Ако се съди от 296-те страници, до които набъбна проектозаконът за предучилищно и училищно образование между първо и второ четене, приемането му няма да е лека задача. В сряда парламентарната просветна комисия започна второто четене на огромния текст, което по всички личи няма да приключи в зададения от ГЕРБ срок - до средата на годината. Подобно на първия опит за приемане на закона в 41-вото Народно събрание, и този път първите няколко часа от парламентарната дискусия преминаха в препирни по наименованието на закона.

Сред темите, които са в графата "обичайните заподозрени" при предишните дискусии и по които очаквано има най-много предложения сега, са финансирането на частните училища, домашното образование (тази форма на обучение се предлага за първи път в третия проект на ГЕРБ, но предизвика бурни дискусии при първото четене) и изучаването на майчин език. Сред дискусионните теми ще бъдат оценяването на учениците, приемът в гимназиите, одобряването на учебниците, създаването на обществени съвети в училищата и на национален инспекторат за оценяването на образованието. Вече започнаха и тревогите дали някои промени няма да доведат до дефицити, например по отношение на децата със специални потребности.



Финансирането на частните училища



Първоначалната радост от "минаването" на първо четене на текстовете, които позволяват на частните детски градини и училища да получават държавна субсидия, може да се окаже мимолетна. На ГЕРБ и реформаторите ще са им нужни доста ораторски умения, за да убедят противниците на идеята - БСП, "Атака" и Патриотичния фронт, в необходимостта от тази промяна и най-вече, че заделянето на 10-15 млн. лв. годишно за тази цел няма да се отрази негативно на финансирането на общинските и държавните училища. Ирена Коцева и колегите й от ГЕРБ предлагат на второ четене частните забавачки и училища да представят касови отчети за разходите си, а при установяване на нарушения да не получават държавно финансиране до отстраняването им. Според Янаки Стоилов (БСП) държавата трябва да осигурява на възпитаниците на частните детски градини безплатни помагала, а на учениците до VIII клас - безплатни учебници. Реформаторите също имат алтернативна идея - една пета от възпитаниците на частните институции, които получават публични средства, да не плащат такса. Лидерът на ДПС и член на комисията Лютви Местан предлага таксите за частните забавачки и школа да имат таван - 70% от размера на държавната субсидия.

По отношение на финансите има и други предложения. Местан например предлага специално финансиране за защитените и средищните училища, което да не зависи само от броя на децата, както и формула, по която да се изчислява осигуряването на тези допълнителни средства. Милен Михов (Патриотичен фронт) също предлага допълнително финансиране, но за училища, в които се обучават между 60 и 100 ученици. Колегата му социалист Валери Жаблянов разширява обхвата на идеята до 300 ученици или за училища, които са единствени за съответната община.



Домашното образование



Депутатите от ГЕРБ са внесли по-детайлни предложения и по друга силно дискусионна тема - за т.нар. домашно образование. То ще е възможно по желание на родителите на деца, които заради заболяване не могат да посещават редовно училище; за учениците до 14-годишна възраст ще е по желание на родителите, а за учениците над тази възраст - по желание на самия ученик, но със съгласието на родителите му. От възможността да се обучават вкъщи могат да се възползват и учениците с изявени дарби или лица, навършили 16-годишна възраст. Предлага се самостоятелната организация да се одобрява с решение на експертна комисия към регионалното управление на образованието (сегашните инспекторати по образование), като в нея задължително ще има и представител на общината. Същата комисия ще осъществява ежегоден контрол. Мариана Тодорова от АБВ допълва в свое предложение, че домашните ученици трябва да покриват държавните образователни стандарти. Бойка Маринска (РБ) предлага учениците от I до IV клас, които не постигнат необходимите компетентности за съответния учебен предмет, да се връщат за следващия клас в училище.

Депутатите нямат спорове по структурата на началното образование, но със сигурност ще има спорове по идеята на Милен Михов (Патриотичен фронт) основното образование да се завършва след VIII клас, а не след VII, както предвижда проектът. Според предложението му основното образование се разделя на два етапа - началното, по което няма спорове, е от I до IV клас, а прогимназиалният етап е от V до VIII включително. Абсолютно същото предложение е внесъл и Валери Жаблянов (БСП), но с допълнението, че средното образование е от IX до XII клас и се провежда на един етап, а не на два, както предлагат вносителите. Странно е, че образователната структура продължава да е обект на спорове, след като предложеният от ГЕРБ вариант всъщност се обсъжда още от 2003 г. при първото правителство на НДСВ. Какво остава тогава за предложения, които буквално биха взривили обществеността - като това на Милен Михов задължителната предучилищна подготовка да започва на 4 години. Подобна идея имаше в първия проект на ГЕРБ в 41-вото НС, но сега текстът е отпаднал, тъй като реформаторите са категорично против.



Помощните училища



Съпротива от "Атака", БСП и Патриотичния фронт се очаква за друга идея на ГЕРБ - за преобразуването на помощните училища в центрове за специална образователна подкрепа. Това ще става със заповед на министъра на образованието и науката - за държавните, и след решение на общинския съвет - за общинските центрове за специална образователна подкрепа. Позицията на Министерството на образованието и науката по този въпрос беше променлива. С преустановяване функционирането на помощните училища и с превръщането им в центрове за подкрепа на личностно развитие ще се постигне отваряне на образователната система за равен достъп до образование и за посрещане на потребностите на всички деца и ученици, пише в становище на МОН, подписано от министър Тодор Танев и изпратено до просветната комисия. Няколко дни по-късно Танев заяви пред БНТ, че е против закриването на тези училища. Равният достъп до образование несъмнено звучи чудесно на книга, но прилагането му на практика минава през много въпросителни - ще имат ли училищата капацитет да поемат тези деца, ще има ли учители, достъпна среда и т.н.



Майчиният език



Подобна неясна, но и опасна позиция заяви министърът и по темата за задължителното изучаване на майчин език. В интервю за в. "Дневник" на въпрос дали е склонен на компромиси в законопроекта и с кои от предложенията конкретно, Танев заявява, че "трябва да мислим европейски и по въпроса с предложението на Лютви Местан майчиният език да се изучава задължително в училищата. Защото с чувство за малоценност не се прави модерна нация". Министърът дори не е попитан конкретно какво мисли по въпроса, но отговаря, без да се замисли за последствията. Все пак два дни преди второто четене на законопроекта в комисия Танев се поправи и заяви, че изучаването на майчиния език трябва да остане в задължително избираемата подготовка, както е и сега. Лидерът на ДПС обаче е внесъл предложения за задължително изучаване на майчин език по 4 часа на седмица - идея, която безспорно ще обедини противниците по други текстове ГЕРБ, БСП, "Атака" и Патриотичният фронт.

Огромният брой текстове - общо 1100, от които 729 са внесени между първо и второ четене, предполага по различните предложения да се оформят различни коалиции. При този сценарий - на взаимни компромиси, има опасност законът да се превърне в колаж от разноцветни текстове с разнопосочни цели и принципи за постигането им. Със сигурност гласуването на проектозакона за училищно образование ще премине под знака на хитри ходове и процедурни хватки, от които не е ясно какъв нормативен продукт ще се получи на финала.