Училище "Христо Ботев" в с. Стубел, Монтанско, е сред инициаторите за основаване на Асоциация на приватизираните училища, или АПУ. Това е и поводът за интервюто с него.

- Какво е това странно обединение АПУ? Само на сгради ли е, или нещо повече?

- Никак не е странно. АПУ е мистично, но действително обединение, почти по Радичков или Йовков, ако си спомняте "Ако можеха да говорят". Такива асоциации можеха да се направят за какво ли не, но ние сме първи, макар да сме последни в приватизацията. Вярно, в сравнение с другите при нас законният грабеж е дребен и по особен начин символичен. В много от нас още стоят ликовете на светите братя, небесни застъпници и покровители на Европа. Те са и наши, свързват ни в светите селения. За нас остана по-лесното - да се свържем тук. Не е трудно с малко география: вземате карта на България, надупчвате селата и градовете, където сме, и виждате как дупката расте. Тя е и дупка в информацията - появяваме се тук-там в протоколи на общини, мести вестници и обяви за търгове и дотук. Споменах информация: тоя месец за приватизация са обявени четири училища в Добричка област, а училището в Полковник Дяково се отдава под наем - началната месечна цена е 90 лева. Асеновград пък променя предназначението на 14 училища в Конуш, Патриарх Евтимово, Новаково, Орешец, Стоево, Червен, Жълт Камък, Леново, Нови Извор, Бачково, Малко Тополово, Мостово, Три могили, Нареченски бани. Обектите щели да се управляват в интерес на населението, сякаш досега са се управлявали против него. Иначе не сме интересни даже за местните. Най-много да напсуват държавата и новия собственик, чиято кола е по-скъпа от всички училища в общината. Рядко някой се интересува от това подценяване - и на нас, и на проблема. Обидата, че не ни забелязват, роди АПУ.

- Но пък общините все нещо ще спечелят, вместо да стоите празни...

- Решете тая проста задача с няколко условия и ще прецените. В нашата област Монтана четири селски училища заедно с фурни и стари цехове сме включени в програмата за приватизация - в Безденица, Славотин, Студено буче и наше село; общината очаква към 65 хиляди лв. Колко лева се падат средно за обект? С колко лева е по-добре от Трънско или Кюстендилско - там училища вървят по 2000-3000 лв.? И с колко е по-зле от Казанлъшко - от краден инвентар, кабели и тръби изкарват 10 000-12 000 лв.? Така косвено се помага на безработни, учат се на труд децата, които ходят на училище само когато помагат на родителите в къртенето. Някъде пък ни препродават - в с. Бъзън, Русенско, трябва да съберат 56 хиляди лева, за да си върнат продадено, но съсипано училище; събрали са за месец към 600 лв. Колко години ще ги събират?

- Все пак реформите в образованието не целят продажби, предвиждат защитени училища...

- Не целят, но ги улесняват. Ето, новият закон мина на първо четене. Всички се въртят около учебниците и 60 частни училища - щели да получават държавни средства, защото закъсаха и нямат клиенти за образователни услуги, както се казва. На тях се помага, а на нас? Ще дадат компенсации от дванадесетина милиона за даскалите, които ще съкратят, а ние - на тезгяха за по 7000-8000 лв. парчето с прилежащите дворове. По тоя закон основното образование се завършва в VII клас. Статистически сме около 1300 основни училища, I-VIII клас, от тях - към 600 чисто цигански, по-малко са турските и помашките, ако е позволено да го кажа некоректно, ама ние си го знаем. Децата от VIII вече ще ходят до градовете или в други квартали. Колко ще ходят, не знам, но знам, че закриха към 500 такива като мен за петнадесетина години. Сега ще се закрият още. Хората свикнаха, но ние повече няма да търпим.

- Но какво да се прави - няма деца и поне стотина години няма да има за всички вас? Приватизирани може да служите за нещо полезно.

- Убедени сме в полезността си. Обсъждаме проект, правим SWOT анализ, разработваме го по програми на ЕС и правителствени стратегии за интелигентен растеж. Министър Танев има чудесна идея за колеж за стари хора. Защо не я приложим творчески: да си върнем първолаците отпреди 65-70 години? Има обяви, че за 120 000 евро се продава БИФШО! - така е написано в сайтовете - училище, идеално за старчески дом до София. Няма да питаме за колко е приватизирано, но защо това да не стане навсякъде с помощта на държавата? Защо да не сме държавни и общински хосписи, издържани от пенсии, такси и дарения на благодарни роднини и НПО!? Все пак е по-добре, отколкото обори или, както стана с някои по така училища - екохотели. Не сме против разнообразието, но сме институции на традицията, сантиментално свързани с питомците си. Като дойдат училите в нас преди 60-70 години, се трогват истински, вдетиняват се и посрещат по-лесно трудностите на третата възраст. Може да привлечем и чужденци, скандинавци, тук е по-топло, гробните места са евтини. Затова мечтаем за закон за задължително следпенсионно образование, за саниране, търсим парламентарна и бизнес подкрепа. Някога ни кичеха с лозунги, че учим за живота и светлото бъдеще. Е, сега ще сме полезни да облекчаваме смъртта, ще живнем, пък с нас и държавата...

- Благодаря за това интервю. От името на читателите на в. "Сега" ви желая успех, здраве с Баба Марта, честит 3 март!