България ще предприеме демарш в Брюксел заради въведения от Гърция превантивен данък върху всички транзакции от гръцки към български фирми. Управляващите в южната ни съседка са решили да облагат авансово с 26% всички плащания от гръцки към български фирми заради твърде ниския корпоративен данък у нас и презумцията, че сделките могат да са фиктивни. Удържаните суми ще се възстановяват в тримесечен срок след извършване на проверка на сделката. Това е грубо ограничаване на принципа за свободно движение на стоки и капитали в ЕС и уврежда както интересите на българските фирми, така и тези на гръцките им партньори, категоричен е българският бизнес.

За новия данък се разбра в края на миналата седмица, когато премиерът Бойко Борисов бе принуден да опровергава твърдения в гръцки медии, че България на свой ред ще въведе наказателен данък за българите, летуващи в Гърция. Коментар по самото законодателно решение на гръцкия парламент тогава така и не бе даден. Самият закон все още не се прилага, защото тепърва ще се пише подзакановата уредба към него. Вчера се разбра, че решението ще засегне целия стокооборот с Гърция и може да доведе до трайно влошаване на икономическите отношения между двете страни.

"Проблемът тръгва още през януари 2014 г., когато Гърция е решила да въведе допълнителен контрол върху сделки с офшорни компании и фирми, регистрирани в държави с ниски данъчни ставки. За твърде ниски се приемат данъци, при които разликата спрямо ставката в Гърция надхвърля 50%. По тази формула регистрираните в България, Ирландия и Кипър фирми са вкарани в един кюп с офшорките", обясни Менда Стоянова от ГЕРБ. През 2014 г. обаче данъкът от 26% се е налагал само върху доказано проблемни сделки. "Сега данъкът се въвежда превантивно върху всички транзакции, тоест се приема, че фирмите са виновни до доказване на противното", обясни Стоянова.

Според бизнеса подобен подход е скандален и представлява дискриминация и нарушение на европейското право. От БСК изтъкват, че въвеждането на подобен "превантивен" налог нарушава основния принцип за свободно движение на хора и капитали и е недопустимо спрямо държави - членки на ЕС, с които Гърция е сключила споразумения за избягване на двойното данъчно облагане. БСК е категорично против и българските фирми и НАП да се товарят с предоставянето на доказателства за изрядност на сделките, за да бъде удържаният данък възстановен. "От българските фирми и НАП ще се изискват да предоставят документи, с които да доказват, че компаниите разполагат с необходимата инфраструктура за извършването на съответните сделки. Това представлява огромна административна тежест", обясняват от БСК. Освен това бизнесът се съмнява, че при тези проверки критериите ще са неясни и гръцките данъчни власти ще могат да тълкуват субективно обстоятелствата по отделните сделки. Всичко това ще доведе до забавяне на процедурите и излизане извън сроковете за възстановяване на средствата, изтъкват от БСК. От там вече са изпратили протестна позиция до МФ и Европейската комисия.

И финансовото министерство, и министерство на външните работи вчера потвърдиха, че правителството работи по детайлна позиция, с която да оспори въвеждането на данъка. Вчера не станаха ясни детайли по съдържанието й. Според източници на "Сега" правителството ни вече е влязло в контакт и с Ирландия, които са поставени в същата ситуация. Демаршът на кабинета идва на фона на течащи преговори между Гърция и останалите членки на еврозоната за одобряване на допълнителна помощ за Атина, която ще изчерпа ресурсите си за покриване на текущи задължения още през април. По данни на икономическото министерство за 2013 г. стокообменът между България и Гърция е близо 3 млрд. евро.