Рехав протест пред Народното събрание съпроводи приемането на поправките в Закона за движение по пътищата. На плакатите бе изписано "Не на рекета" и "Никой не може да продава улиците". |
Размерът на глобата породи големи разпри между отделните парламентарни групи, които имаха съвсем различни виждания как да се подходи към проблема. БСП поиска диапазонът на наказанието да е още по-голям - от 20 до 200 лв., както бе в първоначалния вариант на промените, а решението каква да бъде в съответната община да се взима от местния парламент. Така общините ще определят размера й съобразно жизнения стандарт на жителите, като събраните средства ще остават за местните бюджети. Управляващите обаче отказаха с мотива, че свалянето на долния праг ще развали дисциплиниращия ефект от мярката, а в сега действащия закон вече имало разпоредба, че събраните глоби отиват в общинските бюджети.
"Не трябва да има ножица, а нож - да се отреже 50 лв. или друго, но да е ясно", възрази Четин Казак (ДПС) и настоя да се разграничат отделните случаи - паркиране на тротоар или в детска площадка да се наказват по различен начин заради нееднаквата степен на обществена опасност. И неговото предложение не срещна подкрепа.
По-голямата част от времето за дебат погълна приетото предложение на ГЕРБ таксата за паркиране да се замени с цена, която да се определя от общинските съвети. Тя ще се събира от специализирани общински звена или юридически лица, посочени в Закона за обществените поръчки - общинско предприятие, дружество, което е 100% общинска собственост, или формира оборот поне 80% от дейности, свързани с функциите на общината.
Причината за промяната на таксата в цена е, че според сегашните текстове не беше ясно какви са събираните суми и дали те се подчиняват на Закона за местните данъци и такси. Новата разпоредба на практика узаконява сегашното положение. В София например цените за паркиране в центъра надхвърлят разходите за предоставяне на услугата, а общинският Център за градска мобилност прибира приходите, вместо да ги предоставя на общинската хазна.
Отпор оказаха от Патриотичния фронт, които настояха в закона изрично да се запише, че тази дейност може да се върши от общински предприятия, за да се избегне възможността да бъде възложена на търговско дружество, което ще работи само за собствената си печалба. Колегите им в мнозинството възразиха, че сега действащата нормативна база позволява на местните парламенти да изберат дали да реализират тази дейност чрез концесия, търговско дружество или общинско предприятие. "Ако общинският съвет е на мястото си, не би трябвало да има притеснения по отношение на парите", увери реформаторът и дългогодишен столичен общинар Вили Лилков. Националистите обаче не се успокоиха и обвиниха партньорите си, че обслужват тесен корпоративен интерес.