Планираният бюджет от най-малко 60 млн. евро за подготовката и провеждането на българско председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г. вероятно ще набъбне двойно, установи "Сега". Причината е, че нито има готова инфраструктура, нито обучени кадри.

От стенограма на заседание на Министерския съвет се разбра, че премиерът Бойко Борисов на няколко пъти призовава колегите си да му кажат колко ще струва всичко, "за да може в следващите бюджети - 2016, 2017 г., Министерството на финансите да заложи тези средства, за да има време да се проведат обществени поръчки". От думите на премиера се разбира, че очаква и Брюксел "да помогне". Той дава за пример, че трябва да се купят 35-40 бронирани автомобила, в които да се возят пристигащите чужди премиери и министри, тъй като НСО имало само пет-шест. Само грубите сметки показват, че за автомобилите ще са нужни още около 40 млн. лв. Допълнително ще има разходи за охрана, микробуси и наеми на хотели.

Допълнителен разход ще бъде и подготовката на кадри, които ще обслужват председателството. Все още не е ясно колко хора ще са необходими. Отсега обаче се знае, че всеки ще трябва да знае по два езика, както и да е запознат с европейския дневен ред. Надеждите на управляващите са, че поне тук ще получат финансиране по Оперативна програма "Административен капацитет". В противен случай разходите ще се увеличат още.

През януари вицепремиерът Меглена Кунева посочи като прогнозна стойност минимум 60 млн. евро., но даде пример, че Латвия, която сега председателства съюза, е отделила 70 млн. евро. Финландия, Португалия и Словения са похарчили близо 80 млн. 60 млн. евро за България е оптимистичният вариант. Прогнозите са на база на някои от разходите на последните председателства на ЕС. Толкова е бил прогнозният бюджет на ирландското председателство на ЕС през 2013 г. В крайна сметка се е оказало с 9 млн. евро по-малко. Малка подробност обаче, че това е вторият път, в който Дъблин председателства ЕС и вече има изградена инфраструктура и обучени кадри. При първото председателство през 2004 г. разходите са достигнали 110 млн. евро. Много вероятно е този сценарий да се повтори и с България.

Не е ясно и къде ще се провеждат основните събития на българското председателство. Това също ще е допълнително перо. Засега се обсъждат два варианта - НДК или резиденция "Бояна". И в двата случая обаче ще трябва да се инвестират допълнително милиони за ремонти. На правителственото заседание Владислав Горанов предлага по-екстравагантен вариант. "Може да се мисли за пакетно затваряне в "Евксиноград" с кацане във Варна", заявява той. "Говорим за няколкостотин човека във всеки формат. Примерно, един Съвет на финансовите министри - вървят 100-200 човека", посочва Горанов. Очаква се да има около 55 заседания на министрите за шестте месеца.



ИСКРИ

Бъдещото харчене на парите ще става от 5 работни групи и това вече предизвика прехвърчане на искри между Кунева и външния министър Даниел Митов. Групата "Приоритети на българското председателство" ще се ръководи от Кунева, а Митов трябва да е неин заместник. Работата на останалите четири групи - "Административен капацитет", "Инфраструктура, логистика и сигурност", "Комуникационна стратегия и културна програма" и "Финансиране и обществени поръчки", реално ще зависи именно от оспорваната от Митов и Кунева група. Те ще се ръководят съответно от министрите Румяна Бъчварова, Лиляна Павлова, Вежди Рашидов и Владислав Горанов. Включването на Рашидов е с цел провеждане на културни събития. По време на ирландското председателство например са били организирани 929 мероприятия. От тях 420 са били по света - в Хърватия, в Австралия, в Китай, Босна, Сърбия и Русия, а 509 са били в страната. Програмата е включвала редица изложби, включително и в Париж.