Държавните университети ще могат да приемат студенти в платена форма на обучение още една година. Това предвиждат промени в Закона за висшето образование, предложени в средата на миналата седмица от депутати от всички партии.

Според поправките държавните вузове, получили при институционална акредитация оценка от 6 до 10, ще имат право и през учебната 2015/2016 г. да извършват обучение срещу заплащане в степените "бакалавър" и "магистър" по специалности от професионални направления и регулирани професии, които също са с оценка между 6 и 10. Броят на платените висшисти ще бъде извън определения от МС субсидиран от държавата план-прием за съответната година, но не повече от 5 на сто от него.

Платеното обучение в държавните вузове бе въведено по идея на тогавашния финансов министър Симеон Дянков през 2010 г., когато издръжката на един студент бе намалена значително. Антикризисната мярка трябваше да е временна, докато се приемат цялостни промени в модела на финансиране на системата на висшето образование. Тя обаче бе удължавана последователно през всяка следваща учебна година, както се предлага и в момента от всички парламентарни сили. Целта е възможността за платено висше да продължи да съществува до приемането на другите фундаментални поправки в Закона за висше образование, предложени от кабинета преди два месеца.

Промените на Министерството на образованието предвиждат 5%-ното ограничение в приема на "платени" студенти за държавните вузове да бъде премахнато. Това би развързало ръцете на университетите да въведат изцяло платен прием за дадена специалност, която не се финансира от държавата, но пък е привлекателна за студенти. Таксата ще може да е до 170% от издръжката на един студент. Не е ясно обаче дали текстът ще мине в този си вид през парламента.

Според промените на правителството Министерският съвет занапред трябва да приема списък на приоритетните професионални направления, в които има недостиг на кадри, както и на защитени специалности, които не се радват на голям интерес, но са важни от социално-икономическа гледна точка. За тях държавата ще може да отпуска бройки по свое усмотрение, дори ако това противоречи на решението на съответното висше училище. Извън тези направления приемът във всички специалности занапред ще зависи от оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на съответния вуз. Така в направления, в които има свръхпредлагане на кадри, може да има нулеви години или приемът, финансиран от държавата, да бъде силно намален.



НАЕСЕН

Поправките в ЗВО, предложени от депутатите, са кратки и вероятно ще бъдат гледани преди края на тази парламентарна сесия, за да могат да влязат в сила през новата учебна година. Другите промени, които са по-съществени и не са гледани дори от комисия, ще бъдат оставени за след лятото. За наесен най-вероятно ще остане и новият закон за предучилищното и училищно образование на ГЕРБ, който вече е приет на 2-ро четене от просветната комисия. Документът е сред най-дългите - набъбнал е до 430 страници.