Ожесточени дебати се очертават по пакета от закони за спецслужбите, след като управляващата коалиция се разцепи още при внасянето им. Вчера ГЕРБ и АБВ внесоха в парламента четири законопроекта. До този момент НСО, цивилното и военното разузнаване работят чрез подзаконови актове, голяма част от които са секретни. Предлаганият пакет включва проекти за общ закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, както и за закони за НСО, за военното разузнаване и за Държавна агенция "Разузнаване".

Ябълката на раздора е структурата на цивилното и военното разузнаване, по която ГЕРБ и Реформаторският блок се разминават фундаментално. В проектите се предлага двете служби да запазят автономията си, докато реформаторите настояват да се обединят в Държавна агенция "Разузнаване". Политическата интрига идва от факта, че под законопроектите липсват подписите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов дори намекна, че ако не се постигне съгласие с реформаторите, ще се търси подкрепа и от опозицията. Левицата не се ангажира с подкрепа.

Според проектите президентът ще управлява изцяло Националната служба за охрана (НСО), но запазва и частичен контрол върху цивилното разузнаване. Той ще назначава с указ всички най-важни фигури в сектор "Сигурност" - главния секретар на МВР, ръководителите на цивилното и военното разузнаване, както и шефовете на ДАНС и на НСО. Една от най-големите интриги, свързани с пакета законопроекти, беше дали ще се изземат правомощия на държавния глава. Неговите права обаче се запазват, прецизират и дори разширяват. Изрично е записано, че НСО е "специализирана военизирана държавна служба към президента". В закона за цивилното разузнаване пък има възможност и президентът да поставя задачи на службата, а не само правителството и премиерът. Така, от една страна, се избягва пряк сблъсък между сегашния държавен глава Росен Плевнелиев и ГЕРБ, за да не се стигне до налагане на вето. От друга - възможно е да се работи и с оглед възможността Бойко Борисов да се кандидатира за президент.

Законът за НСО в голямата си част следва сегашния правилник на службата, утвърден от Министерския съвет през 1992 г. В него се разрешава на работещите в службата при определени условия да употребяват оръжие, включително и за защита от опасни хора и животни. В проекта се прецизира кой има право на охрана, като президентът, премиерът и председателят на Народно събрание няма да могат да откажат такава. Останалите - министри, главен прокурор, омбудсман, кмет на София, конституционни съдии, ще имат право да откажат, но със специална декларация, и то за определен срок от време.

Разширява се от 1 на 4 години срокът, в който може да се охраняват бивши премиер, президент или шеф на парламент. Охрана обаче няма да имат бивши депутати като Ахмед Доган. Сега правилникът предвижда възможност при застрашеност да се пазят "други лица по решение на Министерски съвет". Изключени от охрана са и кандидатите за президент и вицепрезидент. Но са предвидени възможности за пълна охрана при застрашеност на действащи депутати, главния прокурор и семейството му, както и на съпруга и децата на премиера, президента или шефа на парламента.

Прави впечатление, че законопроектът за военното разузнаване позволява ръководител да бъде цивилно лице, докато за НСО и ДАР е задължително да е човек, който е бил поне 10 години в службите. Така се отваря възможност военните разузнавачи да се оглавят и от политик, както навремето шеф на цивилното разузнаване стана Димо Гяуров, депутат от СДС. Сега за поста на ръководител на военното разузнаване се спряга Йордан Бакалов, който също беше депутат от СДС.

Според управляващите чрез законопроектите няма да се допуска безконтролно харчене на пари от разузнаванията. Достатъчно е обаче да се отбележи само един текст от проекта за закон за ДАР, за да се види, че не е точно така. Според него държавната финансова инспекция, вътрешният одит, предварителният финансов контрол не инспектират и не одитират "особените разходи и специалните дейности на агенцията".



ПРОТИВ

Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се обяви против назначаването на Йордан Бакалов за шеф на военното разузнаване, макар че официално предложение за поста все още няма. "Ръководителят на военното разузнаване трябва да бъде доказан професионалист от системата, а евентуалното назначаване на Бакалов би предизвикало малко напрежение сред състава й", каза Цветанов. Мнението му бе приветствано спонтанно от депутатите от БСП Атанас Мерджанов и Ангел Найденов. Според тях Бакалов е изборът на "задкулисието", което реди кадровия пъзел в спецслужбите.