Поредни спешни законови промени, които да осуетят пакетната сделка за БТК и още няколко предприятия, свързани със собственика на КТБ Цветан Василев, обмислят управляващите. Това стана ясно от изявление на премиера Бойко Борисов вчера. Само преди седмица парламентът разреши в проблемни банки да влизат временни синдици още преди обявяването им в несъстоятелност, а в сряда Софийският градски съд (СГС) назначи избраните за поста в КТБ. След като бяха вписани в Търговския регистър, вчера Росен Ангелчев и Лазар Илиев встъпиха в длъжност. Това стана с показна акция в присъствието на финансовия министър Владислав Горанов, главния секретар на МВР Георги Костов, заместник главния прокурор Борислав Сарафов и шефа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков. По-късно през деня лидерът на ДСБ Радан Кънев поиска и разследване на продажбата и намекна за нужда от промени в ръководството на НАП.
От думите на премиера се разбра, че най-вероятно прокуратурата отново ще получи възможност да атакува в съда сделки, за които се смята, че са нарушени държавният и общественият интерес. Това право й е било отнето през 1997 г. "Четири месеца ние чакахме да се обяви несъстоятелност на банката и да се назначат синдици. В същото време чухме как се купуват активи за едно евро. Ако трябва, сега ще променим още на едно място закона, защото навремето, когато са текли приватизациите, тогавашният парламент отнема правото на прокуратурата да разваля сделки, за да запази разбойническата приватизация. Фактически така са правени законите, че държавата няма права да си пази собствеността. Финансовото министерство може за три дена само да спре финансовия поток. Така че и там вече са се подготвили, това е написано, надявам се Влади Горанов да е бил в парламента и вече да го е пуснал да върви по парламентарните групи", каза премиерът.
Преди дни регистрираната в Люксембург фирма LIC33 обяви, че е придобила срещу 1 евро и поемане на задължения за 900 милиона евро БТК, военните заводи "Дунарит" и "Авионамс", НУРТС, мултиплекса "Фърст диджитал" и пийпълметричната компания ГАРБ.
Правителството е поставило задача на синдиците веднага да започнат отменителни искове срещу всички сделки, за които има съмнения, че увреждат масата на несъстоятелността на КТБ или сделки, които нарушават принципа на равнопоставеност между кредитори, каза Владислав Горанов при въвеждането на синдиците. "Искаме да демонстрираме цялата сила на държавата, за да покажем, че заставаме зад действията на синдиците". Така обясни показната акция Борисов в Министерския съвет след срещата си с министър-председателя на Черна гора Мило Джуканович.
Според Горанов отговорността за работата на временните синдици до голяма степен е вече отговорност на финансовото министерство, което ще получава редовно отчети за дейността им. Тези данни обаче едва ли ще бъдат оповестявани. Това пролича от отговор на финансовия министър на питане на депутата от РБ Мартин Димитров в парламента за парите на държавните фирми в КТБ. 65 дружества имат блокирани 247.6 милиона лева в банката, стана ясно от отговора, но по-конкретни данни не бяха съобщени. Не съм останал с впечатление, че с промените в закона министърът на финансите има право да разкрива банкова тайна, заяви Горанов. Според депутата Петър Славов обаче КТБ няма лиценз и не е банка, така че за нея не важи банковата тайна. По думите му в случая надделява и общественият интерес.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев, от своя страна, намекна вчера в парламента, че за да тръгне разследване на сделката, е време да се назначи нов директор на НАП. Според него замяната на сегашния директор Бойко Атанасов е необходима, за да бъде гарантирано разследването на евентуални данъчни измами в миналото около продадените компании. От името на парламентарната група той заяви, че най-вероятно става дума за вражески действия и заплаха за националната сигурност. Кънев призова ДАНС и финансовото звено на спецпрокуратурата да започнат незабавно разследване за произхода на капиталите на лицата, които стоят зад LIC33. По думите му службите трябва да установят и дали фирмата има връзки с близки до управлението в Москва и зависими от Кремъл олигарси. "Има опасност военна промишленост, телекомуникационни предприятия, медии и други ключови за националната сигурност институции да се окажат в ръцете на чужда държава с, меко казано, изострени отношения с НАТО и ЕС в настоящия момент," каза Кънев.
