ГЕРБ въведе двугодишна давност за отпуските през 2010 г. и през 2015 г. тя оцеля отново благодарение на партията на Борисов. Предложението отпуските в частния сектор да не горят дойде от депутата от ДПС Хасан Адемов, но то всъщност бе на социалното министерство. От ГЕРБ обаче се хвърлиха да защитават въведената от тях давност с доста спорни аргументи. "Интересът на хората е давностният срок за се запази, защото по този начин се гарантира правото им на отпуска", коментира депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова ден преди да стане ясно, че вече е договорено Адемов сам да изтегли предложението си. Впрочем Ангелова бранеше и давността при въвеждането й, а сега твърдеше, че и графикът за ползване на отпуските, който в крайна сметка беше отменен, трябва да се запази, защото и той гарантирал правото на отпуска. Графикът за това кой служител кога ще излиза беше чиста глупост и работодателите признават, че е фиктивен, особено за малките фирми, в които двама съпрузи например трябваше да си правят писмен график един за друг кога ще почиват. И логично предложението на БСП той да отпадне бе радушно прието от всички партии без ГЕРБ.

Ангелова смята, че когато има опасност отпуските да изгорят, хората ще настояват да си ги вземат, а работодателят ще им позволява. Това е нелепо, защото правото на отпуска не се гарантира нито от давността, нито от графици, а от конституцията и от Кодекса на труда. И през 2010 г. първото правителство на Борисов не ги въведе от загриженост за правата на работещите българи. Както често се случва в социалната система, именно



съвестно работещите изнасят тежестта и несправедливостта на мерките



Така се случва с пенсионната реформа в последните десетина години, така се случи и с натрупаните отпуски. Според синдикатите давността дори отнема правата на работещите, които са им гарантирани във върховния закон. Конституционният съд обаче преди няколко години реши, че така не се нарушават правата на служителите. В крайна сметка фактът, че неизползваната отпуска от 2015 г. ще изгори на 31 декември 2017 г., просто може да дисциплинира работодателите и служителите им да дават и вземат съответно полагащата им се отпуска, за да не се трупат десетки дни с години. И двете страни в тази ситуация ще отстояват правата си, но в крайна сметка въпреки всички условия в Кодекса за вземане на дните е напълно възможно не цялата отпуска да се използва. Ако беше прието предложението на Адемов, нито ден от отпуската нямаше да се губи - при напускане работодателят трябваше да изплати неизползваните дни. Че не всички дни могат да се ползват винаги и изцяло, признават и депутатите, като дават възможност за отлагане. Досега можеше да се отложат само десет дни, сега се дава възможност за половината от отпуската на всеки (хората на ненормирано работно време имат повече от 20 дни). Досега можеше отложеното да се вземе през цялата следваща година, сега работодателят е длъжен да осигури възможност за използването на невзетите дни до юни на следващата година.

Опасението на експертите е, че ако работодателят е некоректен, той може и да не пусне служителите си в почивка. Но това се случва със и без давност. В малка столична фирма за преработка на месо например шефът е въвел правилото всички да излизат в почивка последните две седмици на август и това е всичко, което служителите там могат да ползват. На когото не му отърва, просто напуска и никакви графици и давност не помагат на тези десетина работещи.

Предложението на Адемов за отпадане на двете години давност се отнасяше само до частния сектор. За държавната администрация не се предвиждаше промяна, което всъщност щеше да дискриминира чиновниците. Но графиците за тях останаха. Всъщност



заради чиновниците беше въведено условието



да се ползват само до две години невзетите дни, защото се оказа, че към 2010 г. близо 70 хил. държавни служители бяха натрупали отпуски в размер на почти 2.8 млн. дни. Само в социалното министерство за изплащане на неизползвания отпуск бяха необходими около 300-400 млн. лв. според думите на тогавашния министър на труда. И за да решат този проблем, от ГЕРБ въведоха срок и за отпуските преди 2010 г., които трябваше да се използват до края на 2011 г. По думите на тогавашния възмутен от тази ситуация при чиновниците премиер Бойко Борисов целта бе да се ударят тарикатите. Конституционният съд обаче обезсили този текст с мотива, че със задна дата се отнемат права на работещите и така всичко натрупано в държавната администрация преди 2010 г. си остана. Оттогава Министерският съвет не е давал информация колко са невзетите дни и колко плаща бюджетът за тези обезщетения. Всъщност това постави въпроса дали държавните чиновници имат нужда от толкова много дни според техния закон - 20 редовни и още 12 допълнителни, но управляващите не посмяха да посегнат на платените отпуски.

Работодателите постигнаха малка победа все пак с отпадането на задължението да правят графици. Притеснителното е, че той може да се замени с друго изискване, за което загатна Адемов от парламентарната трибуна. Всъщност от думите му стана ясно, че той е склонен да оттегли искането си, защото е получил уверението на вицепремиера Ивайло Калфин, че в наредба на социалното министерство ще се запише отделен текст, с който работодателят ще е длъжен в началото на всяка година да уведомява работниците си колко отпуска имат за ползване, "за да не се нарушава конституционното им право". Дали като е уведомен за полагащите му се останали от предишната година дни, служителят ще е с по-гарантирани права, е спорно, но че това изискване може да се превърне в поредната допълнителна административна тежест за бизнеса е по-възможно. Или ако перифразираме: графикът умря! Да живее уведомлението!

Давност на отпуските от три години в България е имало и до 1992 г., когато е отменена по настояване на Международната организация на труда с аргумента, че така се изземват права на работниците. Много е вероятно това да не е последният опит за премахването й.