Въздишка на облекчение се откърти от гърдите на загорелия за реформи български народ. В четвъртък научихме, че управляващите и по-специално тяхното реформаторско крило са постигнали исторически пробив, макар и с цената на исторически компромис. Пробивът е, че нашумелите напоследък законодателни промени, които тук за краткост ще наричаме "съдебна реформа", очевидно ще бъдат приети. Компромисът е, че техните първоначални вносители се отказаха от авторството си в полза на ДПС и сега колкото и да се мъчат да изкарат, че лаврите са за тях, лаврите не са за тях. Нещо повече, остава неприятното впечатление, че така дългоочакваните



реформи, които идват да разбият статуквото, са дело на самото статукво



Защото олицетворение на какво, ако не на статуквото е ДПС - големият печеливш от всяко управление, рафинираният изнудвач на мнозинства. Когато професионални политици несръчно скандираха #КОЙ? по улиците в стремежа си да минат за протестиращи граждани, изглеждаше невъзможно да си представим, че в съвсем близко бъдеще те ще благодарят на #НЕГО и възторжено ще гласуват реформите, които #ТОЙ им измъкна изпод носа, за да ги лансира от #СВОЕ име.

Колкото и да ни убеждават всички, включително и чуждестранните дипломати, че сме прекрасни, че сме едни демократи, дето няма други такива по света и че сме направили такъв гигантски скок напред, че историята трудно може да ни догони, все пак след вчерашния ден си останахме стъписани.

И най-стъписани останаха привържениците на Реформаторския блок, защото триумфът, който изглеждаше така близо, който подплаши даже русофилите, май ще се окаже провал. Вече почти всички се опасяват, че съдебната реформа, дори да мине на първо и второ четене (което хич не е сигурно), дори да не я отхвърли Конституционният съд (за което все по-упорито се говори), ще излезе от битката толкова осакатена, че няма да прилича на себе си и всичко ще си продължи мирно и тихо, както си е вървяло досега. Статукво.

За да си обяснят света, в който се озоваха вчера, привържениците на Реформаторския блок се разделиха на две:



правоверни на идеята и правоверни на партията



Правоверните на идеята казват: вие ни предадохте, вие предадохте идеята! Как можахте да се спазарите точно с ДПС? По този начин вие станахте част от модела #КОЙ и вече нямате моралното право да ни представлявате. Ние гласувахме за вас, защото не можехме да гласуваме за комунистите, не можехме да гласуваме за герберите, за ДПС да не говорим! Вие направихте коалиция с Бойко Борисов, легитимирахте го като десен и той щедро и почтено ви се отплати във валутата, с която оперира най-добре - власт. Простихме ви тази коалиция, защото се насилихме да повярваме, че тя е в името на избрания цивилизационен път на държавата и нацията. Простихме ви и трескавата възбуда, с която се хвърлихте към постовете като пресъхнали керванджии към оазис. Но как да ви простим това, което направихте в четвъртък? Как да ви простим, че позорно свихте знамето, под което ни събрахте, за да може #КОЙ да си развее байрака!

Правоверните на партията казват друго: Победихме! Нашите показаха висш пилотаж във воденето на преговори. Та какво значение има от чие име ще мине реформата, щом ще мине! Ако не се бяха събрали партиите в Реформаторски блок, ако не бяхме гласували за тях, ако не бяха влезли в управлението с ГЕРБ, ако не бяха постъпили гъвкаво с ДПС, сега за никакви реформи нямаше да се говори.



Няма значение, че ДПС са част от статуквото,



може би неговата най-стара и най-емблематична част. Важни са резултатите. А резултатите са тези, че ВСС ще се раздели на две колегии, ще се увеличат правомощията на Инспектората и Висшият адвокатски съвет ще може да сезира Конституционния съд. Нима това не е прекрасно! В известен смисъл Реформаторският блок постави Статуквото на колене и го принуди да се самоубие.

