|
| Военната необходимост от американските атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки е крайно съмнителна, само смъртта до днес на общо повече от 450 хил. мирни граждани в резултат на тези бомбардировки и нечовешкото им страдание са безспорни. Една от свидетелките на тези събития, Сетцуко Терлоу, разказва днес в проект на ООН в памет на загиналите преди точно 70 години: "Когато тъмнината [след взрива] се разсея, видях, че около мен вървяха мъртъвци - хора с оголен мозък, други държаха в шепи очите си, трети носеха собствените си черва... На средната снимка - майка кърми пеленачето си, обезобразено при бомбардировките в Хирошима, септември 1945 г. Вляво - Хирошима, март 1946 г. Вдясно - Нагасаки, октомври 1945 г. |
Спорът за военната нужда от американските атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и за тяхната роля в решението за капитулацията на Япония във Втората световна война се води вече почти 70 години. Един документ (вж. Извори) от ноември 1945 г., отразяващ състоянието на двата японски града след 14 септември, бе разсекретен миналата сряда. Този нов общодостъпен исторически извор хвърли нова светлина върху отдавнашния спор за военната необходимост и за моралните основания на американската атомна бомбардировка и по същество го датира точно. Както изглежда свидетелството на сътрудниците на съветското посолство в Токио ще се окаже първият исторически извор, който разглежда въпросът за взаимосвързаността на атомните бомбардировки и на капитулацията на Япония.
Сведенията, събрани от сътрудниците на съветското посолство в Токио са не само свидетелство за състоянието на Хирошима и Нагасаки малко повече от месец след атомната бомбардировка, но и указание за познанията, които битуват по това време за пораженията от въздействието на атомния взрив.
И ако за военната нужда от атомната бомбардировка над Хирошима би могло да се води някакъв, макар и предварително обречен спор, то атомната бомбардировка над Нагасаки е безусловно варварски акт, предназначен единствено да допълни изследванията на резултатите от приложението на атомното оръжие с цената на стотици хиляди загинали мирни жители.
Да се твърди, че тези бомбардировки нямат роля в обявеното от император Хирохито решение за капитулация (в отворено писмо от 14 август 1945 г.) също няма да е справедливо - макар познанията за пораженията от приложението на ядреното оръжие да са крайно неясни по това време (вж. пак Извори), в Япония са наясно, че това е мечтаното от всички "ново оръжие" и срещу него противодействие няма.
Внимателното разглеждане на военната мощ на Япония към началото на август 1945 г. би ни убедило, че останала сама, Япония е на самия край на силите си. Явното преувеличаване на японското чувство за дълг и за чест, на широко разгласяваното презрение към смъртта, на ролата на камикадзе, ползвани ограничено след 21 октомври 1944 г., са само следвоенни начини да се обоснове пропагандно използването на варварските западни методи за водене на война.
Същата е ролята и на използването на американските трудности при превземането на о. Окинава. Точно затягането на превземането на Окинава - от 1 април до 25 юни, служи най-често за обосноваване на американската атомна бомбардировка. При превземането на Окинава американците имат смазващо превъзходство - 1300 кораба (22 британски) и 450 хилядна елитна опитна войска срещу 10 японски кораба, потопени впрочем почти веднага, и голяма, но необучена войска, съставена предимно от току-що мобилизираното население на острова от 17- до 45-годишна възраст. Често във военните западни книжни военни пророци дават за пример съдбата на т. нар. "отряди на лилиите", съставени от девойки от местните училища, от които не оцелява никой.
Нищо от това не може да промени фактите. След 1943 г. производството, включително и военното, в Япония катастрофално намалява, основно поради липса на суровини и на работници - добивът на въглища през 1943 г. е 55, 5 млн. тона, през 1944 г. намалява едва видимо до 49, 3 млн. тона и преживява крах през 1945 г. (до 23, 3 млн. тона). Сривът в стоманолеенето е още по драстичен - от 7, 8 млн. тона през 1943 г. до едва 2 млн. тона през 1945 г. Производството на стратегически важния алуминий намалява почти 20 пъти пак през 1945 г., а вносът на нефт и на нефтопродукти се прекратява напълно още в началото на 1945 г. През 1944 г. в Япония са произведени 28 хил. самолета (в САЩ - 96 хил.), а през 1945 г. - малко над 5 хил. През първата половина на 1945 г. се срива драстично производството на храни, на памучни тъкани (почти 7 пъти, в сравнение с предходната година), на всички промишлени стоки за широко потребление. Още през 1943 г. част от японците гладуват дори и с използването на раздаваните хранителни купони.
Така към началото на август 1945 г. разгромът на Япония, останала вече наистина сама срещу Обединените народи, е близък и видим с просто око. От началото на годината американците изтласкват японските сили от повечето южни острови, включително и от Филипините, което открива пълен достъп на американския флот до японските брегове, като същевременно са прекратени доставките на суровини за японската промишленост.
