Всеки начинаещ пазар като българския често се сблъсква с препънки, породени главно от липсата на установени норми и традиции на търговско общуване. Нито на търговеца, нито на клиента му е ясно къде свършва търговската дяволия и

къде започва измамата.

Спомнете си например чейнчаджийските номера, които се въртяха цяло лято и изобилната палитра номера ментета. Щом някой от многобройните пороци на съвременния наш пазар попадне във фокуса на общественото внимание, първата ни работа е хором да викнем: "Властта е виновна!" (сякаш министърът на финансите е учил Пешо Мотиката да свива "кукла"). Защото в изродените наши представи само "властта", държавната администрация е длъжна да пази реда и затова само нейна е вината, че някой от нас не си е отварял очите или от лакомия е предпочел мошеника пред изрядния продавач. В отговор на редовното вайкане за липса на ред на пазара, администрацията реагира винаги по един и същ начин - с



фабрикуване на ведомства и наредби



за затягане на контрола. Единственият осезаем резултат е набъбналият списък бумаги и нотариално заверени декларации, които желяещият да упражнява каквата и да е дейност - от засаждането на тикви до производството на азотни торове, - е длъжен да представя месечно, тримесечно или веднъж в годината пред някоя бюрокрация. Броят на държавните агенции, комисии, служби, институти, бюра, инспекции и регистри вече никой не може да хване. България все повече се превръща в същата свръхбюрокрация, която преди 13 години уж имахме национален консенсус да разградим. Все по-ясно става дори на радетелите на "твърдата ръка", че



административното регулиране е безпомощно



да следи всички дейности и продукти, за да поддържа ред на пазара. За да изгради справедлив регламент на коя да е дейност на администрацията й липсват опит и познания, а корупцията й винаги идва в повече. Вместо да налага ясни, лесни за спазване и трайни правила, нашата бюрокрация е свикнала да бяга от най-близкото куче. Тя търчи след вчерашните проблеми и се опитва да запуши откритите вече дупки чрез нови забрани, изисквания и толкова много членове и алинеи, че на нормалния търговец цял живот няма да му стигне да ги научи, камо ли да му остане време и да ги спазва. Имаме хиляди мъртвородени норми, които никой не може да спази и никой не спазва или е принуден да заобикаля, за да оцелее.



Саморегулирането е изходът



от неизбродимата джунгла на административните норми. По-старите търговски нации като англичаните и холандците например, отдавна са достигнали до извода, че държавата е неефективен регулатор и затова е по-добре самите участници на всеки пазар сами да напишат и поддържат правилата, които са длъжни да спазват. Още от времето на еснафите браншовите саморегулиращи се организации са били натоварени със сложната задача да установят и поддържат реда във всеки занаят. За разлика от държавния чиновник те много по-лесно съзират нарушенията, много по-точно знаят как да ги избегнат и са



неподвластни на корупцията



Тъкмо поради конкуренцията между тях търговците имат интерес всеки да спазва общите правила. Те нямат сметка да замижават срещу подкуп, оставяйки измамниците да подбият пазара с ментета или да компрометират целия бизнес, който ги храни. Погрешно е обаче да се разчита, че саморегулирането ще стане от самосебе си, че търговците на добра воля ще поемат задължението да си изработват правила и да ги спазват. Нормите и стандартите, налагани от саморегулиращите се организации трябва да имат задължителна сила. Това е работа на държавата, която първо трябва да приеме



закон за саморегулирането,



с който да определи как ще се създават бъдещите саморегулиращи се организации, да установи правила на които тези регулатори трябва да отговарят, да посочи ред, по който Министерският съвет например, ще дава и отнема правата на отделни организации да саморегулират бизнеса на членовете си. Сегашните браншови съюзи няма да свършат никаква работа. Бездруго всеки бранш има поне по две, а някъде и до десетина организации, претендиращи да са единствен изразител на общия интерес. Новият закон трябва да сложи ред първо в роенето на синодите в бизнеса. Подобно на Нотариалната камара и Лекарския съюз, във всеки бранш трябва да има точно една действително обща и призната като регулатор организация, която да нареди единни за всички правила и процедури. Така ще стане възможно да съкратим ненужната администрация. Главната задача на държавата ще остане да наказва нарушителите.