Държавите членки в ЕС могат да отказват социални помощи на имигранти, които не са работили и не са търсили работа в страната, заключи генералният адвокат на Съда на ЕС, се казва в прессъобщение на Съда на Европейския съюз. Според мнението на генералния адвокат от съда Мелхиор Ватле дори и активното търсене на работа не е достатъчно, за да може да се кандидатства за помощи. В становището на юриста обаче се посочва също, че ако имигрантите са имали работа в държавата, те не би следвало да бъдат санкционирани автоматично.

Казусът, който провокира тези заключения, се отнася до безработната шведка Назифа Алиманович, майка на три деца, която спира да получава социални помощи в Германия през 2012 г., след като губи работата си. Алиманович е работила в Германия от юни 2010 г. до май 2011 г. Трите деца на имигрантката са родени в Германия и са посещавали училище там. Германският федерален съюз внесе случая в Съда на ЕС. "Изключването от социалната система, което е предприето от германските власти, не е правомерно в случая на г-жа Алиманович", посочи Ватле.

Мнението на Ватле ще бъде взето предвид при финалното отсъждане на Съда на ЕС и със сигурност ще се радва на подкрепа от страна на евроскептичните партии в Европа, които упражняват натиск върху правителствата да предприемат мерки за спиране на "социалния туризъм" от страна на имигрантите, коментират анализатори.