Белгиецът Пиер Луврие вчера обяви, че фирмата му LIC33 купува "Виваком" (БТК) и още 5 български компании за 1 евро, като цената е символична заради дълговете им - общо 900 млн. евро. Луврие призна, че сделката му е директно с банкера Цветан Василев, отрече да е нечие подставено лице, и обяви, че няма нищо общо с руския олигарх Константин Малофеев, с когото го свързват медийни публикации. Междувременно българското правителство излезе с позиция към инвеститора, в която обяснява, че няма намерение да влиза в контакт с LIC33, преди да получи доказателства, че парите за придобиването са чисти и с ясен произход. Преди дни LIC33 съобщи, че е група от европейски инвеститори. A вчера изненадващо бизнесменът Луврие заяви, че е единствен акционер.
LIC33 е купила 44% от "Виваком" и по 91% от завода за боеприпаси "Дунарит" и завода за ремонт на авиотехника "Авионамс", стана ясно на пресконференция, която Луврие даде в София. Другите придобивки са двата мултиплекс оператора НУРТС и Фърст Диджитъл, както и "Гарб", която мери зрителския интерес към телевизиите. Все пак "купувачът" отчете, че прехвърлянето на собствеността ще бъде правен факт едва когато по сделките се произнесат съответните регулатори.
По груба оценка LIC33 придобива активи за около 180 млн. евро, но тъй като зад тях стоят 900 млн. евро задължения и усложнения покрай фалита на кредитора КТБ, сделката е за 2 лева, стана ясно от думите на Пиер Луврие. Той посочи, че за първи път се е срещнал лично с Цветан Василев в началото на 2015 г. и че занапред няма да работи с него. "Василев продаде всичките си активи и не участва в тази ситуация повече", подчерта белгиецът.
Инвеститорът съобщи, че първата работа на екипа му ще е да се срещне със синдика на КТБ, за да се уточнят задълженията на БТК и на другите компании към банката. Някои дългове ще се погасяват текущо, друго ще бъдат рефинансирани. За целта LIC33 ще се обърне към най-добрите финансови институции, каза Луврие. Като дългогодишен инвеститор той имал добри контакти с банки като Сити груп, Креди сюис, Уникредит и др. Белгиецът смята, че финансирането ще е лесно и евтино, защото компаниите са добре управлявани, с перспективен бизнес, а България се радва на доверие на международните пазари. Той нееднократно изтъкна, че България е член на ЕС и че вярва, че у нас върховенството на закона и правата на частната собственост са напълно защитени. Бизнесменът бе категоричен, че няма скрити и тайни интереси зад LIC33 и декларира: "Инвестираме собствени средства, никой не стои зад гърба ни, нямаме външни инвеститори".
Луврие увери, че LIC33 не идва за месец-два, а има сериозни намерения за дълготрайни инвестиции в България. Той обясни, че с голямо удоволствие би разговарял с представители на българското правителство, но засега срещи не е имало, а и на този етап не се налагало.
А докато течеше пресконференцията, правителствената пресслужба разпространи "официална позиция" с леден тон към новия инвеститор. "Призоваваме инвеститорите от групата LIC33 да предоставят официална информация до българското правителство, с която да информират за произхода на средствата, с които реализират придобиванията. Едва след това ще преценим дали да влезем в контакт с тях", гласи позицията. В нея се казва още, че "българското правителство наблюдава с подчертано внимание всички големи сделки с активи, за които се предполага, че имат връзка с КТБ и обвиняемия Цветан Василев" и че преди да формира отношението си към "обявилите се за инвеститори", трябва да проучи дали средствата им са придобити "от законна стопанска дейност".
"Правителството трябва да е спокойно, че ще изпълним всичко. В наше лице то ще има партньор", каза Луврие, като неколкократно изтъкна, че дълговете към КТБ ще бъдат платени и именно така интересите на българската държава и данъкоплатците ще бъдат защитени.
ОБЪРКВАНЕ
Позицията на кабинета, който настоява инвеститорът да докаже произхода на средствата, с които придобива собственост в България, е малко странна, защото "средствата", както вече стана ясно, се изчерпват с едното евро, платено на банкера Василев. Освен това би трябвало правителството само да събере данни - чрез ДАНС, разузнаването и от партньорските служби. Самият белгийски инвеститор вчера се пооплете, защото първо обяви, че "инвестираме собствени средства", после каза, че "инвестицията" е 1 евро. Освен това на 18 март бе обявено, че LIC33 е група от европейски инвеститори, която ще придобие мажоритарния дял на "Виваком" и други водещи компании в страната ни. Но вчера на пресконференцията стана ясно, че "група" всъщност няма - Луврие уточни, че е единствен собственик на LIC33, а останалите лица, представени на сайта на фирмата, са екипът му от мениджъри и съветници. Белгийският бизнесмен отрече слуховете, които го определят като бизнес партньор на руския олигарх и фен на политиката на Путин Константин Малофеев. Той обясни, че не се интересува от политика, че дълго е живял и работил в Русия, затова и паспортът му - белгийски - просто е издаден в Москва, но е напуснал страната заради заплаха за живота му. Не стана ясно обаче какво го е застрашавало.
