вижда важно, е да си дадем сметка, че нито статуквото от преди царя може да бъде реставрирано, нито сегашното статукво може да бъде съхранено.
-----------------