Премиерът Бойко Борисов неочаквано подкрепи правосъдния министър Христо Иванов и отвори фронт за промени в конституцията и предсрочно прекратяване на мандата на действащия Висш съдебен съвет (ВСС), който изтича през октомври 2017 г. Ако не се промени основният закон, реформата на съдебната система ще е само имитация, обясни Борисов след среща със зам.-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен. И допълни, че от сегашния ВСС има какво да се желае. Досега въпреки желанието на Христо Иванов за ремонт на основния закон темата не бе на дневен ред. От приемането й през 1991 г. конституцията е променяна 5 пъти, повечето в частта за съдебната власт, без видим ефект.

След великденската ваканция на депутатите започват политически консултации за подкрепа на предвижданите от управляващите промени. За тях ще се търси одобрение и от политическите сили, които са извън коалиционното правителство. За да се случат промените, управляващите трябва да си осигурят поне 180 депутатски гласа. Има и вариант корекциите да станат със 160 гласа, но тогава процедурата е много по-дълга. Освен това правителството трябва да се съобрази и с две решения на Конституционния съд, които изискват Велико народно събрание за каквито и да е сериозни изменения в съдебната власт. Независим съд и по-ефективна прокуратура са непосредствените цели на реформите, както и премахване на мониторинга от ЕК, обясни правосъдният министър. Промените вече са обсъдени с главния прокурор Сотир Цацаров и с шефовете на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Колев. Очакванията на правителството са промените да бъдат гласувани до началото на лятната ваканция.

От разясненията на Борисов и Иванов се разбра, че конституцията ще се пипа само в частта за съдебната власт. Сред предвижданите поправки е разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска. Всяка от тях ще решава поотделно кадровите въпроси на съответната гилдия. Ще заседават пленарно, когато има бюджетни и други теми, засягащи цялата съдебна власт. Броят на избираемите членове на съвета няма да се променя и ще остане 22 - 11 ще се посочват от съдиите и прокурорите и 11 - от парламента. В прокурорската камара обаче ще влизат повече членове, избрани от парламента - 6, срещу 5 за съдийската. Според министъра така ще се гарантира структурната независимост на съда и от политиците, и от прокуратурата. А според Борисов - "за да е по-добър контролът върху прокуратурата". Освен това по думите на Иванов за първи път се отваря публичен дебат как се регулира работата на прокуратурата.

"ВСС трябва да бъде реорганизиран така, че следващият, избран пряко от съдиите и прокурорите, да генерира по-голямо доверие", уточни Иванов. Предвижда се и намаляване на 5-годишния мандат на съвета на 3 или 4 г. По думите на Иванов така ще се премахне усещането за създаване на бюрократична класа в съдебната власт и процесът на вземането на решения ще се подобри. Друга промяна ще е въвеждането на изискването членовете на ВСС да гласуват явно, защото "хората в съвета трябва да застават с имената си зад решенията си".

Това е изключително важна стъпка, но не изчерпва съдебната реформа, коментира Иванов. И допълни, че се търси решение само в границите на това, което може да бъде направено от обикновен парламент. Министърът припомни, че наскоро парламентът е събрал "почти конституционно мнозинство" при гласуването на актуализираната стратегия на съдебната реформа, а над 2/3 от депутатите са гласували за Теодора Точкова, която вчера встъпи в длъжност главен съдебен инспектор.

Отделно от конституционните промени експертни групи ще очертаят необходимите промени в процесуалните закони, но подробности засега липсват.

Борисов посочи, че хората очакват бързи съдебни процеси и справедливост. "Всеки представител на ЕК или гост от друга държава поставя въпроса за справедливите съдебни решения. Без това няма инвестиции", каза премиерът.

От думите на премиера се разбра още, че ще се наложи да бъде оттеглен законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, под който се подписа и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Проектът беше внесен изненадващо в парламента, въпреки че по това време по промени в съдебния закон работи и правосъдното министерство. Идеите на Цветанов също предвиждаха разделяне на ВСС. Ако това стане само на законово ниво, дори да заседава в две камари, съветът ще трябва да взема всички решения в пълен състав. Друг ключов момент в тях беше припознаването на всички промени за прокуратурата, искани от Цацаров.

---------КОНФИГУРАЦИЯ

Бърза промяна на конституцията е възможна при мнозинство от 180 депутати. При 160 гласа подкрепа ремонтът ще отнеме от 3 до 5 месеца. До момента еднозначна е само позицията на ГЕРБ и РБ по въпроса. Гарантираните гласове от двете формации са 107. Към тях вероятно ще се добавят и 29-те гласа на АБВ и ПФ, които също отстояват позицията, че съдебната реформа е невъзможна без конституционни промени. Стигне ли се до ремонт на основния закон обаче, хората на Първанов ще настояват и за разширяване на президентските правомощия - стара тяхна идея. Патриотите пък имат някои възражения по същество срещу мерките, предлагани от правосъдния министър. В кръга на поддръжниците влизат и 14-те депутати от БДЦ, които още с влизането си в парламента се разграничиха от опозиционния патос на Николай Бареков и се трансформираха в патерица на ГЕРБ. С тях гласовете стават 150. Решаваща за пореден път ще се окаже подкрепата на ДПС. 36-те депутати на движението са достатъчни, за да се пристъпи към бързи промени в основния закон. Партията обаче се противопоставя на голяма част от мерките, заложени в стратегията за съдебна реформа. Има резерви и към конституционни промени.

Ако хората на Лютви Местан откажат подкрепа, ще се разчита на част от гласовете на БСП. В червената група са разделени по въпроса за съдебната реформа. Ръководството на партията, което държи да се обозначи като категорична опозиция на управлението, е по-скоро против, докато кръгът около Мая Манолова демонстрира пълна подкрепа за реформата.