:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,176,386
Активни 66
Страници 480
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

В края на краищата блатото поглъща и Андрешко

Демонстративното презрение на някои театрали към пазара е просто пазарен трик, смята драматургът Юрий Дачев
снимка: Атанас Кънчев
Юрий Дачев
Юрий Дачев е роден през 1963 г. в Шумен. Завършва във ВИТИЗ театрознание. От 1994 г. преподава в НАТФИЗ и НБУ. Драматург на Малък градски театър "Зад канала". През 2000 г. е назначен за заместник-министър на културата. Автор на пиесите "Праведните не закусват в петък", "Пансион за кучета", "Вчерашни целувки", "Салон за плач", "Почтени убийства", на филмовите сценарии "Пансион за кучета", "Пътуване към Йерусалим", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (съсценарист), както и на тв предаването "Рецепта за култура".





- Тези дни в старозагорския театър мина премиерата на "Казаларската царица" по Вазов, в Армията пък се играе ваша интерпретация на Хашековия Швейк. Смелостта ви да адаптирате класически произведения е завидна, не се ли страхувате от "неправилен" прочит?

- Трябва да кажа, че всичко, което съм адаптирал досега, е било по идея и настояване на режисьорите. Разбира се, пресекли са се харесванията ни на литературното произведение, но никога не съм бил инициаторът. Очевидно има нужда от такива адаптации, след като хора, които са много по-близо до интересите и щенията на публиката, каквито са режисьорите, са решили да ме потърсят за съвместна работа. Знам, че има зрители и "високи" театрали, които смятат, че безчинствам с текстовете на класиците. Но има и други, които ги приемат като възможен прочит, който им е любопитен, независимо доколко го харесват. Очевидно има някакъв глад за живот на известни литературни произведения на сцената и за някои режисьори аз съм вариант това да се случи. Опитите ми в това отношение са ми донесли повече радост и забавление, отколкото разочарование. Не само като работа, а и като реакция. Много е приятно да прочетеш, че цитират Вазов, Хашек, Пушкин и други "пострадали" от адаптациите ми, с измислени от мен реплики. Направо се надувам - колко класически мога да звуча. Една освирепяла журналистка дори се опита да ме засрами с Пушкин, цитирайки... мен. Милата, беше забравила, че в оригинал "Евгений Онегин" е в стихове, а не в проза. Ако въобще го е знаела.

- Смятате ли, че театралното изкуство трябва да се субсидира изцяло на пазарен принцип? Тази зависимост от кефа на публиката не носи ли риск театърът да се превърне в нещо като "Комиците"?

- Нещата далече не са толкова прости. За радост. Не мисля, че изкуството трябва да е безпрекословно свързано с финансовите приходи. От друга страна, съм против "Комиците" да се възприемат като обобщение на комерсиалното. То е много по-разнообразно и хубавото е, че на българските сцени това разнообразие е осезаемо. Продължава обаче едно много некоректно и глупаво противопоставяне на касовия театър и този за "разбирачи". А истината е, че и единият, и другият могат да бъдат добър и лош. Парадоксално е, че ние много бавно се учим да се питаме кое колко струва, кой ще го гледа освен роднините ни по съребрена линия и петнайсетина мрачни съзаклятници. В повечето случаи демонстративното презрение към пазара на някои театрали е просто пазарен трик. Опитите да се внуши изключителност, единственост, планетарна значимост много ме възмущават. Искаш да продаваш трюфели, добре, но събери пари да си платиш наема за сергията.

- През 2000 г. бяхте от другата страна, в Министерството на културата. В какво успяхте като заместник на Емма Москова, в какво - не? Бихте ли се цанили отново на административна длъжност?

- Това, което постигна екипът на министър Москова, в по-голямата си част е заличено. Не ми се говори подробно. Най ме боли за центровете по изкуствата, които тя укрепи в тяхната самостоятелност. Стефан Данаилов, да е жив и здрав, ги смля с размах и очарование, в завиден, както в повечето случаи при него, медиен комфорт и мълчание на съсловията. Не, не бих се захванал повече с административна работа. Имах шанса на сравнително млади години да ми се отворят очите какво може и какво не може да се постигне у нас. Скептицизмът ми вече здраво се е втвърдил, но с голямо уважение се отнасям към усилията на сегашния зам.-министър Боил Банов, който е изключително отговорен човек, театрал с позиция и идеи.

- По време на вашето назначение директор на Народния театър бе Сашо Морфов. Сега той отново е избраник на Рашидов, въпреки че малко по-рано протестираше шумно срещу него и правителството. Следите ли вълненията на гилдията?

