Българският бизнес е умерено притеснен от задълбочаващата се криза в Гърция. В неделя правителството на Алексис Ципрас обяви банкова ваканция до 7 юли. Това ще доведе до проблеми с плащанията по сделки между наши и гръцки фирми. Най-уязвими са малките и средните фирми, които не могат да си позволят дълго време да кредитират своите партньори. Не се очаква ограниченията да се отразят върху банките с гръцко акционерно участие в България, съобщи вчера БНБ.

Най-уязвими са износителите, коментираха вчера от работодателските организации. Не е ясно как ще вървят преводите на българските банки, които са с гръцки произход, защото основните им операции минават през Гърция, тревожат се от Българската стопанска камара. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев напомни, че едно от основните пера в износа ни за Гърция е металургията. "Гърция е петият ни по значимост търговски партньор и свиването на тамошната икономика ще се отрази негативно", обясни Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Освен метали наши фирми изнасят за Гърция ток, дрехи, текстил и др. И докато по-големите предприятия могат да си позволят да чакат, по-дребните фирми, зависими от гръцки контрагенти, могат сериозно да закъсат. "Ние съветваме компаниите да имат едно наум. Ситуацията е нова и за нас като работодатели", обясни Велев пред "Сега". Според Александър Димитров от БТПП със сигурност ще има забавяне в плащанията. "Когато партньорът ви е затруднен, явно ще му трябва време, за да се ориентира и съвземе", каза той.

Според заместник-председателя на БСК Камен Колев е добре фирмите да имат резервни варианти, в случай че Гърция фалира и излезе от Еврозоната. "Имаме пресния пример с руската рубла, която се обезцени преди няколко месеца, и фирми, които търгуваха с Русия, загубиха пазара там, защото стоките им се оказаха скъпи. Нещо подобно ще се случи, ако Гърция се върне към драхмата", посочи Колев.

Икономистът от Института "Отворено общество" Георги Ангелов също смята, че банковата ваканция в Гърция ще се отрази негативно върху търговията. "Трябва да се има предвид обаче, че голяма част от сделките между двете страни се осъществяват от гръцки фирми, които търгуват помежду си, и затова е трудно да се прогнозира ефектът", посочи икономистът. "Преди кризата Гърция беше експортна дестинация номер 1 за България, но фирмите ни постепенно се пренасочиха към други страни и днес износът към Гърция е само около 6%. България вече не е толкова зависима и от гръцките инвестиции, а през последните години около 10 хиляди гръцки компании са се преместили в България. Т.е. гръцката криза води до преместване на малки фирми в България, а влошаването на кризата ще ускори този процес", посочи Ангелов.

Заради затворените банки плащанията между туроператори и доставчици на туристически услуги в Гърция ще бъдат затруднени. Гръцкото Министерство на икономиката обяви, че ограниченията върху движението на капитали няма да се отнасят за чужденците и всеки притежател на кредитни и дебитни карти, издадени извън Гърция, ще може да тегли с тях от банкомати или да плаща. Проблемът е, че банкоматите често остават празни, а и хотелите и магазините започват да отказват плащания с карта, защото парите отиват в блокирана сметка.

Според Румен Драганов, шеф на Института за анализи и оценки в туризма, българските туристи по принцип носят пари в брой, защото знаят, че гръцките ресторанти и хотели не обичат кредитни или дебитни карти. "В Гърция разплащането е с "бакалски сметки", ала "Балкантурист" от 70-те години, и по тази причина българите, които традиционно носят малки суми и отиват на краткосрочни почивки, няма да имат затруднения", коментира експертът пред агенция "Фокус". Според него туристическият ни бизнес може да пострада от загуба на част от гръцките си клиенти - пенсионери и заети в държавната администрация, защото те получават парите си от бюджета, който е продънен. От друга страна пък, гръцките проблеми водят до поевтиняване на еврото, което прави страни като Гърция и България по-привлекателни за туристи от държави с други валути - долари, британски лири, йени и т.н.

А според финансиста Емил Хърсев рисковете и за гръцката, и за нашата икономика са преувеличени. "Проблемът в Гърция е с нейния държавен дълг, самата гръцка икономика е доста автономна и се справя доста прилично. В продължение на пет години - от 2010 г. насам, гръцките фирми се пренастройват така, че да оцелеят дори ако държавата фалира. Банките също са подготвени за тази развръзка, като една сериозна част от спестяванията в гръцката банкова система вече са изтеглени", добави финансистът.

Хърсев коментира, че при несъстоятелност на държавата се затруднява сериозно действието на финансовата система, въвеждат се ограничения, разрешителен режим за капиталови трансфери, ограничения на плащанията и тегленията. "Това вероятно ще доведе до пореден спад на производството в Гърция, но не очаквам това да е нещо драстично като онзи спад, който видяхме след финансовия крах у нас през 1990 г. В дългосрочен план обаче влиянието ще е негативно, обедняването на Гърция, която беше единствената богата държава на бедните Балкани, е лоша новина", изтъкна той.

"Не се наблюдава пренасяне на паника от Гърция към България. Точно обратното - има увеличаване на депозитите в нашата банкова система въпреки ниските лихви. Гръцките ни съседи, изглежда, си теглят парите от собствената си страна и ги харчат в България и Македония, където е по-евтино", каза още Хърсев.

Българските еврооблигации вчера поевтиняха най-много сред тези в Източна Европа, а румънската лея поведе спада на валутите от региона заради страхове, че банковите индустрии на страните може да бъдат засегнати от "зараза" след евентуално напускане на еврозоната от Гърция, съобщи "Блумбърг". "Банковата индустрия се гради на доверието, а ако то изчезне, дори най-стабилната банка може да изпита затруднения. В такъв случай гръцките собственици ще имат по-малка възможност да помогнат на дъщерните си банки в България", казва икономистът от Royal Bank of Scotland Plc Габор Амбрус. Според БНБ банките с гръцки собственици у нас в момента нямат проблеми.