На 8 август вечерта, 12 часа преди американската атомна бомбардировка над Нагасаки, СССР обявява война на Япония. Впрочем, Япония е съгласна на капитулация още след изработването на общата подзиция на съюзниците в Потсдам, но с условия. В императорското отворено писмо от 14 август условието е вече само едно - запазване на властта на император Хирохито.
Опасенията, че ще се стигне до съвместна окупация на съюзниците на японските острови, така както това става в Германия, е главната причина за американските атомни бомбардировки. На 18 август командващият съветските войски в Далечния изток маршал Василевски издава заповед за десант на о. Хокайдо (Централен архив на Министерството на отбраната на Русия, ф. 66, оп. 178499, а. е. 1, л. 265-266), но на 24 август тя е отменена лично от Сталин. САЩ трябва да изпреварят Съветския съюз и да не допуснат съветско присъствие на японските острови, това е всичко. И да се упражнят в показването на мускули, разбира се.
* * *
Вярвам, въпреки принудителното препускане през фактите тук, да е станало ясно, че в началото на август 1945 г. Япония е обречена и от военна гледна точка американските атомни бомбардировки над Хиророшима и Нагасаки са необосновани. Спирането на доставките на суровини, рязкото свиване на производството, намаляващите човешки ресурси и изчерпването на военната истерия, в съчетание с пълната морска блокада, щяха да доведат до капитулацията на Япония за няколко месеца. Дори сметките ни да са грешни, то пак не съществува военна необходимост, която да се налага да се плати с толкова много смърт на невинни.
Впрочем, колкото варварски, толкова и съмнителни от военна гледна точка са и всички други западни приложения по време на Втората световна война на теорията за тоталните въздушни удари изобщо. Създадена от италианския генерал и военен теоретик Джулио Дуе (1869-1930), военното използване на различни видове масови бомбардировки над градовете на противника за добиването на капитулацията му, при което загиват колосален брой мирни граждани, има своя разцвет именно при участието на западните съюзници във Втората световна война. Разрушаването на София през 1943-1944 г. също е част от приложението на теоретическите постановки на Дуе.
Всъщност именно в това, в използването на масови бомбардировки срещу незащитено гражданско население, са най-големите успехи на западните съюзници по време на Втората световна война. Макар и след 70 години създаването на международен трибунал за американските военни престъпления в Хирошима и Нагасаки би имало смисъл. Давност в престъпленията срещу човечеството няма, за да не бъде допуснато никога повече подобно варварство.
Извори
"От посолството на СССР в Токио бе командирована група от сътрудници за оглед и запознаване на място с последствията от взрива на атомната бомба в гр. Хирошима (Япония). Сътрудниците успяха лично да огледат мястото и резултатите от взрива на тази бомба, да разговарят с местното население и с очевидци, да посетят болницата, в която се намират на лечение пострадалите от взрива на атомната бомба. Всичко видяно и чуто, заедно със своите лични впечатления, тези сътрудници са изложили в нарочен кратък обзор [вж. по-долу] . . .
Атомната бомба и предизвиканите от нея разрушения направиха огромно впечатление на населението на Япония. За нея се споменава в императорското отворено писмо [на император Хирохито (1926-1989) от 14 август 1945 г.] и в официалните заявления на японското правителство [първото от тях е от 9 август 1945 г. вечерта], като една от причините за капитулацията на Япония. Доколкото за нея се говори като за непосредствена причина за поражението на Япония, то, естествено, нейната разрушителна сила и продължителността на действието й след взрива всячески се преувеличава от [японската] преса. Народната мълва подхваща съобщенията на пресата, преиначава ги и често ги довежда до абсурд. Разпространява се даже слух, че и сега присъствието на хора в района на атомен взрив е съпроводено с опасност за живота. Многократно [ни] се наложи да чуваме и от американци и от японци, че след посещение в земите, подложени на въздействието на атомен взрив, жените губят детеродните си способности, а мъжете се разболяват от импотентност.
Тези разговори се подклаждат от радиопредавания от Сан Франциско [предназначени за Япония], в които се казва, че в земите, подложени на въздействието на атомен взрив нищо живо не може да съществува в продължение на 70 години . . ."
Из въведението и обзора в "Атомната бомба. Доклад на група работници от посолството (на СССР в Токио) след посещение в Хирошима (и в Нагасаки)", септември 1945 г.; Документът е подписан от посланика на СССР в Япония Яков Малик, предназначен е за висшето съветско ръководство и е разсекретен на 5 август 2015 г.; Външнополитически архив на Русия, фонд 06, опис 8, папка 7, архивна единица 96
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=763729
(Бомбата, която озлоби света)
САЩ направиха генерална грешка през ВСВ. Трябваше да бъдат в съюз с Хитлер, Мусолини и Хирохито. Просто Труман трябваше да бъде президент преди Рузвелт и всичко щеше да си е на място. И сега светът щеше да бъде райско място. Победените винаги мълчат гузно.