- Сашо Морфов не е приел да бъде директор на театъра на Вежди Рашидов, а на Народния театър! Не разбирам защо трябва да се противопоставят протестът му и съгласието му да оглави трупата. На Сашо тази сцена е скъпа, той й дължи много, тя на него - също. Как да я остави в ръцете на някой от СтеЛеКостовите "скакалци"? А и повярвайте ми - директорският стол в този театър хич не е с кадифена възглавница. Много е "ръмбав" и неудобен. Повече от петнайсет години знам, че Сашо няма амбиции да директорства. Той пак спасява положението. Тъжното е, че то се повтаря. Разбира се, че следя това, което се случва в гилдията. Аз съм един от нея, ни по-добър, ни по-лош от останалите. Проблемът ни е, че напатили се и от недоверие, живеем без мисъл за бъдещето. Ден да мине, друг да дойде, сезон да свърши. Финансовите проблеми в момента пред държавните театри са предизвикани, от една страна, от непрецизираното обвързване билет - субсидия. Но има и друга - тази на директорите, които безочливо продават билети на ниски цени или използват другояче несъвършенствата на системата. Само че в края на краищата блатото поглъща и Андрешко.

- Изявявате се на различни поприща - драматург, киносценарист, преподавател, критик. Къде се чувствате най-добре?

- На тези поприща, ако започнеш да се чувстваш прекалено комфортно, значи си свършен. Обичам работата си на драматург, обичам я в най-непатетичната й функция: да напишеш нещо, което е нужно на някого или поне някой е любопитен да го прочете. Режисьор, актьори... Не се възприемам като писател, нека благодарение на мен у нас да има един по-малко. Аз съм театрален и филмов писач. И друг път съм цитирал Съмърсет Моъм, много харесван от мен автор, който казва за себе си, че е най-добрият второстепенен писател в Англия. Е, аз ще съм доволен, ако съм най-добрият второстепенен драматург в България. Нескромно казано - понякога се чувствам близо до успеха. А иначе най-трудна ми е преподавателската работа. Имам талантливи студенти, но ми тежи, че много от филмите, пиесите, книгите, авторите, режисьорите, за които ми се иска да разговаряме, за тях нищо не значат.

- Неотдавна бе премиерата на "Българска рапсодия", върху чийто сценарий работихте с Иван Ничев. Филмът някак не успя да стигне до зрителя, пошумя се само около избора да ни представя на "Оскарите". Какво пречи на българското кино да спечели своя солидна и вярна публика, както до голяма степен стана с театъра?

- Не мисля, че филмът се размина с публиката, но признавам, че продуцентската самоувереност не му направи добро. Лошо време за премиера, глупаво трикратно променяне на заглавието, безразличие към разпространението му у нас. В Израел той има добра съдба - само за първата седмица го гледаха 21 хил. зрители. Интересът към българското кино се засилва не просто, когато се появи добър филм, а няколко такива. Преди пет-шест години имаше такава ситуация.

- Принадлежите към по-малобройната група театрали, които не настояват за принадлежност към София и ул. "Раковски", а напротив - не пропускате да изтъкнете заслугите на родния Шумен. Какво ви даде той?

- Това, което ми е дал, вече не може да го даде никому. Един прекрасен, "цветен", аристократичен град загуби духа си. Театърът там в момента е разровен и не се знае кога ще отвори врати. В Шумен имаше осем кина, сега няма нито едно. Имаше много сцени, сега една от тях - на профсъюзния дом, е покрив на магазинчета, в които продават гащи и чадъри. Знакови фигури като диригента Венета Вичева, като някогашния директор на театъра Рада Спасова останаха без наследници в културата на града... В Шумен се провежда фестивал "Нова българска драма", но най-нелюбопитната публика към него, а и въобще към театралния живот, е студентската, на иначе университетския град. Въобще "при всеки поглед нови, по-нови красоти". Но в града ми има и прекрасни, интелигентни, самотни в интелигентността си хора. Вярвам, че ще ме разберат, когато кажа, че нещо в шуменското време се обърка, когато събориха един часовник. Слънчев часовник, имаше го на фасадата на старата синагога по пътя към Кьошковете. Не знам кога точно разрушиха сградата, но с неговото изчезване Шумен сякаш остана без свое време. А ние, които го помним - с липсващи чаркове. Тъй си мисля аз - един шуменец без Шумен.
22
5639
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
27 Февруари 2015 23:58
Този "ерудит" как спомена Андрешко и го отписах. По това ги разпознавам. Че разбирането им за Андрешко е по дефинициите на съдия-изпълнителя.
28 Февруари 2015 04:52
Фирми, струва ми се, че в неговия случай не си съвсем прав. Юрий казва "и Андрешко" - мигар не е така? Това блато засмуква всички ни - неусетно, но неотменно.