ПОД ПРИЦЕЛ
Заместник главният прокурор Борислав Сарафов даде да се разбере, че се изяснява дали управителят на БНБ Иван Искров е знаел за действията на бившия подуправител и шеф на банковия надзор Цветан Гунев. В момента той е единственият представител на институциите у нас, които са обвиняеми по аферата КТБ. "Ако и за това бъдат открити данни, няма да се поколебаем да повдигнем обвинения", каза още Сарафов. По думите му отсъствието на Цветан Василев, задочно обвиняем за източването на банката, не е проблем за делото и то също може да се води задочно. Сарафов обаче се надява, че в "разумно време" сръбските власти ще решат и ще предадат Цветан Василев, за когото има искане за екстрадиция от наша страна. Прокуратурата разчита да допълни събраните по случая доказателства и чрез работата на временните синдици. Възможно е да има и още обвиняеми за източването на КТБ, намекна Сарафов. По думите му разследването вървяло интензивно. Делото все още не влизало в съда, защото се разпитват стотици свидетели.
ОТВОДИ
След като поискаха председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев да се оттегли от делото за лиценза на КТБ, адвокатите на основния акционер в банката "Бромак" настояха вчера и останалите четирима съдии - Александър Еленков, Наталия Марчева, Милка Панчева и докладчика Росен Василев да си направят отвод. "Не се съмняваме във вашия професионализъм, но смятаме, че статутът ви във ВАС на командирован съдия по личното и изрично искане на председателя ви прави "чувствително зависим" от волята му, поради което ще бъдете изключително затруднен при разглеждане на делото да спазите "обективните критерии за безпристрастност на съда", пише в искането за отвод на Василев. Той е командирован от Колев през миналата година, като преди това бе съдия в Благоевград. Според адвокатите на "Бромак" останалите трима членове на състава също трябва да се оттеглят, защото вече са се произнасяли за това кой има правен интерес да обжалва решения на БНБ и затова са предубедени.
"Подаръкът" на Иван Искров идва с месец закъснение
Нов управител на БНБ може да има до края на април, каза вчера финансовият министър Владислав Горанов. За да се стигне до смяна, сегашният шеф Иван Искров трябва да подаде оставка. Парламентът няма правомощия да го освободи.
След месеци мълчание преди дни управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров заяви, че е готов да подаде оставка, ако депутатите изберат негов заместник и се надява това да е подаръкът за рождения му ден. "Няколко месеца ви чакам, изберете управител. Направете ми подарък и без това имам рожден ден на 26 март", каза Искров по време на изслушване в парламентарна комисия, която проучва действията на институциите по случая с КТБ. Още от началото на кризата с банката управляващите приканват Искров да подаде оставка.
Вчера Горанов потвърди информация, публикувана в "24 часа", че за управител на Централната банка са водени разговори с двама българи, които сега работят в МВФ - Димитър Радев и Николай Георгиев. Радев е бил заместник-министър на финансите, отговарящ за управлението на държавния бюджет и държавните разходи в периода 1992-2001 г. В момента е ръководител на мисията за техническа помощ за страни от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка в МВФ. Георгиев е бил зам.-министър на финансите за кратко в правителството на Иван Костов по предложение на тогавашния финансов министър Муравей Радев. В МВФ оглавява мисията за Украйна.
От думите на Горанов обаче стана ясно, че има и други претенденти за поста. "В момента, в който имаме координирана позиция с Реформаторския блок и другите партии, подкрепящи правителството, а защо не и опозицията, ще предложим такава кандидатура", каза още Горанов. "За правителството е важно БНБ да е предвидим партньор, а за политическите партии е важно в БНБ да работят професионалисти, които да не допускат повече неблагоприятни стечения", заяви Горанов.
След месеци мълчание преди дни управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров заяви, че е готов да подаде оставка, ако депутатите изберат негов заместник и се надява това да е подаръкът за рождения му ден. "Няколко месеца ви чакам, изберете управител. Направете ми подарък и без това имам рожден ден на 26 март", каза Искров по време на изслушване в парламентарна комисия, която проучва действията на институциите по случая с КТБ. Още от началото на кризата с банката управляващите приканват Искров да подаде оставка.
Вчера Горанов потвърди информация, публикувана в "24 часа", че за управител на Централната банка са водени разговори с двама българи, които сега работят в МВФ - Димитър Радев и Николай Георгиев. Радев е бил заместник-министър на финансите, отговарящ за управлението на държавния бюджет и държавните разходи в периода 1992-2001 г. В момента е ръководител на мисията за техническа помощ за страни от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка в МВФ. Георгиев е бил зам.-министър на финансите за кратко в правителството на Иван Костов по предложение на тогавашния финансов министър Муравей Радев. В МВФ оглавява мисията за Украйна.
От думите на Горанов обаче стана ясно, че има и други претенденти за поста. "В момента, в който имаме координирана позиция с Реформаторския блок и другите партии, подкрепящи правителството, а защо не и опозицията, ще предложим такава кандидатура", каза още Горанов. "За правителството е важно БНБ да е предвидим партньор, а за политическите партии е важно в БНБ да работят професионалисти, които да не допускат повече неблагоприятни стечения", заяви Горанов.