Социалните насекоми като пчелите, мравките, осите и термитите винаги са представлявали интерес за хората. Малките гадинки присъстват в митовете и легендите на народите по целия свят. В Европа например пчелите се радвали на специално внимание - те символизирали смъртта, пророкуването и възстановяването на жизнените сили. Част от най-древните образи на женски божества представляват пчела-майка. Осите и стършелите пък се явяват в митовете като отрицателни образи. В гръцката митология мравките са представени като спътници на богинята Деметра, а за келтите те били въплъщение на феите в последната им фаза на съществуване. Мравуняците били средство за гадаене на времето. Ентомолозите се опитват да разберат тайната организация в гнездата, мравуняците и кошерите на насекомите, да познаят начина им на общуване. Животът им обаче и до днес си остава тайна. Американският изследовател Рупърт Шелдрейк е направил опит да проникне в загадъчния свят на термитите в книгата си "Седем експеримента, които могат да променят света" (София, изд. Дилок, 2002г.).

---------------------

Термитите се възприемат най-често като напаст, от която няма спасение. Те могат да превърнат къщата и мебелите в прах, тъй като основното им меню се състои от вътрешността на дървесината. Хората се страхували от насекомите и започнали да ги почитат и да се опитват да ги омилостивят. Някои племена от Африка и Австралия вярвали, че термитите имат свръхестествени способности за комуникация. Хората смятали, че насекомите могат да се разбират от разстояние и да предсказват предстоящи събития - бури, земетресения, суша, дори войни. Считали ги за своеобразни оракули.

Що за създания са всъщност термитите? Много често ги объркват с мравките,



но те са по-скоро вид хлебарки.



Ентомолозите смятат, че термитите са се появили на Земята преди повече от 200 милиона години и са първите насекоми със социална организация. Основното им меню е целулозата, която разграждат с помощта на микроорганизми и гъбички. Повечето видове термити мразят светлината и живеят скрити в гниещи дървета, гнезда и тунели. Строят си и термитници, които могат да достигнат височина до шест метра. Най-големите познати на човека термитници са имали обиколка от 12 до 15 м. Гигантските им домове приютяват хиляди насекоми. Присъствието им в африканската савана не остава незабелязано, тъй като често конструкциите се извисяват като хълмове. Термитите прекарват почти целия си живот в мрак, във вътрешността на подземни галерии, където температурата, степента на влажност и вентилацията се поддържат постоянни. Стените на термитника са изградени от пръст, слепена със слюнка. Те могат да достигнат 60 см дебелина.

Насекомите са с бяло-жълта окраска, нямат фасетни очи и крила. Термитите имат



строго кастово разделение,



също като мравките - то включва войници, които пазят цялата колония, работници, които се грижат за прехраната и строежа на термитниците, и царица-майка. Царицата може да се придружава и от цар, който живее с нея в сърцето на колонията.

Царицата-майка е едно истинско чудо на природата. Тя снася всекидневно хиляди яйца. Изцяло преобразена от задълженията си по размножаването, царицата прилича на голяма белезникава тръба, в чиито краища изпъкват главичката и крачетата. Тя е дълга около 12 см и 2400 пъти по-едра от термитите работници, които я заобикалят и не престават да я хранят със слюнката си и да отнасят яйцата й. Продължителността на живота й е вероятно няколко десетки години.

Цялото общество на термитите се възприема като един суперорганизъм. Действията на отделните насекоми вероятно могат да се сторят на обикновения наблюдател хаотични, но те всъщност са подчинени на разума на колонията.



Всеки термит е "програмиран"



за определени прости реакции, които добиват смисъл едва когато се проследи взаимодействието с другите термити. При тях съществува така наречената "душа на колонията" или "групов ум", по който се ръководят всички индивиди. Ентомолозите не са единодушни по въпроса как се разбират и координират насекомите. Подобно на мравките, вероятно и термитите общуват помежду си по много различни начини: чрез звук, чрез докосване, чрез споделяне на храната си, чрез миризма, използвайки химически сигнали, известни като феромони. Доказано е, че при мравките най-важните средства за сетивно общуване са именно феромоните. Химическите сигнали обаче вършат работа само при определени случаи - при маркиране на пътеки или за алармиране при опасност.

При строежа и поправянето на гнезда насекомите-работници реагират само на физическите структури, които вече съществуват. Например при строежа на арките в термитниците термитите правят първо колоните, след което ги накланят една към друга, докато върховете им се съединят. Как обаче го правят - не е ясно. Работниците, строящи едната колона,



не могат да виждат другата, тъй като са слепи.



Едва ли притичват от едната до другата, за да измерят разстоянието и да съгласуват строежа си. Изпращането на ароматни сигнали също не може да бъде обяснение за цялостния план и начина, по който отделните насекоми го спазват. Те обаче сякаш знаят каква трябва да бъде необходимата конструкция и действат по някакъв невидим проект. Знанието за това вероятно е вложено в колективния ум на колонията.

Учените са открили, че термитите са чувствителни и към магнитните полета. Най-поразителна илюстрация за това са компасните термити от Австралия, които ориентират колосалните си домове с тесните страни в посока север-юг, което свежда до минимум нагряването от слънцето през деня.