Изваждането на подслушването от МВР не само не е довело до намаляването, а дори е предизвикало рязък ръст в прилагането на специални разузнавателни средства (СРС). Броят на подслушванията отново тръгна нагоре през 2014 г. и прекъсна 4-годишната тенденция на спад. Това става ясно от отчетите на Държавната агенция "Техническа операции" (ДАТО) и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), които са публикувани на електронните им страници. Ръстът на подслушването, следенето и проникването в домове и офиси обаче изобщо не е увеличил ефективността им като доказателства в съда, напротив - има намаление. Ако в предишни години 25% от събраните данни са били прилагани към дела, през миналата година процентът е под 20.

Агенцията за технически операции беше създадена от правителството на Пламен Орешарски в края на 2013 г. с идеята подслушването да се извади от МВР и така да се спрат злоупотребите с него. Според първоначалния замисъл безразборното прилагане на СРС трябваше да се ограничи с въвеждане на принципа "Който поръчва - плаща". Това означаваше службите, които възлагат разузнавателни способи, да плащат разходите за тях от собствения си бюджет. Тази законова разпоредба никога не влезе в сила, а в края на м.г. беше отменена по предложение на управляващите.

Вследствие на това, както и благодарение на немалките бюджети на двете агенции, които имат право да подслушват, броят на разрешените СРС-та е скочил през 2014 г. на 9533. Това е увеличение с над 1200 броя спрямо 2013 г. В едно искане често са фигурирали повече от един разузнавателен способ и повече от един човек. След рекордната 2010 г., когато имаше 15 618 искания за СРС - почти 50% скок спрямо 2009 г., през следващите години имаше намаление. През 2011 г. броят им е 13 846, през 2012 г. - 12 336, през 2013 г. - 8330. С появата на ДАТО тенденцията очевидно се променя.

През 2014 г. 2906 заявки са изпълнени от ДАНС, а останалите 6627 - от ДАТО. Най-често прилаганият СРС способ е подслушването. То е поискано 6516 пъти. 5359 пъти е приложено проследяването. Прави впечатление и високият брой на проникванията в помещения - жилища, офиси и други - 1190.

От масовото подслушване и следене са изготвени едва 1101 веществени доказателства, става ясно от отчета на ДАТО. Агенцията дори съобщава, че по план е трябвало да са 1800, което също е изключително малък брой, но й попречили "явленията и процесите, застрашаващи националната сигурност, изменението в оперативната обстановка, на нормативната уредба в областта на националната сигурност и обществените отношения в областта на комуникационните технологии". Не е ясно каква част от тези 1101 доказателства са били приети от съда и са послужили за осъждане на престъпници. Твърде вероятно след минаването през тази "цедка" броят им да е намалял още повече.

ДАНС пък изобщо не е посочила броя на изготвените доказателства. Тя също е действала по план - според "заложените задачи" е трябвало да приложи 2800 СРС. Успяла е да осъществи 2593.

Миналата година подслушвателната агенция е разполагала с бюджет от 41 млн. лв., като е усвоила 39.6 млн. лв. Ако тази сума се раздели на броя на изготвените доказателства, излиза, че едно доказателствено средство струва близо 36 хил. лв., изчисли "Медиапул". За сравнение ДАНС е изразходвала 116 млн. лв. Тя обаче извършва множество други дейности, освен да прилага СРС. През миналата година в нея се намираше и звеното за борба с организираната престъпност.

Отчетът на ДАТО е първият й за цяла година от създаването й като панацея за справяне с нарушенията при подслушването. Шефът на агенцията Цветан Китов бе назначен в МВР още докато техниката бе във вътрешното ведомство. При представянето му от тогавашния министър Цветлин Йовчев Китов лансира няколко идеи за справяне с нередностите. Сред тях беше и поставянето на "водна марка", съдържаща информация за звукови и видеофайлове. Въпреки че бе назначен по времето на предишния кабинет, Китов запази поста си и при сегашното управление. Нещо повече, премиерът Бойко Борисов заяви, че не е готов да преговаря с никого за смяната му, защото го познавал добре, знаел и качествата му, тъй като Китов му бил студент навремето.