:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,512,550
Активни 117
Страници 11,275
За един ден 1,302,066
Реконтра

Бойко в затвора?

ТОЙ винаги застава между мен и жена ми. Но какви табани!
Седях си на балкона и отпивах на бавни глътки от бирата, когато жена ми, както в повечето спокойни моменти, връхлетя с гръм и трясък.

- А - отвори балконската врата тя, - ето къде си бил.

- Ами, къде да бъда, кроасанче - усмихнах й се, - топло е, пари за море нямаме, балконът ми е лятото на мене.

- Грешка! - отбеляза жена ми. - Пари нямахме, в минало време.

След което, разбира се, извади вестник и го плесна на масичката пред мен, с риск да ми разлее бирата - е, тогава вече щяхме да се изключваме!

- "Бившият прокурор Румен Пенев - зачетох аз, - беше отведен в затвора в Ловеч, за да изтърпи тригодишната си ефективна присъда. Това е първият случай у нас, в който магистрат влиза в затвора за подкуп" - оставих вестника и вдигнах бирата си за наздравица - Браво! Предстоят всенародни празненства със заря! Вторият осъден очаквайте след още 25 години - и отпих.

- Значи - въздъхна жена ми, - ако беше богат и ми купуваше лъскави неща, щях да ти простя, че си толкова тъп, обаче ти нито си богат, нито си чак толкова красив, обясни ми - какво точно правя с тебе при това положение?

- Допълваш ме, краставичке - щипнах я по бузката аз, след което цитирах майка й, - знаеш, че без теб съм нищо.

Това я умилостиви, дори се поусмихна малко, а аз се замислих колко лесно нещо е бракът всъщност.

- Слушай сега - наведе се към мен жена ми, вече бяхме екип, - това е първият магистрат, който влиза в затвора у нас. Вероятно ще е и последният. Предлагам незабавно да отидем на свиждане при него и да подпишем договор относно правата за историята му.

Идеята й постепенно започна да се избистря и в моята глава.

- После действаме по учебник - продължи тя, - пускаме автобиографична книга за първия и единствен ефективно осъден магистрат в България, навред по света от Ванкувър до Владивосток ще се избият да я четат... След това продаваме правата на Холивуд за филм по книгата - хората гледат какви ли не бози, представяш ли си какъв интерес ще предизвика реалната история на единствения осъден у нас?

- Единственият осъден - повторих аз, - това ще е заглавието... - и си представих червения килим, камерите, оскарите, млади актриси, готови на всичко (погледнах с любов жена ми), интервюта - "да, да, идеята за филма наистина се роди на балкона ни"...

- Вземем ли веднъж правата за историята му, парите ще ни запраскат като градушка! - тупна с юмруче по масата жена ми.

- Трябва да обмислим и кой ще поканим да играе главната роля - замечтано отпих от бирата си аз - Брад Пит? Том Круз? Симеон Дянков? Или тоя другия, дето все си мърда чаровно веждите... Джордж Клуни?

- Не, не - отсече жена ми, сякаш вече беше продуцент, - тия са бошлав работа, разглезени са с огромните си хонорари. На нас ни трябва някой, дето няма да иска пари и в същото време ще е готов да се раздаде пред камерите. Мислех си за Бойко.

- Моля? - не разбрах. - Как Бойко? Бойко Бойко?

- Ми, да - сви устни жена ми, - хем по негово време го вкарват тоя в затвора, хем Бойко обича камерите, хем е премиер и това ще е страхотна реклама за филма, а и за страната ни. Държавата дори може да отпусне някой лев.

- Кифличке, филм или не, как ще вкараш Бойко в затвора, ти наред ли си? Човекът е премиер.

- Е, точно затова, де - упорстваше тя, - като премиер ще разбере, че това е най-доброто за страната.

- Да влезе в затвора?

- Именно - отсече тя и додаде с кадифен глас. - Пък и така ще се запозная с него, нали аз ще съм в главната женска роля.

Въздъхнах. Ясно, това било, значи. Точно се замечтах, а жена ми просто искала да си партнира с Бойко. Нищо, казах си, от мен да мине, щом е за доброто на страната, нека влезе в затвора.

(Странно - помислих си на другата сутрин. - Как така на никой от двама ни не хрумна да дадем на Бойко ролята на премиер във филма?!?!...)
1734
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД