- Г-н Караджов, на дискусията в транспортната комисия за подобряване на пътната безопасност и за възпиране на пътните хулигани се дадоха много и разнопосочни предложения. Какви са според вас най-неотложните мерки, които трябва да бъдат предприети?

- Най-неотложна е промяна из основи на архаичния Закон за административните нарушения и наказания. Какво се случва в момента? Когато нарушител бъде спрян, му се съставя акт, след това се стига до наказателно постановление. И се започва едно ходене по мъките по неговото връчване. След това наказателното постановление може да се обжалва в съда. Съдът изпраща призовки, които също се връчват много трудно. Особено когато лицата хитро са посочили нередовен адрес. Така връчването става почти невъзможно и давността изтича.

От друга страна, с всички тези действия много често се натоварват районните инспектори. И в един момент започва да страда цялата система за сигурност, защото вместо тези длъжностни лица да следят за сигурността в кварталите, те са се превърнали в облечени в униформи пощальони. Тази порочна верига трябва да бъде прекъсната. В системата не трябва да има пробойни, през които да се промъкват недобросъвестните. Това е амбицията ни в момента.

- Как ще коментирате изнесената статистика, че през последните две години има нарастване на жертвите на катастрофи?

- Точно тази статистика накара нашата комисия да действа бързо. Затова бързо приехме закон, с който да бъдат върнати на пътя мобилните камери. И има резултат. Но нека не се заблуждаваме - след като отмине психологическият ефект от камерите, недобросъвестните водачи ще започнат пак да карат с бясна скорост. Затова трябва да заработи цялата държавна машина, което изисква да приемем конкретни промени в няколко закона. Тези промени ясно прозвучаха на заседанието.

- Става дума за огромни проблеми - дупки на пътя, лоша инфраструктура, стари автомобили, манталитет, безнаказаност, липса на сериозен контрол... Може ли изобщо да има решение?

- Може. И както с всеки проблем трябва да се изпипат детайлите. В основата на всеки социален проблем стои липсата на доверие - в проблема с безопасността на движение също. В момента ние нямаме доверие в нашата контролна система, защото там има корупция. Как да се реши проблемът с корупцията? На първо място, трябва да се върви към все по-широко навлизане на електронните средства за контрол. Компютрите нямат пристрастия. Не можем да ги обвиним, че искат рушвет. Една камера свързана със системата за издаване на електронни фишове решава проблема с уличките, в които се влиза непрекъснато на забранителен знак. С дрегера снабден с устройство за отпечатване на резултата перфектно се решава въпросът с алкохола. Ако предварително се вкарат личните данни на проверявания, веднага от системата излиза наказателното постановление. Без никакъв шанс за пазарене, за шикалкавене. Тогава и самият полицай няма да може "да преговаря", защото е отчетено в голямата информационна система.

На второ място, не трябва да се проверяват водачите, които не извършват нарушения. Няма никакъв смисъл контрольорът да спира някой, който спазва закона, за да го пита къде работи, от къде пътува и т.н., за да се стигне до познатото "И сега какво правим?". Или да го пита дали има триъгълник. Абсурдно е нали?!

На трето място, трябва и ние като гражданско общество да започнем да докладваме за нарушители. Да кажем, че на пътя има водач, който кара безразсъдно. Но тук и контролният орган трябва да има готовност да реагира, да установи нарушението, да санкционира. Така се установява доверие между нас и контрольорите.

Например италианците бяха много по-недисциплинирани водачи в миналото. Развитата инфраструктура от магистрали извади на пътя голям брой "състезатели". Когато държавата установи, че това е съществен проблем и жертвите нарастват, предприе серия от мерки. Преди всеки изход на магистралата поставиха по една рамка с камери. Те снимат, а компютър запаметява номерата и след това разделя изминатото между две рамки разстояние на времето, за което е изминато. Така се получава средната ти скорост и ако твоята е по-висока, следва санкция и солена глоба. И водачите се дисциплинираха. Това е изходът. Защото, ако нарушителите трябва да платят примерно по 100 лева глоби за средно всеки 30 км в нарушение - това са 1000 лв. глоби само за едно пътуване от София до Бургас, например. Вярвам, че това ще има моментален ефект.

В този смисъл трябва да се промени и начинът, по който КАТ санкционира. В момента огромната част от наказанията са в резултат на актове. Актовете пък отиват при един началник в управлението, който издава наказателни постановления. Те тръгват по "трънливия" път на връчването, за който стана дума по-горе. Излишна работа! Трябва поне леките нарушения, които са и най-масови, да се санкционират на място - с фиш. С акт трябва да се санкционират само тежките нарушения, когато има телесна повреда или смърт.

- Но ако нарушителят откаже да подпише фиша и да плати, пак се стига до акт, т.е. до тежката процедура...

