Седях си на балкона и отпивах на бавни глътки от бирата, когато жена ми, както в повечето спокойни моменти, връхлетя с гръм и трясък.

- А - отвори балконската врата тя, - ето къде си бил.

- Ами, къде да бъда, кроасанче - усмихнах й се, - топло е, пари за море нямаме, балконът ми е лятото на мене.

- Грешка! - отбеляза жена ми. - Пари нямахме, в минало време.

След което, разбира се, извади вестник и го плесна на масичката пред мен, с риск да ми разлее бирата - е, тогава вече щяхме да се изключваме!

- "Бившият прокурор Румен Пенев - зачетох аз, - беше отведен в затвора в Ловеч, за да изтърпи тригодишната си ефективна присъда. Това е първият случай у нас, в който магистрат влиза в затвора за подкуп" - оставих вестника и вдигнах бирата си за наздравица - Браво! Предстоят всенародни празненства със заря! Вторият осъден очаквайте след още 25 години - и отпих.

- Значи - въздъхна жена ми, - ако беше богат и ми купуваше лъскави неща, щях да ти простя, че си толкова тъп, обаче ти нито си богат, нито си чак толкова красив, обясни ми - какво точно правя с тебе при това положение?

- Допълваш ме, краставичке - щипнах я по бузката аз, след което цитирах майка й, - знаеш, че без теб съм нищо.

Това я умилостиви, дори се поусмихна малко, а аз се замислих колко лесно нещо е бракът всъщност.

- Слушай сега - наведе се към мен жена ми, вече бяхме екип, - това е първият магистрат, който влиза в затвора у нас. Вероятно ще е и последният. Предлагам незабавно да отидем на свиждане при него и да подпишем договор относно правата за историята му.

Идеята й постепенно започна да се избистря и в моята глава.

- После действаме по учебник - продължи тя, - пускаме автобиографична книга за първия и единствен ефективно осъден магистрат в България, навред по света от Ванкувър до Владивосток ще се избият да я четат... След това продаваме правата на Холивуд за филм по книгата - хората гледат какви ли не бози, представяш ли си какъв интерес ще предизвика реалната история на единствения осъден у нас?

- Единственият осъден - повторих аз, - това ще е заглавието... - и си представих червения килим, камерите, оскарите, млади актриси, готови на всичко (погледнах с любов жена ми), интервюта - "да, да, идеята за филма наистина се роди на балкона ни"...

- Вземем ли веднъж правата за историята му, парите ще ни запраскат като градушка! - тупна с юмруче по масата жена ми.

- Трябва да обмислим и кой ще поканим да играе главната роля - замечтано отпих от бирата си аз - Брад Пит? Том Круз? Симеон Дянков? Или тоя другия, дето все си мърда чаровно веждите... Джордж Клуни?

- Не, не - отсече жена ми, сякаш вече беше продуцент, - тия са бошлав работа, разглезени са с огромните си хонорари. На нас ни трябва някой, дето няма да иска пари и в същото време ще е готов да се раздаде пред камерите. Мислех си за Бойко.

- Моля? - не разбрах. - Как Бойко? Бойко Бойко?

- Ми, да - сви устни жена ми, - хем по негово време го вкарват тоя в затвора, хем Бойко обича камерите, хем е премиер и това ще е страхотна реклама за филма, а и за страната ни. Държавата дори може да отпусне някой лев.

- Кифличке, филм или не, как ще вкараш Бойко в затвора, ти наред ли си? Човекът е премиер.

- Е, точно затова, де - упорстваше тя, - като премиер ще разбере, че това е най-доброто за страната.

- Да влезе в затвора?

- Именно - отсече тя и додаде с кадифен глас. - Пък и така ще се запозная с него, нали аз ще съм в главната женска роля.

Въздъхнах. Ясно, това било, значи. Точно се замечтах, а жена ми просто искала да си партнира с Бойко. Нищо, казах си, от мен да мине, щом е за доброто на страната, нека влезе в затвора.

(Странно - помислих си на другата сутрин. - Как така на никой от двама ни не хрумна да дадем на Бойко ролята на премиер във филма?!?!...)