Сутринта отидох по-рано на работа - ако някоя заблудена душа не е могла да намери през нощта покой или пък вярващ чака, за да направи дарение. Не че се е случвало досега, но Бог ни учи да вярваме в чудеса.

Нямаше заблудени души и около обед си тръгнах към къщи. Хубаво е да служиш на вярата, но като се върне довечера, жена ми ще иска да яде, ще пита защо не е изчистено вкъщи и т.н. И понеже тя е капитан в армията, може да си изкарам без време някой непоряд.

Изчистих, сготвих и тъкмо се канех да почна да пера, онази, острата болка в десния ми крак се появи отново. Напоследък тя ме мъчи все по-често и вярващите евреи почнаха да питат - "Раби, защо куцаш така?" В подобни случаи им напомням, че преди да стана служител на култа, бях командос и арабските куршуми...Тогава хората кимат разбиращо и ме потупват успокояващо по рамото.

Изпрах, прострях всичко на балкона и тогава чух звъна на мобилния телефон. Обаждаше се брат ми - трябвали му малко пари назаем до заплата. За половин час уточнихме лихвата, но аз си запазих правото да я коригирам в случай на резки промени на централния банков курс. При това не му поисках нито поръчители, нито обезпечение - все пак, брат ми е и трябва да си имаме доверие. Макар че веднъж баща ми ме мота половин година и не искаше да връща нищо - видял по телевизията, че гърците така правели - та се наложи да му напомня, че мога да кажа на мама за какво са му били парите. Едва тогава се издължи, но пак настояваше за преференциални условия като постоянен клиент.

Договорихме се с брат ми, а аз разтрих крака си - болката се усилваше - и отидох да си отворя една бира. После седнах под климатика да чета Талмуда.

После се обади синът ми - той в момента е войник - и се оплака, че сержантът много го действал. Даже след вечерна проверка го викал при себе си и го карал да прави лицеви опори, та да му дойдел акълът в главата. Викам му - сине, защо не се оплачеш на майка си - да му свие сърмите на този? Срам го било. Е, хубаво - успокоявам го, аз ще се намеся. И като затвори, звъннах на жената и викам - абе, какви ги вършите там? А тя се смее - ти този сержант виждал ли го? Признах, че не съм. Е, аз съм го виждала - разсмя се жена ми - една мацка, като кукличка е. Обаче нашият, нали е хубав като мен и недосетлив като теб - има още много лицеви опори да прави, докато се усети какво иска да му намекне онази... А момичето си е много свястно даже.

Е, олекна ми. Макар че, от друга страна, жена ти да е военен - не е работа. По себе си знам. Обаче си сипах още една бира и почнах да разтривам крака си - болката се усилваше.

...Всъщност, докато бях командос, не са ме ранявали - това е официалната версия, за да не задават хората излишни въпроси. А истината е малко по-различна - един далечен роднина на жена ми от старата ни родина Русия беше дошъл на гости. И той, като мен, служител на култа, само че православен. И като пийнахме малко повече, почнахме да спорим чия религия е по-велика (това си е професионално заболяване, малко като футболните фенове).

Колегата вика - той като се помолел, водата на вино ставала - затова ходел все със зачервен нос - грехота било да се изхвърля резултатът от чудото. Аз пък му обяснявам - като заговоря - и зверовете ме слушат и искат да приемат юдаизма. Обаче колегата взе да се смее, аз се ядосах и го заведох в зоопарка. Там има един огромен мечок в клетка и аз предложих на руснака да стои и гледа как звярът се превръща в истински евреин.

Обаче сега кракът все още ме боли...

Май тогава не трябваше да почвам точно с обрязването?