Гражданската война в Йемен навлезе тези дни в нова фаза, която бързо засегна целия регион заради вековната вражда между сунити и шиити - двете основни течения в исляма.

В четвъртък, в 1 часа след полунощ, новият саудитски крал Салман ал Сауд заповяда авиацията на кралството да нанесе удари срещу позициите на шиитските милиции - хути, в йеменската столица Сана. Операцията моментално бе подкрепена от всички сунитски държави в района на Персийския залив, заедно с Египет, Йордания, Мароко и Пакистан. Така срещу йеменските шиити на практика започна сунитска офанзива, чиято цел е на власт да бъде върнат законният президент Абд Хади, също сунит. В началото на седмицата той едва се спаси от настъпващите шиити във втория по големина град Аден, днес неговото местонахождение остава неизвестно. Той потърси убежище в Аден, но в сряда градът бе превзет от милициите хути, след като бунтовниците вече контролират столицата Сана. Вчера имаше съобщения, че благодарение на ударите срещу шиитските сили те са напуснали града и правителствените сили са си върнали контрола над него.

Военната операция в Йемен бе предшествана от разпространено изявление на страните от Персийския залив, в което се казва, че операцията ще бъде предприета именно по молба на йеменския президент. "САЩ оказват логистична и разузнавателна подкрепа на военната операция в Йемен, предприета от Саудитска Арабия и още 9 страни от Персийския залив", заяви Бернадет Мийхън, официален представител на Съвета по национална сигурност към Белия дом. С това той официално потвърди уверенията на Саудитска Арабия, че



САЩ не участват пряко във военната операция



"Президентът Барак Обама разпореди да се окаже логистична и разузнавателна подкрепа на военната операция. Въпреки че американските въоръжени сили не участват пряко във военните действия, създадохме със Саудитска Арабия съвместна група по планиране и координация", разкри Мийхън.

Сунитите и шиитите са в непримирима вражда помежду си по исторически и религиозни причини, макар да изповядват една религия. В целия мюсюлмански свят шиитите са в малцинство, като само Иран е почти напълно шиитска държава, а отделни шиитски общности има предимно в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан, където е силното движение "Хизбула", което открито се подкрепя от Техеран. Бунтовниците хути в Йемен постоянно напредват, откакто миналия септември превзеха столицата Сана и стъпка по стъпка продължават да подчиняват нови и нови територии, което заздравява властта им. Бунтовниците са улеснени от това, че в Йемен от години няма силна централна власт. И това е така още много преди началото на т.нар. Арабска пролет. Ако бившият президент на страната Али Абдулах Салех успя да се задържи на власт повече от три години, то е и защото той "купуваше" политическите си противници. Но и неговото правителство нямаше пълен контрол над всички райони в страната - като град Саада и тогава си беше крепост на бунтовниците хути.

Те са част от шиитската ислямска общност в страната, която съставлява една трета от населението. От години се борят за повече власт. Сунитите са мнозинство и доминират обществено-политическия живот на страната от гражданската война през 1960 г. В своята борба сега шиитите са подкрепяни от бившия президент Али Салех, срещу когото пък години наред воюваха. През 2011 г. хути се съюзиха с други революционни групировки и успяха да принудят Салех да подаде оставка. Днес обаче бунтовниците и бившият президент на Йемен преследват обща цел -



свалянето от власт на преходното правителство



на президента Хади и поемането на управлението на страната. Това става въпреки съпротивата на голяма част от йеменското население. Доскоро пък международната общност изобщо не се интересуваше от случващото се в най-бедната страна на Арабския полуостров, която някого бе описвана като "арабския рай", припомня сп."Шпигел".

Проблемът се състои в това, че не само бунтовниците хути се опитват да се възползват от сегашната слабост на централното правителство. Все по-активни са и джихадистите от "Ислямска държава" (ИД), които миналата седмица организираха атентати в две шиитски джамии в Сана със 130 убити. И това не е никаква изненада, защото ИД е сила там, където централната власт е слаба. В Йемен от години е силен и местният клон на "Ал Кайда". В Ирак и Сирия например различните ислямски джихадисти успяха да подчинят обширни територии именно защото сирийското правителство е отслабено, а това в Ирак е парализирано. Йемен винаги е бил използван от джихадистите като територия за прегрупиране - именно защото централната власт в страната не оказва навремето никаква съпротива на тероризма. Бившият президент Али Салех дори се възползва от атентатите, извършени от "Ал Кайда", тъй като те му осигуриха американска финансова и военна помощ срещу терористите. Той обаче използва това най-вече за да утвърди властта си, но се оказа безуспешен ход.

Големият проблем в момента е, че не е ясно кой притежава изпратените от САЩ на Йемен оръжия и бронетранспортьори. Йеменското военно министерство потвърди пред в. "Вашингтон пост", че военно оборудване за 500 милиона долара



на практика е изчезнало



Напълно възможно е това оръжие да е попаднало в ръцете на джихадистите, както се случи в Либия през 2011 г. след свалянето на Муамар Кадафи от власт. Именно с разграбеното оръжие от военните арсенали на либийския диктатор по-късно беше дестабилизиран обширен район в Северна Африка. Но дори ако липсващото оръжие се окаже в ръцете не на джихадистите, а на бунтовниците хути, това не прави обстановката в Йемен по-сигурна, отбелязва "Дойче веле". През последните месеци те доказаха, че трябва да бъдат вземани насериозно. Почти всички наблюдатели тълкуват конфликта в Йемен като задочна война между шиитските хути, подкрепяни от доминирания от шиити Иран, и сунитското правителство на президента Абед Хади, зад когото стои другата регионална сила - Саудитска Арабия.

Насилието и полицейщината, с които управляват режимите в региона, ширещата се шуробаджанащина и социална несправедливост вече от десетилетия насам създават благодатна почва за проповедниците на омразата. В много страни в региона в изблик на гняв прогониха своите диктатори. Но като повечето от тях и Йемен затъна в хаос, като се превърна в полесражение на битки за власт, но и на дългогодишния конфликт между Иран и Саудитска Арабия. Това прави ситуацията изключително опасна и несигурна. Само едно нещо изглежда сигурно на този етап - че от тази ситуация печелят само екстремистите, а за населението на Йемен това е истинска катастрофа.