ЗАСЕЧКИ
БТК не е длъжник, а "Авионамс" е в процедура по предсрочна изискуемост на кредити, защото няма обезпечения, обясни квесторът на КТБ Станислав Лютов. Има неуспешни опити за прихващане, но те не са се случили, защото законовата рамка не го позволява. "Дунарит" има съвсем малък кредит към КТБ заради това, че по заема са правени прихващания. Лютов обясни, че КТБ отдавна е загубила контрол върху тези дружества.
Вместо да даде оставка, Искров поиска подарък за рождения си ден
Управителят на БНБ Иван Искров вчера за пореден път не подаде оставка. Вместо това призова депутатите по-бързо да номинират новия гуверньор. "Направете ми подарък, и без това имам рожден ден на 26 март. Прекалено много обичам БНБ и страната си, за да предизвикам пълен хаос", заяви Искров по време на първото заседание на специалната комисия за КТБ в парламента.
И вчера депутатите не получиха отговор защо банковият надзор не е засякъл трупащите се проблеми в КТБ. Искров само повтори тезите си, че той, надзорът и БНБ са вършили каквото могат в рамките на правомощията си. Шефката на управлението "Банков надзор", която пое и задълженията на отстранения подуправител Цветан Гунев, също не можа да обясни защо е проспана "аферата КТБ".
На въпрос на Радан Кънев дали БНБ е получавала сигнали за нередности в банката, Искров призна, че имало писмо от неправителствена организация и последвали проверки. Не стана ясно обаче какви са резултатите.
Комисията, която търси истината за КТБ, няма да получи достъп до основни документи - като одитните доклади, на базата на които беше отнет лицензът на банката. От думите на Искров стана ясно, че те са следствена тайна.
ОТЧЕТ
От началото на особения надзор до момента сделки с активи на КТБ не са извършвани, заяви вчера един от квесторите на КТБ Станислав Лютов. Относно информацията, че над 800 млн. лв. от банката липсват, Лютов обясни, че 852 млн. лв. е общата сума на прихванатите средства. "Не става въпрос за източване на активи от банката, за нормални търговски сделки, по които КТБ не е страна. Квесторите не одобряват тези сделки и не ги разрешават. Те могат само и единствено да ги осчетоводят", уточни Лютов. Той уточни, че от юни до сега квесторите са събрали 180 млн. лв. "живи" пари от кредити. Събрани били и 260 млн. лв. от депозити на КТБ в други банки.
И вчера депутатите не получиха отговор защо банковият надзор не е засякъл трупащите се проблеми в КТБ. Искров само повтори тезите си, че той, надзорът и БНБ са вършили каквото могат в рамките на правомощията си. Шефката на управлението "Банков надзор", която пое и задълженията на отстранения подуправител Цветан Гунев, също не можа да обясни защо е проспана "аферата КТБ".
На въпрос на Радан Кънев дали БНБ е получавала сигнали за нередности в банката, Искров призна, че имало писмо от неправителствена организация и последвали проверки. Не стана ясно обаче какви са резултатите.
Комисията, която търси истината за КТБ, няма да получи достъп до основни документи - като одитните доклади, на базата на които беше отнет лицензът на банката. От думите на Искров стана ясно, че те са следствена тайна.
ОТЧЕТ
От началото на особения надзор до момента сделки с активи на КТБ не са извършвани, заяви вчера един от квесторите на КТБ Станислав Лютов. Относно информацията, че над 800 млн. лв. от банката липсват, Лютов обясни, че 852 млн. лв. е общата сума на прихванатите средства. "Не става въпрос за източване на активи от банката, за нормални търговски сделки, по които КТБ не е страна. Квесторите не одобряват тези сделки и не ги разрешават. Те могат само и единствено да ги осчетоводят", уточни Лютов. Той уточни, че от юни до сега квесторите са събрали 180 млн. лв. "живи" пари от кредити. Събрани били и 260 млн. лв. от депозити на КТБ в други банки.