Миналата седмица ние, простите граждани, прогнозирахме, че въпреки всичко заемът ще мине в парламента, и той взе, че мина. Вярно, мина по един екстравагантен начин. Мина при съпротивата на "националистите" от "Атака" и "социалистите" от БСП (устойчива коалиция, която вече не изненадва никого с принципната си абсурдност) и при подкрепата на АБВ и ДПС (млад и обещаващ брокерски картел). Отдавна е ясно, че въпросът за заема не е нито финансов, нито икономически. Той е единствено политически и властови. Той е демаркационна линия и партиите трескаво се чудят от коя страна да застанат, та да не сбъркат, да не отвратят избирателите си и да не докачат своите спонсори и външнополитически поддръжници. И докато избирателите се отвращават доказано трудно, то с останалите две категории трябва да се внимава. Разбира се, партиите са загрижени и за своето присъствие във властта, ясно съзнавайки, че днешното присъствие лесно може да се превърне в утрешно отсъствие, докато днешното отсъствие не гарантира бъдещо присъствие, а в повечето случаи безрадостно се задълбочава и става трайно.

Цялата тази сложност на ситуацията, а всъщност нейната кристална простота, ако погледнем от правилния ъгъл,



роди и събитието на седмицата



- оставката на Георги Първанов. Може би е по-добре да кажем "намерението за оставка", защото такава все още не е подадена. Какъв трагикомичен жанр - "намерение за оставка"! За пореден път интелигентността на публиката беше силно подценена. След като препускаха по медиите да обясняват каква зловеща и катастрофална грешка би било тегленето на заема, първите три букви от азбуката го подкрепиха монолитно в пленарна зала. Лидерът им Първанов се покърти от собствената си политическа рожба и каза, че се маха, защото нямал нищо общо с това. Какво щял да обясни на жената в магазина?! Как ще погледне избирателите си в очите?! Та той е политикът, който "не взима грешни решения" по думите на Румен Петков и фигурата с "мисия в българската политика" според секретаря на ПГ на АБВ Иван Иванов.

Да си бил навремето президент, без съмнение е вид ореол. Но ако искаш да запазиш този ореол, трябва да си траеш и да се занимаваш с някакви обтекаеми неща като Петър Стоянов, а не да създаваш "модерна" лява партия и от лакомия да я вкарваш в дясно управление.

С оставката си и по-правилно - с намерението си за оставка - Първанов прави опит за спасяване на собствения си фасон. Но какво става с фасона на парламентарната му група? И там членуват живи хора. И там има душици с надежда за политическо бъдеще. Те, след като гласуваха обратно на декларациите си, и може би даже против искрените си убеждения, трябваше да обяснят това. Така се появи някакво "джентълменско обещание", което ГЕРБ бил дал на депутатите от АБВ и което "наклонило везната". Според него "заемът щял да бъде намален и редовно щели да бъдат представяни отчети на разходите по него" (Кирил Цочев). Това ставало ясно от обещанието на финансовия министър, че нямало да ползва 2 млрд. от общата сума, макар че как можеш да ползваш само част от водата в една вана? Освен това им било обещано, че заемът щял да се харчи за реформи, въпреки че



що за реформа е покриването на стари задължения



Най-трогателният аргумент на депутатите от АБВ е дружеската и градивна критика по адрес на финансовия министър, според която единствената му грешка била, че не е обяснил достатъчно добре необходимостта от теглене на заем. Ако я е бил обяснил, обществото щяло да разбере и подкрепи, както са сторили те.

Както се вижда, мотивите на АБВ да подкрепи в крайна сметка заема са изцяло алтруистични и подчинени единствено на обществения интерес, без намек от партийни сметки и политически договорки. Такова е и участието им в управлението. Чудно тогава защо Първанов се фръцна така...

И ето че пред нас, простите граждани, се изправя ново предизвикателство - да гадаем за Първановата оставка. Този въпрос е по-сложен от въпроса за заема, защото тук имаме два подвъпроса: ще подаде ли Първанов оставка и, ако подаде, ще я приеме ли създадената и олицетворявана от него партия? Да речем, че я подаде, защото той е "политик с мисия" и "никога не взима грешни решения". Тогава ръководството на партията му или трябва да я приеме, или да не я приеме. Ако я приеме, ще се самозачеркне, ще сложи край на крехката битност на проекта АБВ. С "модерната" лява партия ще се случи същото, което се случи с НДСВ, когато царят се оттегли от него, и което би се случило с всяка друга лидерска партия, даже и с ГЕРБ.

Ако отхвърлят оставката пък, значи признават, че лидерът им е прав и не е трябвало да подкрепят заема. Признават, че са действали съглашенчески, по сметка, по договорки, в интерес, различен от обществения, и в разрез със собствените си убеждения. При това положение не Първанов, а партията му трябва да подаде оставка пред него и той вече да решава дали да я приеме, или не. Но това са глупости. Според мен няма абсолютно никакво противопоставяне между Първанов и парламентарната му група. Всичко, случило се, се е случило с негово знание, негово съгласие и дори по негова идея. Подаването на оставката или по-правилно - намерението за нейното подаване - е цирк, който изживява себе си като "ловка маневра", целяща душата да попадне в рая, без да се пречи на изпълнението и на другите познати условия.

Прогнозата е, че оставката на Георги Първанов, дори да бъде подадена и поставена за разглеждане от националния съвет на партията му, няма да бъде приета. С вопли "Ама, как така!" и "На кого ни оставяш, бaщице?!" тя ще бъде отхвърлена. Тогава обаче



Първанов ще попадне в много неловка ситуация



Ако се съгласи да продължи да е лидер на АБВ, то значи, че макар и с известно закъснение и драматични пози, той също подкрепя заема. И какво ще каже тогава на жената в магазина? Как ще погледне избирателите в очите?

Е, сигурно все някак ще ги погледне. Все ще измисли нещо да им каже. Ще каже, че има чувство за дълг, че е отговорен политик ("с мисия" и "рядко взимащ грешни решения" - да не забравяме това), който е способен да преглътне личните си огорчения в името на колектива и общото благо. Ще каже, че е направил жертва, като е поставил себе си в служба на другите до пълно обезличаване и себеотрицание. Да, все ще измисли какво да каже. Пък и нищо да не каже, случаят скоро ще се забрави, както се забрави как Оланд щеше да съсипе богатите от данъци и както ще се забрави как Ципрас щеше да излиза от еврозоната и да тегли майната на Европейския съюз. Затова мисля, че ако паметта е важна придобивка, то забравата е истински дар. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.