В Латинска Америка се наблюдават три тенденции на икономическо развитие. Някои страни показват висок темп на икономически ръст, в други има очевидно забавяне, а трети се намират в дълбока криза. Всички те обаче са обречени да имат една и съща съдба - необходимо е да се проведат сериозни структурни реформи. Анализаторите са единодушни, че не може да се чака още попътен вятър за икономическия ръст.

Растежът, отчетен в Китай сега, е по-малко от 7%, САЩ се готвят да възстановят темпа си на растеж, който е много променлив, а ЕС е затънал в собствените си проблеми най-вече заради ситуацията в Гърция. Освен това цените на суровините значително падат, а Федералният резерв на САЩ всеки момент може да увеличи основния лихвен процент.



Нов период на структурни реформи



Генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гуриа наскоро заяви, че "икономиката на Латинска Америка е загубила предишната си сила". "Златното десетилетие" (2003-2013) вече е в миналото, а в първите години на настоящото десетилетие темпът на икономически ръст в Латинска Америка е по-нисък от планирания.

Средногодишният темп на икономически ръст през 2015 г. за Латиноамериканския регион е около 1% в период, когато другите държави от ОИСР отчитат растеж от 4%. Това очевидно е недостатъчно, за да се стопи разликата с развитите държави и да се намали броят на бедните. "Ако Латинска Америка иска да намали пропастта, която я дели от по-развитите страни, а както и да съкрати броя на бедните, трябва да поддържа годишен икономически ръст не по-малък от 5%", казва ръководителят на Банката за развитие на страните от Латинска Америка Енрике Гарсия.

Новата ситуация изисква провеждането на структурни реформи, които ще позволят да се подобри икономическото положение в средносрочна перспектива и да се затвърдят социалните постижения от последните десетилетия.

ОИСР определи четири основни сфери, в които да се направят реформи: повишаване на производителността на труда, намаляване на социалното неравенство, укрепване на държавната власт и повишаване на устойчивостта на развитие. Става въпрос за интегрирана програма за реформи, която включва политико-институционални, икономически и социални фактори.

Известният аржентински икономист Мартин Апас смята, че Латинска Америка се сблъсква със сериозни проблеми не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Регионът силно се нуждае не толкова от икономически, колкото от политически промени. Не трябва да се забравя, че за развиващите се държави



стагнацията е благодатна почва



за покълването на политическа и институционална нестабилност. Затова страните в Латинска Америка трябва да се справят със структурните реформи със собствени сили, без чужда помощ.

"С други думи, повечето латиноамерикански държави трябва да разчитат на собствените си сили и ресурси, за да разработят и реализират стратегия за икономически растеж", смята икономистът Мартин Апас. "Стратегията за растеж трябва да бъде насочена към непрекъснато повишаване на производителността на труда. Само в този случай може да се осигури устойчив ръст в региона в средна и дългосрочна перспектива". Толкова всеобхватна програма трябва да съдържа ангажименти за повишаване на конкурентоспособността, за диверсификация на експортните пазари и стоки. Това от своя страна пък изисква да се увеличат разходите за образование, тъй като без него не е възможно да се подготви висококвалифициран персонал.

В сектора на производството е необходимо да се направи подбор на административно-управленския апарат на базата само на професионалните качества. Институциите трябва да бъдат независими, а политическите партии строго да забранят прокарването на лобистки интереси в различни бизнес структури и да насочат дейността си към социална защита на населението.

Според Мартин Апса сериозен проблем в Латинска Америка е ниската производителност на труда. Латиноамериканските държави тръгват по изпълнен с трудности и дълъг път за подготовката на висококвалифицирани специалисти, за развитие на производствената инфраструктура и финансовите пазари, като се стимулират иновациите и технологичните пробиви.

В добрите времена (2003-2013) се пренебрегваше нуждата от реформи, а когато ситуацията (2013-2015) започна да се влошава, никой не се замисли за тях. Много правителства все още смятат, че това е временна ситуация, трябва да бъдат търпеливи и ще се върнат добрите времена. Изключение прави Мексико, което в периода 2012-2014 г. реализира редица много важни реформи, но резултатите от тях все още не са напълно видими. Генералният секретар на ОИСР Анхел Гуриа смята, че Мексико може да послужи за пример за това как структурните реформи могат да доведат до подобряване на икономиката на една държава. "Реформите работят. Започваме да виждаме първите резултати въпреки спада на световната икономика и падането на цената на петрола. Мексико обаче отчита икономически ръст", казва той.



Диверсификация на икономическия ръст



Латинска Америка е много разнообразна в политически аспект (има държави, чиито правителства, които са десноцентристки, има управници с левоцентристки убеждения, а също се срещат популисти).

В Латинска Америка се открояват 4 икономически модела:

1. Държави с много висок темп на растеж - над 5%. Първото място в този списък е за Панама. За първото тримесечие на тази година страната отчита ръст от 5.9%, като се очаква до края на годината той да достигне до 6%. В тази група влизат също Боливия - 5.4%, и Доминиканската република - 5%.

2. Страни, чиито икономики се забавят въпреки бързия икономически ръст. В тази група попадат Парагвай (4.2%), Уругвай (4%), а също Никарагуа и Перу, където се очаква през 2015 г. ръстът на БВП да е съответно 4.5% и 3.5%.

3. Държави с нисък темп на икономически ръст. В тази група влизат Колумбия - 2.8%, (6% през 2014 г.), Чили - 2.6%, Гватемала, Коста Рика, Хондурас (от 3% до 3.5% съответно). В Еквадор икономическият ръст се очаква да бъде около 2% заради спада на цените на петрола.

4. Държави, които са пред икономическа криза. На първо място става въпрос за Бразилия, където се наблюдава сериозно влошаване на финансовата ситуация и на бюджетния дефицит. Тази година се очаква спад на бразилската икономика с 1.3%. Не по-добра е ситуацията и в Аржентина, където икономическият ръст ще се забави с 0.8%.

Най-тежка е ситуацията във Венецуела, чиято икономика е на ръба на краха. Годишната инфлация в страната достигна 68%, която е сред най-високите в целия свят. Очаква се спадът на икономиката на Венецуела тази година да е с около 7%.