Времето на кабелните услуги, при които всяка фирма предлага на абонатите си по 70, 80 и дори 100 канала в пакет, вече отминава. За това са единодушни както собствениците на далекосъобщителните компании, така и продуцентите, които разчитат на тях, за да достига продуктът им до зрителите.
Бумът от нови програми у нас тази година постави кабелните оператори в ситуация, в която са принудени да преосмислят политиката си за привличане на нови клиенти.
При това изключително изобилие от програми за нас става технически невъзможно да включим всички от тях в базовите пакети, обяснява проблемът изпълнителният директор на Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) Иван Пеев. Освен това продуцентите на всяка нова програма искат тя да бъде включена в списъка на първите 20-30 по реда на каналите. А това е невъзможно. Затова според него операторите трябва да направят баланс между интереса на публиката и финансовите си възможности.
За всяка програма, която препредават по мрежата си, кабелните оператори плащат цена, договорена с нейните създатели или лицензодържатели. Сумите са най-различни и варират между 1 стотинка и над 10 евроцента на абонат или са строго фиксирани без значение колко хора ползват услугите на въпросната кабелна фирма. Сред най-скъпите програми са "Евроспорт" и пакетът на "Дискавъри", а от българските - трите канала на "Диема вижън".
Заради
непрекъснатото нарастване на
цената на авторските права
в момента 40-50% от таксата, която кабелните фирми събират от клиентите си, отиват за разплащане с продуцентите, обяснява директорът на "Маркетинг и продажби" на "Кейбъл тел" Димитър Радев. Разходите на фирмите скочиха рязко и след приватизирането на БТК. Кабелните оператори вероятно ще плащат по 34 ст. на всеки метър кабел, поставен в подземната кабелна мрежа на БТК, а също и по над 100 лв. за всяко усилващо сигнала устройство по трасето. Операторите заплащат и наем на енергоразпределителните дружества, когато кабелите им са вързани за електрически стълбове.
Цената на кабелната телевизия у нас се движи между 12 и 16 лв. месечно в различните населени места. Кабелна телевизия ползват над 1 млн. абонати, като в големите над 70% от семействата са кабелизирани, сочи статистиката.
Пазарът на кабелното разпространение на телевизия обаче се намира в парадоксална ситуация - от една страна, хората получават огромен брой тв програми, а от друга, техническото и художественото качеството на много от тях е на изключително ниско ниво, обяснява Радев. Една от причините за това според него е непрекъснатата конкуренция на фирмите през годините да привлекат колкото се може повече абонати. В София например работят над 6 кабелни мрежи. Според програмния мениджър на "Евроком кабел" Зорница Грозданова конкуренцията между фирмите наистина е жестока, защото всяко столично домакинство може да избира поне между три различни оферти. Някои квартали пък са покрити от мрежите на 4 кабелни фирми. Затова всеки абонат е изключително важен, обяснява Грозданова.
Първият въпрос, който хората обикновено задават в офисите ни, е колко програми предлагаме в пакета. Но мнозинството не се интересува кои са те и какво е качеството им, твърди шефът на "Кейбъл тел" Димитър Радев. Това обаче няма да продължи още дълго, убеден е мениджърът.
Една от причините е, че за да оцелеят на този оспорван пазар, и тв продуцентите всяка година увеличават цената на авторските си права. А колкото по-гледана е една програма, толкова по-скъпа е. Така и кабелните фирми са принудени да избират дали да инвестират в повече и по-евтини или в по-малко на брой, но качествени програми. Излъчването на всички телевизии без подбор прави разпределението на парите от зрителските такси несправедливо. Има програми, които се гледат от няколко хиляди души, но те продължават да се излъчват в базовите пакети, които достигат до абсолютно всички домакинства, и съответно продуцентите им получават пари от тях. Много по-справедливо ще е
всеки сам да решава
какво да гледа
и да плаща само за него, смята Радев.
Този подход е много по-справедлив и за тв продуцентите, твърди генералният директор на "Фокс лайф" Светлана Василева. Бившата шефка на Би Ти Ви ръководи най-новия канал у нас, който се появи на 12 септември. Една от причините все още да гледаме много от най-добрите световни програми непреведени или само със субтитри на български е недостатъчно доброто заплащане, което продуцентите им получават от родните зрители, смята Василева.
В това отношение стратегията на румънските кабелни оператори е много по-добра от нашата. Те излъчват между 28 и 40 програми в базовите си пакети, но качеството им е добро и всички те са преведени на румънски, обяснява и шефът на АБКО Иван Пеев.
Последиците от развитието на родната кабелна услуга са повече от ясни - има поне 20 български програми на ниво гаражна телевизия и тотално залитане към музикални формати и телемаркет, казва Димитър Радев. Затова специалистите смятат, че броят на програмите в базовите пакети постепенно ще намалява, а от друга страна, ще се появяват все повече специализирани пакети, които всеки абонат може да прибавя срещу допълнително заплащане към основната си услуга. Те могат да бъдат селектирани не само тематично, но и според възрастта или пола на зрителите, както и на езиков принцип, обяснява Зорница Грозданова.
Доказано е, че няма човек, който може да следи програмите на 70 канала, аргументират се специалистите. Изследванията показват, че родните зрители седят пред телевизора средно не повече от 4 часа дневно и вкусовете на всеки отделен човек се побират в максимум 20-30 различни канала.
Преминаването към цифровото излъчване е бъдещето на кабелната телевизия у нас, смята и маркетинг-директорът на "Евроком кабел" Мариела Каролева. Представляваната от нея фирма вече предлага цифров пакет на абонатите си. Интересът към тях засега не е масов, но всички данни сочат, че потребителите на тази услуга са хора с по-високи доходи и много по-взискателни към качеството и съдържанието на програмите, обяснява Мариела Каролева.
Основният проблем сега е за какво са готови да плащат хората. Затова задачата на кабелните оператори ще е да разграничат зърното от плявата, смята Димитър Радев. Базовият пакет, макар и по-малък, ще е икономически по-изгоден за абонатите, смятат мениджърите на кабелните фирми. Според изпълнителния директор на АБКО Иван Пеев повишаването на цената на услугата също е неизбежно. Реалната цена на таксите в София според него в момента е 20-25 лв., ако се отчетат и скокът на цените на тока, таксите към БТК и други паралелни услуги с повишени цени, които следва да бъдат калкулирани в себестойността на услугата кабелна телевизия в недалечно бъдеще. Затова някои от кабелните фирми вече предлагат по-малки пакети до 25 програми на цена от 8-9 лв. месечно.
Ако не пуска 18+ канал, пиши я умрЕла кабеларката.
Иначе е вярно, че идва цифрова ера. В момента моята кабеларка пуска 80 канала, от които гледам максимум 7-8, от които 3 ефирни. Другото е пълна аматьорщина - хъмкащи и мънкащи водещи, за декори се ползват материали от "направи си сам", филмите (предимно хамерикански) са взети от най-горния рафт на стелажа и обикновено са покрити с 2 см. слой прах.
Според мен бъдещето е в т.н. традиционни "обществени телевизии" и специализирани канали - музикални, спортни и научно-популярни. Всичко друго е баластра и телевизии за регионална консумация. Например защо е нужно в Софийски регион да се пускат бургаски и варненски телевизии по мрежата в общия пакет? Цялата им програмна схема е с регионална насоченост. Който иска да ги гледа, да си вземе сателит (и СКАТ и МСАТ са качени на сателит), или да си плати отделно за т.н. пакет "регионални ТВ".