28 Февруари 2015 05:31
И тоа ентелегент "драматург" май все пак не е чел разказа "Андрешко". Макар че заглавието допуска двусмислено тълкуване, в текста по-долу Андрешко се споменава именно в новговорския негативен смисъл - само във връзка с хитруванията на безочливите театрални директори.
То да бяха само такива като Каролев (в съвсем недвусмислено заглавие на друга статия в СЕГА).
И божем завършилият бълг. филология "културолог" Ал. Кьосев говореше за пагубната андрешковщина. Очаквам Андрешко да стане синоним на безочлив човек, русофил, путинофил и терорист.
28 Февруари 2015 07:03
В края на краищата блатото поглъща и Андрешко



Звездите му го говорят.
28 Февруари 2015 20:20
Очаквам Андрешко да стане синоним на безочлив човек, русофил, путинофил и терорист.

Той отдавна е - но само сред една част на обществото ни. Селянин, който поради ограничения си кръгозор не знае що е финанси и защо трябва да се плащат данъци, пък и не го интересува.
Това, че съдия изпълнителят е показан като завършен простак, не променя смисъла - ето, преди седмица в Русе протестираха срещу възпитан съдия-изпълнител. Причината - иска да им вземе ипотекирани от продавача жилища. Не защитавам мошеника, който е направил далаверата, но жилищата са продадени на около 50% от пазарната цена. Как някой тогава не се усети и не направи проверка? Напротив - всички си счупиха краката да се включат в далаверата. После обаче съдия-изпълнителят и държавата като цяло им е виновна.

Естествено, Андрешко е идолът на всички, които не искат да плащат осигуровките си, да издават касови бонове, да си плащат билета в трамвая, да си върнат кредита, взет от банката, да платят на работниците си договореното... С две думи - на всички селски тарикати. Обаче се сърдят, че еди-какво си станало вече платено и държавата не искала да поеме изцяло разходите. А пари - само от будалите?
Намесването на Русия си е типично "да, ама вие биете негрите" и няма нищо общо с разказа. А да харесваш или не един свръхолигарх, натрупал десетки милиарди по незаконен път, е въпрос на личен избор.

Дали Андрешко е терорист? Не, просто е хулиган. Какъв би бил един шофьор на такси, който закара и остави през нощта извън града служител на НАП, дошъл да направи на следващия ден ревизия на магазина на негов приятел? Герой?
28 Февруари 2015 20:44
Не, Тимуре.

Андрешко в случая е обикновен монополист.
28 Февруари 2015 20:55
.
Монополист по транспортните услуги, да уточня, че не знам дали всички се сещат.
01 Март 2015 05:48
Очаквам Андрешко да стане синоним на безочлив човек, русофил, путинофил и терорист.

Аз пък очаквам любимия Андрешко да стане символ на обичлив човек, путкинофил и тракторист!! По този начин този класически герой ще запълни празнината в българската култура, в българския бит, а така също и в транспортния отрасъл!!!
01 Март 2015 08:12
, kunchev!
01 Март 2015 08:29
http://becksssss.blog.bg/zabavlenie/2012/11/03/andreshko.1016641
01 Март 2015 08:35
velinov, стахотен линк, мерси!
Е това си избрах от към финала:
"Защото аз отдавна осъзнах гениалната истина, написана от Елин Пелин в "Андрешко" преди толкова много време и успях да изгоня с ритници дребния селски тарикат от мислите ми.
Не му позволих да се превърне във философия и да управлява живота ми."
01 Март 2015 10:21
Автор: becksssss
В ония години пропагандата така беше обърнала нещата с хастара навън, че даскалите ни набиха в тиквите, че Андрешко е положителният образ в разказа, а дебелият господин с кожуха - отрицателният. Единият беше въплащение на добронамерения пролетариат и човекът от народа, а другият - черното зло и събирателен образ на Системата и Държавата, чиято единствена цел е да мачка бедния, изстрадал народ.
Ами хубаво са ти набивали в тиквата, ама тя е останала празна. Разбира се, че е така, когато една система оставя голяма част от народонаселението си да не може да си плаща данъците, както е било тогава, пък и сега, или тока и парното, както е сега (преди 1944г. селата нямаха ток, а за парно не бяха чували и в София). Тогава съпротивата на тази система са андрешковците. И сега виждаме какво ни дерат бирниците, преди 1989г. имаше само един данък ДОО от 10%, всички други осигурявания не влизха в заплатите. Пък по-горните са се възхитили от писанията на тзои екземпляр.
01 Март 2015 10:37
Пак си прочетете "Андрешко" на Елин Пелин. Няма да ви забави. Къс е. Пък дано видите какво е вложил класикът в него. Ако са ви останали очи. За ... човещината.
Как децата на тази страна "да четат с разбиране" (PISA), щом родителите им не могат. Как нацията да е единна, когато дефиниращи народопсихологията и образи имат различен ... прочит. Верно, време разделно е. Аз съм си избрал Андрешко, писах по-горе, да деля. С кои съм и с кои не съм и няма да бъда.
01 Март 2015 10:52
Андрешко е типичен потомък на някогашните хайдути, срещу които, надявам се, Тимур като комендант на командоси няма нищо против. Условията и нагласата в България тогава не съответстват на условията за хайдутлук - освободителен или в защита на сиромасите - и Андрешко, набутан икономически и политически в блатото, се оправя с неправдите сам-самин, както може. При това рискът да пати от човещината си му е ясен. Положително е лежал в пандиза.