- Въпрос на законова промяна. Ще ви върна на отговора на предишен въпрос. Ако се регламентират камери и микрофони в колите и на реверите на полицаите и направените от тях записи имат доказателствена стойност, ще стане безсмислено да се обжалва. Съдията ще разполага с неоспоримо доказателство! Правото на обжалване трябва естествено да се запази, но в тези случаи съдията ще е улеснен да вземе решението си. И още един детайл - тези доказателства трябва да се изпращат служебно на съда и да не се налага да се викат автоконтрольори в съдебна зала. Те изкарват там по цели дни и отсъстват от работа, а и без това екипите на пътя са малко - за цялата страна приблизително са 2000. И това допринася за усещането за безнаказаност на пътя.

- Как ще коментирате предложенията, които направи главният прокурор Сотир Цацаров - за сваляне на регистрационните номера, за временното спиране на автомобили, за арест за пияните шофьори ...

- По принцип са във вярна посока и абсолютно точни и навременни. Но имам по-различно виждане за конкретното им прилагане. Например не е необходимо да се свалят номерата. Ако се инсталират информационните системи директно на борда на контролните автомобили и те са онлайн, установяването на системните нарушители ще става веднага. Пияните пък трябва бързо да бъдат заведени в здравното заведение за независимо изследване на кръвта. И ако се докаже повишено съдържание на алкохол в кръвта им, да отиват директно при районен съдия, който да взима решение за наказването им на място. Трябва да има денонощно дежурни съдии. Така е в много страни по света. Опитайте се да карате пиян в САЩ и ще видите колко бързо ще се срещнете с дежурния съдия. Затова и там нарушенията са рядкост.

- Как в Гърция успяват да налагат наказания и бързо да събират глоби, а у нас това не се случва? Защо българските шофьори са хулигани у нас, а са повече от дисциплинирани в чужбина?

- Най-лесно е да кажа, че ни е такъв манталитетът, че сме южна нация и т.н. Но това ще е грешният отговор, защото гърците например са още по-южна нация от нас, но са по-дисциплинирани водачи. Нека погледнем какви са разликите. Дори отнесени към стандарта на живот в Гърция, глобите там са сравнително по-високи. В момента, в който те глобят, ти се дава възможност да платиш глобата веднага и в този случай ти се прави 50% отстъпка. Затова и водачите бързат да отидат в съответната община, плащат и се връщат да си вземат документите. А у нас всеки знае, че може да се скрие зад един фалшив адрес, че законът е направен за едно немобилно социалистическо общество. Но сега надявам се да променим това. Срокът на работната група за промениете в законите - пакета по безопасността на движение по пътищата - ще е само един месец. Така до лятната ваканция на парламента ще имаме първи вариант за изменения във всички необходими закони.

Тук искам да отбележа и факта, че в чужбина пътищата са в много по-добро състояние, маркировката е много добре поддържана, а не скрита в храсталаци. Това допълнително дисциплинирана водачите. Точно обратното е у нас - ние се движим по лоши пътища, маркировката е лоша, знаците не се виждат. И това неминуемо ни отпуска.

- По-тежки пътни наказания или по-бързо и ефективно налагане на съществуващите?

- Изключителен противник съм на по-нататъшно отежняване на пътните наказания. Когато говорим за най-тежкото наказание като влизането в затвора, ние сме достигнали своеобразни върхове. Няма повече накъде. Знаете например, че при 1.2 промила алкохол може да се лежи до 2 години затвор, при това, без да има каквото и да е пътно произшествие. Това е много тежко наказание. Преминава се пределът на превантивно действие на тези норми. Затова аз съм привърженик на принудителните административни мерки. Хващат те, че си пил, веднага ти се отнема книжката и те водят при съдията. Ако съдията потвърди наказанието, книжката остава в джоба на полицая. Няма нужда от сваляне на номерата. Колата ще може да се кара от друг член на семейството. Ако пък караш без книжка и те хванат, тогава да са предвидени тежки санкции, включително и арест, и много високи глоби.

- Как ще коментирате например факта, че доста хора, които не могат да четат и пишат, имат шофьорски книжки? И те са таксиметрови шофьори, водачи на камиони... Защо никой не се захваща с този проблем?

- Ще разделя въпроса на две части. На първо място, трябва ли да можеш да четеш, за да управляваш кола? Много държави са приели, че не е задължително. Затова е възприета изцяло знакова система, включително и при нас. За да може дори онзи, който по някаква причина е неук, да може да кара. Тук има един философски момент, който трябва да бъде осмислен с времето - всеки трябва да може да кара. Друг е въпросът обаче дали неук човек може да е например таксиметров шофьор. Това е професия и тя изисква да можеш да прочетеш име на улица, сграда, заведение... Затова трябва поне основно образование.