Фестивал "Варненско лято"

Гостите от Чехия: "Дивадло на забрадли"



Човекът на изкуството с неговите вътрешни лутания и тревоги се оказва във фокуса на модерния европейски театър. С такива впечатления оставаме на финала на 23-тия Международен театрален фестивал "Варненско лято", който приключва тази вечер. Като централна в повечето спектакли от международната селекция се очертава темата за артиста, изпаднал в творческа криза, и проблемите, пред които го изправя самото общество. Едно от най-ярките заглавия, представено в морската ни столица, е продукцията на пражкия "Дивадло на забрадли" ("Театър на балюстрадата") - "60-те: Златните години" на режисьора Ян Микулашек. В основата са дневниците на Павел Юрачек, режисьор и сценарист, представител на новата вълна в чешкото кино от онова време. "Срамувам се от дневника си, така както децата се срамуват, когато се напишкат". Тази реплика на централния персонаж, изигран от петима актьори, които са едновременно на сцената, се явява отправната точка на спектакъла (участват Хонза Хайек, Иржи Виоралек, Петра Бучкова, Йозеф Полашек и Габриела Микулкова). Зрителят вижда огромна купчина намачкани листа, подобно на сметище, в което героят се въргаля. Впоследствие бива символично погребан, като вместо пръст другите засипват тялото му с късове изписана хартия. Публиката проследява трънливия път на режисьора, работещ върху филмов сценарий, който би следвало да го изстреля на върха. След като обаче напуска партията, отстоявайки позицията си за спазване на демокрацията и гражданските права на човека, от ЦК прекратяват договора му. В невъзможността да се примири с отношението към интелектуалеца като към социално безполезен тип прибягва към алкохола. Зрителят присъства на зрелищен политически театър, който, освен че създава правдива картина на тогавашната действителност, хвърля светлина и върху най-интимното, свързано с провала му като съпруг и баща.

На творческия процес като изпитание на духа е посветено и друго фестивално заглавие - пърформансът Balkan Dance Reality Show на Ива Свещарова, Розe Беерман, Соня Преград и Вили Прагер. Артисти от България, Хърватия и Германия правят достояние на публиката какво му коства на един творец да създаде хем оригинален продукт, с който най-добре да изрази самия себе си, хем този продукт да бъде разбран от аудиторията и в крайна сметка да се продаде успешно.

Неочаквано една от актрисите "излиза" от роля, пресяга се за мобилния и набира майка си. Включва я на микрофон, така че зрителят слуша на живо разговора. "Майко, аз прекалено емоционална ли съм?", пита щерката. После я уведомява, че в момента играе на сцена във Варна, където тече театрален фестивал, и че хората в салона ги чуват какво си приказват. Артистът трябва да бъде емоционален, това не е недостатък, уверява майката. Постановката разкрива и какви са тънкостите, когато се твори в екип. Намира израз и тревогата на човека на изкуството дали пътят, по който е поел в работата си, е правилният, както и най-големият му страх - от провал.

Довечера с "Каквато ти ме искаш", спектакълът, който донесе "Аскеер 2015" на Теди Москов за най-добър режисьор, се слага точката на фестивала.