Полша и Литва признаха, че в момента водят преговори със САЩ за разполагане на тяхна земя на американско тежко въоръжение, съобщиха световните медии. Военните министри на двете страни коментираха изнесеното по-рано от в. "Ню Йорк таймс", че Вашингтон обмисля възможността да разположи в няколко страни от Източна Европа и балтийските държави своя тежка военна техника, достатъчна за 5000 американски военни, като противодействие срещу евентуална руска агресия.

"Водим такива преговори с американската страна. Това бе тема при срещата ми с американския министър на отбраната Аштън Картър при посещението ми във Вашингтон на 19 май", каза в интервю за агенция ПАП полският министър на отбраната Томаш Семоняк. "Действаме от известно време за максимално американско военно присъствие в Полша и по целия източен фланг на НАТО. САЩ подготвят пакет от различни мерки. Сред тях е разполагането на тежко въоръжение в Полша и в други страни", заяви Семоняк. Относително лесно е прехвърлянето на части, но е добре да разполагаме с въоръжение в близост до опасните зони, отбеляза той. Литовският външен министър Линас Линкявичюс също заяви, че страната му води подобни преговори, и отбеляза, че подобна стъпка е част от плана на американските съюзници за укрепване на сигурността в региона. "Ако нещо се случи, ще имаме нужда от допълнително въоръжение, екипировка и муниции", заяви от своя страна министърът на отбраната на Латвия Раймонд Вейонис, който ще поеме президентския пост през юли. "Ако нещо се случи, не можем да чакаме дни или седмици за още екипировка. Ще трябва да реагираме незабавно", каза той.

При сегашното състояние на плановете на Пентагона техника и въоръжение за близо 150 души (рота в американската армия) ще бъдат складирани във всяка от трите балтийски републики. Въоръжение за рота или батальон (около 750 военнослужещи) ще бъде разположено в Полша, Румъния, България и може би Унгария, уточнили източниците, цитирани от "Ню Йорк Таймс". Ако полското предложение бъде прието от американското правителство, САЩ ще складират за пръв път тежко въоръжение в източноевропейските страни, които се присъединиха към НАТО и които преди падането на Берлинската стена бяха в сферата на влияние на Съветския съюз, отбеляза "Ню Йорк Таймс". Става дума да се успокоят балтийските държави и други страни от Източна Европа, силно разтревожени след присъединяването на Крим и конфликта в Източна Украйна.

След като балтийските страни станаха част от алианса през 2004 г., САЩ избягваха създаването на перманентни бази в района, опитвайки се да поддържат партньорството с Русия. Стратегията за бързо разполагане на оръжия и ротацията на западни и американски войници в балтийските държави и Полша през последните месеци обаче практически създадоха перманентно военно присъствие в региона, коментира в. "Гардиън". Бившият върховен командир на НАТО за Европа адмирал Джеймс Ставридис коментира решението като "много значима промяна на политиката".