Има правило, че ако през първите шест месеца са събрани 50% от планираното, изпълнението на бюджета върви добре. Според отчета на Министерството на финансите към 30 юни изпълнението е 52.3% Това означава, че приходните администрации и МФ може да бъдат похвалени за добре свършена работа. Или не?

От ДДС са събрани 51% от планираното за годината, но за акцизите изпълнението е само 48%. Явно критиките по адрес на контрола върху горивата и цигарите имат основание. Да се надяваме, че през остатъка от годината ще има "отстраняване на слабостите".

Събираемостта на ДДС е значително подобрена в сравнение с миналата година. Общото преизпълнение на данъчните приходи към 30 юни спрямо предходния период е 764 млн. лв., като основната част - около 460 млн. лв., се дължи на именно на ДДС. Акцизите, макар че изостават от плана за 2015 г., също са повече от миналата година - със 172 млн. лв. Преките данъци също растат - с общо 90 млн. лв. И неданъчните приходи са повече - с около 70 млн. лв.

Тези данни са окуражаващи, но не и успокояващи. Трябва да се решат спорните въпроси по отношение на контрола на акциза за горивата. Усилията да се контролират и т.нар. ведомствени бензиностанции трябва да се подкрепят.

Да видим и



какво се случва в разходната част



на бюджета. На пръв поглед всичко е наред. При планирани за годината над 20.47 млрд. лева за шестте месеца са изразходвани само 9.588 млрд., т.е. 46.8% от годишния размер. Но дали този "спестовен" резултат е добър? Бюджетните разходи са финансовото отражение на правителствената програма, на обещаните и планирани публични услуги и на степента, в която обществото ги е получило. Щом има изоставане от плана, да видим на какво се дължи.

Правителството бе обещало да намали разходите за работна заплата в бюджетната сфера. Но към 30 юни е налице тъкмо обратното - в сравнение с предходната година тези разходи нарастват. Заедно с осигурителните плащания разходите за работна заплата за полугодието са 51.8% от предвидените за цялата 2015 г. Намалени са разходите за издръжка, което вероятно трябва да компенсира "бързането" при заплатите.

Самото превишение на разходите за работна заплата не е сериозен проблем на бюджетното изпълнение. По-тревожно е друго - пълното отсъствие на политика по министерства, комисии, агенции и т.н., при определяне на възнагражденията. Ако сравните месечните заплати в различните ведомства, ще установите необясними разлики. Сред 106 административни звена само едно има средна месечна брутна заплата за последното тримесечие на 2014 г. над 3000 лв. 4 структури имат средна заплата над 2000 лв., 17 - над 1500 лева. В 40 звена средните заплати са в диапазона от 1000 до 1500 лева. Най-много, 44, са нископлатените администрации, където средните заплати са от порядъка на 540 до 1000 лева.

Какво ни казват тези числа? Първият възможен извод е, че



бюджетните пари се пръскат в много звена



с голям брой заети, които получават не особено добри възнаграждения. Намирам за особено смущаващ факта, че средната месечна заплата в Националния статистически институт е 692 лв., а в непознатия на широката публика Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства са взимали средно по 1865 лв. Има и други бодящи очите несъответствия между заплати и обществена значимост на съответните звена.

Друг смущаващ елемент са разходите за субсидии. За цялата 2015 г. в държавния бюджет са предвидени 854 млн. лв. А към 30 юни вече са похарчени над 60% от тях - 519 млн. лева. Може би важни обстоятелства са накарали бюджетарите да нарушат правилото към средата на годината да не се харчи повече от 50% от годишния размер. За съжаление няма откъде да разберем защо е така напреднало харченето.

Обектите, на които се полагат субсидии, са посочени в приложение към Закона за бюджета. Сумите там обаче са далеч под посочените 854 млн. лева. Субсидии се дават на разни организации - с нестопанска и със стопанска цел. За вторите не се дават никакви обяснения. Горещо препоръчвам някой депутат да отправи питане за ефекта от тези ежегодно раздавани и бързо умножаващи се милиони.

Странни са и данните за т.нар. други трансфери. От отчета се вижда, че към 30 юни са изразходвани едва 203 млн. лева - от предвидени 640 милиона лева за годината. Можем само да гадаем дали това е свързано с някаква свръхефективност, или е част от



триковете за удобна употреба на бюджета



Същата "икономичност" е приложена и при капиталовите разходи - използвани са само 14.7% от годишната сума. А това не е добре.

В резултат на увеличените приходи и свиването на някои разходи бюджетният баланс изглежда по-добре от предвиденото. Вместо с около 1 млрд. лв. "на червено" бюджетът приключи полугодието със скромните 51.8 млн. лева дефицит. Спрямо същия период на миналата година подобрението надхвърля 800 млн. лв.

Отчетеният дефицит от 51 млн. лв. в държавния бюджет се дължи основно на повече събрани приходи и намалени разходи. Това обаче не означава, че разходните политики са изпълнили целите на правителствената програма. Въпреки че за полугодието разходите във всички звена се движат в бюджетните рамки, в нито една от значимите публични услуги не е постигнат очакваният от обществото резултат. Оправданието е, че сега се правят реформи, а резултатите ще дойдат по-късно. Това се отнася основно за образованието и здравеопазването. Ще видим...

Във всички бюджетни звена има надпревара за включване в европейски програми, което позволява да се увеличат заплатите на служителите, а на началниците осигурява и значимост, защото могат да предложат някой и друг договор на познати, приятели и съпартийци. Създава се особена атмосфера, в която тихомълком година след година текат разходи и живуркат институции, които не изглеждат особено необходими за обществото. Има и звена, които колкото повече бюджетни средства получават, толкова по-слаби резултати дават. Типичен пример са многото администрации - борци срещу корупцията. Продължава и пилеенето на парите на данъкоплатците в обществените поръчки. Това е упрек към всички правителства досега. И ако преди лошата финансова организация на публичните услуги и неефективното бюджетиране можеха да се обяснят с липсата на опит и квалифицирани хора, вече сме 2015 г. и България е в ЕС, не върви да се оправдаваме. Крайно време е да преминем от говорене за реформи към работа.

2015-а очевидно е "нулева" година, но поне в подготовката на бюджет 2016 трябва да се ревизира подходът към формиране на разходните политики за финансиране на основните публични услуги.



ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Трябва ясно да разграничим данните за държавния бюджет и за КФП - консолидираната фискална програма. Извън държавния бюджет са местните данъци и такси, събирани от общините, както и осигурителните плащания. Те влизат в консолидираната програма. Условно можем да наречем приходи по КФП и средствата, свързани с европейските програми. Част от тях представляват бюджетен разход, осигуряващ необходимото съфинансиране, а другата част се предоставя от Европейската комисия. Поради това част от излишъка, отчетен в групата на европейските средства по КФП към 30 юни - в размер на 450 млн.. лв., има само разчетен характер. По същество този излишък е резултат от разплащанията между ЕК и нашите две разплащателни агенции - Националния фонд при МФ и фонд "Земеделие". Останалата част на отчетения излишък по КФП идва от групата на ВУЗ, БНР, БНТ, осигурителните ведомства и бюджетите на общините. Начинът, по който това се представя в КФП, изобщо не помага да оценим как се справят тези звена и дали работят ефективно. Вижда се единствено, че те отчитат излишък само защото са получили по-големи трансфери от централния бюджет.