Всъщност и едните, и другите говорят това, за да се види ясно и отдалеч, че не са отстъпили от принципите си. Интересното е, че в известен смисъл и едните, и другите са прави, както и че и едните, и другите не са прави. Прави са и ДБГ да се дръпнат и да излязат с особено мнение, защото разбират, че имиджът на блока по-скоро ще пострада, отколкото да се излъска, и не искат да бъдат без вина виновни - очевидно са ги държали настрана от преговорите и взимането на решението, което не е нещо ново в реформаторските среди.

Всъщност от политическа гледна точка никой не е извършил нищо неправилно. Едните казват: "Искаме да се случи ТОВА". Другите отговарят: "Добре, щом искате, ще се случи, но ще се случи ТАКА". Да сте си мислили какво, кога и от кого да поискате! Действията на Реформаторския блок са абсолютно правилни и адекватни. А в крайна сметка нима избирателите им не са ги избрали именно за да се държат като адекватни политици? Вярно, от гледна точка на честта и принципите реформаторите, като видяха, че проектът им няма да мине, трябваше да се оттеглят от всякакви преговори, да си напуснат министерствата и другите коалиционни позиции, да предизвикат криза и всичко да започне отначало - до победа без компромиси. Но за кого щеше да бъде полезно това? С изключение може би на епическите поети - за никого. Нямаше да е полезно дори за онези принципни критици, които сега обвиняват блока в конформизъм. Да, решението на реформаторите е грозно, даже е гнусно, доколкото показва действителността такава, каквато е. Но в никакъв случай не е неправилно. Не си спомням поговорката за хорото и какво става, като се хванеш на него, но съм убеден, че



не можеш да се хванеш на хоро и да танцуваш валс



В крайна сметка реформаторите изгубиха. Утре малцина ще помнят какви бяха разликите между редакцията на правосъдния министър и редакцията на ДПС. Дори днес мнозина не ги знаят, а и изобщо не се интересуват. Вероятно за обществото няма да има никаква разлика коя редакция ще се приеме. Вероятно за обществото няма да има разлика и ако не се приеме нищо - очевидно всичко ще продължи да си върви постарому. Тоест професионалният юридически дебат за хората няма никакво значение, защото те усещат, че от него няма да се промени нищо. Други неща обаче имат много важно значение - какво ще остане в паметта на публиката от всичко това, от цялата тази пукотевица и размяна на пламенни лозунги. Ще останат няколко елементарни конструкции, няколко опростени извода: Първо, реформаторите се предават, отстъпват от реформите (кои реформи - това няма никакво значение). Второ, истинският реформатор е ДПС; ДПС прави нещата да се случват, не може без ДПС. Трето, за политиците най-важното е да бъдат във властта, макар че не са го казвали на избирателите си в прав текст, а са им гукали други неща. И четвърто, Европейският съюз е доволен, кабинетът ще довърши мандата си. Е, може да изхвърчи някой и друг реформаторски министър, но това е в името на реформите! Това е всичко, което ще остане в общественото мнение, когато т.нар. съдебна реформа потъне в дебрите между първо и второ четене.

И освен това мисля, че Картаген... Стоп! Има и още нещо. Да не забравяме, че наесен ще има избори. Ще се броят пилците. Хайде сега да се върнем и в тази светлина да прочетем още веднъж какво ще остане в главата на избирателя от цялата тази епопея със съдебната реформа. Ще остане, че



реформаторите се дънят, а ДПС е велика политическа сила,



която трябва да уважават всички, даже и онези, които я мразят. Какво за Бойко Борисов? Той е на друго ниво. Той е архитектът, който прави да се случват невъзможните довчера компромиси и немислимите консенсуси. Всичко хубаво е негова заслуга и нищо лошо не е негова вина. Политиката е театър, а изборите са галаспектаклите на трупата. Както в комедия дел арте всеки характер си има своя маска, по която избирателите му да го познаят. Е, днес маската на хитреца Пулчинела се изплъзна на реформаторите и се върна в ръцете на ДПС. Затова нека с горчивина перифразираме мотото на Дядо-Вазовата "Една българка": Аферим, ДПС, машаллах!