В разказа няма абсолютно положителен, нито абсолютно отрицателен /въпреки шубата/ герой. И двамата са естествен резултат от икономическо-политическите уродства на системата.

И все пак симпатиите... Честита баба Марта, Андрешко!
02 Март 2015 06:06
И двамата са естествен резултат от икономическо-политическите уродства на системата.

От начина на поднасяне на горния текст, оставаме с впечатлението, че икономическите и политически уродства са присъщи на една политико-икономическа система. По времето когато Елин Пелин пише "Андрешко", България е парламентарна монархия. В момента България е парламентарна република, разликата не е много голяма.Значи, ако по Андрешковото време системата в България е била уродлива, то това означава, че и сегашната е също така противна.Което пък извиква асоциация, че единствената вярна и чудесна политическо-икономическа система е тази, която водеше БКП начело с бай тодар. А това пък означава, че списвователката на цитата по-горе все още не може да прежали любимата си класово-политическа система.Което е твърде показателно. И уродливо...

02 Март 2015 06:17
Освен ако, разбира се колежката не е имала предвид, че ВСЯКА политико-икономическа система е уродлива, защото е просто човешка. Моето мнение е, че това трябва да се преглътне. Иначе няма да е човешко...
02 Март 2015 07:24
ivo kunchev
02 Мар 2015 06:06
От начина на поднасяне на горния текст, оставаме с впечатлението,

Кои оставате с такова впечатление? Често ли се броите? Това заразно ли е?
Да да ми бяха разказвали едно време колко ще е страшна фразата "Трябва да му се помогне — не може инак!"... Де да бяха споменавали в анализите колко е човечен и демократичен е изреклият "Е, ама чакай, жено селяшка — властта се лесно не лъже! Пипа тя — здраво пипа! За вас камшик, руски камшик — така ще се оправите… Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя." Може би щях по друг начин да порасна, ама едва ли...
Хм, този "руски камшик" как се определя в сегашното позициониране на русофили и русофоби относно демокрацията, някой знае ли опорната точка???
02 Март 2015 09:01
Je suis Андрешко
02 Март 2015 09:40
Чудя се, с кои очи съзирате ... политическото в "Андрешко". Там политическо няма. Там има архетипи, които в най-добрия случай бихме определили като социални. Затова и Елин Пелин ги е поставил сами в нощта, на пътя, с конете и под звездите, в една каруца. За да са си те. Да не им се "пречи" в изявата. Само дето там, в нощта, Андрешко кара колата и силите са изравнени в антагонизма им. Да привеждаме цитати няма смисъл. Целият разказ е цитат. Не можеш да отнемеш, няма нужда и да добавиш. Нужното е казано и оставено на съда на читателя и времето. На чия страна отсъжда авторът, то е ясно.
02 Март 2015 13:37
В културата няма ясни критерии. Зависи кой какво каже. И затова понякога наподобява на гнездо на осите, змиите и скорпионите.
02 Март 2015 17:54
.
02 Март 2015 18:39
Според мен, заглавието показва само, че интервюираният възприема героя на Елин Пелин в най-примитивната, най-масовата асоциация, онази от "хитрец си ти, Андрешко", според която името 'Андрешко' и понятието 'андрешковщина' имат смисъл на 'хитрец/мошеник на дребно'.

Прав е книжният плъх, че това е възприятието на съдията изпълнител
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД