:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,387,758
Активни 57
Страници 5,580
За един ден 1,302,066
Интервю

В балета 9 години учиш и само 20 танцуваш

Не вярвам на младите хора, които се насочват към политиката, казва хореографът Боряна Сечанова
Снимка: Юлиян Савчев
Боряна Сечанова
Боряна Сечaнова завършва Националното училище по танцово изкуство в София. След това продължава образованието си в Москва при проф. Олга Тарасова. През 1990 г. се дипломира със специалност балетна режисура в ГИТИЗ. От 1991 г. работи като хореограф, а от 2000 г. е директор на балет "Арабеск". Автор и хореограф е на над 40 балетни и театрални спектакли за различни сцени, между които Софийска опера и балет, Народен театър "Иван Вазов", оперните театри в Пловдив, Стара Загора, Варна и Русе, театър "Пантданс" и др.





- Г-жо Сечанова, преди време прогнозирахте, че до няколко години България няма да има балет. Потвърдиха ли се опасенията ви?

- Донякъде - да. Факт е, че балет "Арабеск" беше закрит като самостоятелна институция. Реформата в областта на културата от 2010 г. ни прикрепи към Държавен музикален и балетен център, който обедини нашия балет и оперетата. Аз винаги съм била противник на принципа да се правят механични компилации. Този център беше създаден единствено защото "Арабеск" преди много години е танцувал на тази сцена и тук, в сградата, се намира неговата зала. Това е единствената ни връзка с оперетата, която е съвсем друг вид изкуство.

- Вие получавате образованието си в Русия, която свързваме с традиции в класическия балет. Как се запалихте по модерните форми?

- Имах късмета да попадна в Москва в години, когато режимът се сменяше. Постъпих през 1985 година, завърших през 1990-а. Тогава за първи път се повдигаше желязната завеса и нахлуваха свежи културни влияния. Преподаваха ми невероятни специалисти, хора, за чието място в западното изкуство дотогава само бяхме чели и чували. В обучението ни бяха силно застъпени съвременните танцови техники, занимавахме се със западноевропейски театър; имахме преподаватели от Англия, Питър Брук ни е чел лекции. В Москва гледах уникални постановки - Ингмар Бергман с Шведския кралски театър, Пина Бауш... творци, които и досега определят съвременния театър и танц. Това, естествено, много повлия на всичко, което започнах да правя и което правя до момента. Когато се върнах в България, човекът, който ми подаде ръка, беше Маргарита Аранудова, тогава директор на балет "Арабеск".

- Скъпо ли е производството на един балетен спектакъл?

- Специално нашите спектакли, на "Арабеск", не са скъпи като техническа реализация. Скъпа е онази част от репертоара ни, която се отнася до авторството, до създаването на нова музика, нова визия, нова драматургия. В момента в България нито един оперен театър не използва авторска музика. Аз не съм чувала опера, написана през последните 10 години, и не съм гледала създаден през последните 10 години балет. Нашата трупа е единствената, която си позволява лукса да работи със съвременни български и чуждестранни композитори и да продуцира и поставя напълно нови произведения.

- Такъв ли е най-новият ви проект "Пандора", чиято премиера ще гледаме на 23 април?

- Да, и това е един от най-предизвикателните ни проекти. Музиката в него е написана специално от холандския композитор Пол ван Брюхе в сътрудничество с българския композитор Петър Дундаков. Изпълняват я "Софийски солисти" с диригент проф. Пламен Джуров. Пол ван Брюхе нарече този спектакъл "камерна опера" не само заради изпълненията на камерния ансамбъл, но и заради участието на три изключителни певици. Едната е примата на Националната опера - сопраното Цветана Бандаловска. Другите две са Евелина Христова и Даниела Димитрова от "Мистерията на българските гласове", чието вокално присъствие в хореографската концепция се оказва много вълнуващо. "Пандора" е класически мит, в който влагаме съвсем съвременно звучене. Търсим днешните отговори на въпросите: Какво се случва в съвременния свят? Кое причинява моралния хаос, чия е вината? Какво е Пандора - дали е изкупление, или е наказание?

- За възприемането на балета изисква ли се определена подготовка у зрителя?

- Балетът действително е абстрактно изкуство, той е по-близо до музиката, отколкото до театъра. Днес се получава един луфт между по-старата и по-младата публика. От дълго време музикалното образование в училищата не е на особена висота и младите хора се образоват случайно. Но въпреки това аз мисля, че не е нужна специална подготовка. Особено когато говорим за съвременен танц. Това е едно изключително емоционално изкуство, понятно за всички. Модерният танц и танцовият театър са жанрове, в които дори публиката да не успее да разбере вербално посланието, ще го усети емоционално. Ако това не се случи, значи не сме си свършили работата.

- Колко време отнема професионалната подготовка на танцьора и колко години продължава кариерата му?

- Професионалното образование започва на 10-годишна възраст и обикновено е 9 години. След което работиш, ако нямаш травми, максимум 20 години. На 40 години кариерата ти приключва.

- При толкова кратък период на творческа активност как успявате да мотивирате младите кадри да танцуват именно в България?

- В изкуството материален стимул няма. Изкуството е призвание. Всички млади хора, които попадат при нас, искат да работят точно в тази трупа. След време част от тях действително заминават навън, за да се срещнат с други творци, с друга култура, да се впишат в други колективи. Това обаче е практика в цял свят именно заради краткия период, в който се практикува балетът. Почти никой не се задържа дълго в една трупа; всеки иска за тези 20 години да се докосне до колкото се може повече сцени и хореографи. И никъде - в сравнение с други професии - танцьорите не са скъпо платени. При нас, в "Арабеск", особено след като създадат семейства, балетистите започват да приемат покани от актуалните в момента телевизионни формати, защото там плащат по-добре. Абсолютно ги подкрепям и разбирам, въпреки че това създава определени трудности в организацията на работния процес на трупата. Случвало се е хора да се отказват, защото им е неудобно да отсъстват често от репетиции. Но винаги след това се връщат, призванието си иска своето.

- Какво се случва с един балетен артист след 40 години?

- Ние от деца живеем със съзнанието, че на тази възраст ще спрем да танцуваме. Затова масово танцьорите в периода, в който са активно на сцената, започват да се специализират в някаква област. Някои се насочват към балетната педагогика или стават хореографи, или опитват силите си в театъра; напоследък се появи и т.нар. лечение чрез танц. Членовете на нашата трупа почти всички в момента учат и усвояват по още една професия. Имаме бъдещи икономисти, журналисти...

- А политици?

- Аз не вярвам на младите хора, които се насочват към политиката. Изглеждат ми твърде много свързани с конюнктурата, приличат на младежи, които не знаят какво точно искат да правят. Не съм убедена, че са добри професионалисти в своята област, защото ако са - ще им се иска най-творческите си години да посветят на това, което обичат и за което са учили. А когато не можеш да се осъществиш професионално, но пък си болезнено амбициозен, политиката е едно добро поле за изява. Затова са ми подозрителни.

4
3650
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
03 Април 2015 21:42
.
04 Април 2015 09:23
"...Аз не вярвам на младите хора, които се насочват към политиката. Изглеждат ми твърде много свързани с конюнктурата, приличат на младежи, които не знаят какво точно искат да правят. Не съм убедена, че са добри професионалисти в своята област, защото ако са - ще им се иска най-творческите си години да посветят на това, което обичат и за което са учили. А когато не можеш да се осъществиш професионално, но пък си болезнено амбициозен, политиката е едно добро поле за изява. Затова са ми подозрителни."
04 Април 2015 15:23

04 Април 2015 19:11
!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД