:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,959,622
Активни 100
Страници 10,761
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Колекционерството е като болест

Известният рекламен бос Николай Неделчев смята, че има красота навсякъде около нас
 Колекционерството е като болест
Николай Неделчев е основател и управляващ директор на Публисис Марк Груп - холдинг с 10 специализирани агенции в областта на маркетинговите комуникации. Роден е в Пловдив, живее в София, има разностранни интереси. Освен че е в управителното тяло на футболния отбор "Локомотив" - Пловдив, Неделчев е и един от най-запалените български колекционери на изобразително изкуство.

Преди два дни в НХГ бе открита впечатляващата изложба "Образ и подобие" - автопортрети на водещи български художници, с творби, които са собственост на Неделчев.

------

- Какво ви кара да организирате такива тематични изложби - на автопортрети примерно? Вие сте с успешна кариера и добри доходи. Защо не си гледате живота и просто не си харчите парите, както мнозина във вашето положение?

- Гледам си живота - именно затова го правя. Смятам тези неща за част от живота си. Харесва ми. То е свързано с въпроса защо съм колекционер и как ми се случи...

- Как?

- Мисля, че колекционерството е като болест, свързано е някак дори с вирусологията. Сякаш нещо става в мозъка на човек, и ето... Макар че аз самият съм колекционер отскоро.

- От колко време?

- Едва от пет години. Не мога да се меря по дълготрайност на страстта с такива колекционери като Боян Радев, например...

- Колко неща притежавате?

- Над 500 сериозни работи и доста други също... И български, и чужди автори. А почна така - още като ученик бях много впечатлен от Кольо Карамфилов. Видях го на изложба, където участваше и баща ми*. Беше в началото на 90-те, Кольо правеше едни големи цветни графики, които много ми харесаха, пожелах да имам нещо такова. Един приятел ме запозна с него, аз му казах, че харесвам нещата му и той обеща да ми потърси нещо... Но нямаше навика да пази, едвам намери...

- Какъв беше Кольо?

- Бохем беше по дух, затова и разпилян, не събираше, не архивираше. Това е нормално - повечето художници са такива. На Кольо тогава му трябваха пари, защото предстояха операции на сина му. Той ми звънеше и казваше: "Направих някои нови неща, много са яки, ела да ги видиш." Отивах в ателието му, вземах си по една-две работи. Тази първа миниколекция отключи колекционера у мене. Кольо ме и съветваше за свои приятели художници - вземи си от този, има изложба сега, вземи си от този... Така тръгна моето колекционерство.

- А какъв е водещият принцип при колекционерството? Вкусът или евентуалната успешна инвестиция?

- Големите колекционери нерядко създават имената. Чарлз Сачи например, прочутият галерист, издигна Деймиън Хърст и Трейси Емин. Хърст днес е сред най-богатите художници в света, със състояние над 200 милиона паунда. Сачи просто е визионер; той казва - парите, които изкарвам от изкуство, отиват отново за изкуство. Но вие сте прав - едни колекционери купуват рационално, а други емоционално. Аз си признавам, че съм от вторите. Купувам това, което силно ми харесва.

- А защо изложба на автопортрети? С какво тъкмо тази тема ви привлече?

- Ще кажа. Една колекция по принцип започва по "неправилен" начин. Вземаш това, защото ти харесва, после онова и така. Тоест без система. Аз нямам фокуси на колекцията си. Защото фокусът може да бъде организиран или около тема, или около автор. Ето, Боян Радев например има над 100 произведения на Бенчо Обрешков. Той създава колекция в дълбочина. А аз избрах своя фокус според обстоятелствата. По това време бях купил един триптих на Вихрони Попнеделев. Автопортрет с една широкопола шапка, която променя характера неузнаваемо. Малко след това купих и автопортрет на Свилен Блажев. Така лека-полека се повиши интересът ми към автопортрета. Освен това автопортретът на художника не е това, което човек вижда в огледалото. Автопортретите запечатват сложни и характерни състояния на духа. Впечатляват ме - затова и потърсих такъв фокус. Дори ще има и "литературни" автопортрети в каталога, това направих по съвет на Деси Тенекиджиева, така включихме и лица на наши писатели...

- Вие имате успешен и натоварен рекламен бизнес, занимавате се и с "Локо"-Пловдив, тоест доста зает човек сте. А живописта, пък и колекционирането й са по-съзерцателни дейности. Как ги съчетавате?

- Ами това ми е нещо като антидот. Ние живеем в постоянен дефицит на внимание. Ту те бомбардират със знаци, ту звъни телефонът, ту друго се случва. Изкуството всъщност дава време. Време за съзерцание, за обмисляне.

- Тоест отделяте време за "тет-а-тет" с картините?

- Да, имам време за това. И то ми доставя голямо удоволствие.

- А случва ли ви се нещо да ви харесва като картина, но да не ви допада на стената?

- Да. Имам такива картини. И знаете ли какво правя? Те ми стоят облегнати долу, на стената. Понякога ги гледам, но ако ги окача, е прекалено мощно, не се издържа.

- Например?

- Ами един от българските авангардисти, съратник и откритие на Гео Милев, казва се Мирчо Качулев. Той е много интересна личност. Рисува само четири години, после става картограф аерограф, заснема България от въздуха, има негови неща в Лондонския музей на въздухоплаването. Но картината му, която имам, е тежка, дори физически тежка. Пък за интериора са нужни по-леки, ненатоварващи неща. А тази картина натоварва наистина. Само като си представим, че е рисувана през 1924 г., разбираме какъв модернизъм е имало в България, впечатляващо е.

- Има ли тенденция на израстване в нашата публика? Има ли предпоставки за наличие на т. нар. "колекционерска култура"? Когато част от населението има и културата, но и средствата да създава свои качествени сбирки?

- Надявам се. Имаме големи традиции в живописта, особено миниобщества, като пловдивските художници например, а те създават и публика. Покрай баща си познавах много такива известни имена.

- Вие се изявявате и като меценат, това как се свързва с колекционерската страст?

- И то е на емоционална основа. Аз работя в областта на рекламата и се впечатлявам, когато видя добро качество. Меценатството ми не е от желание за някаква социална роля. Просто мисля, че качеството трябва да се възнаграждава по някакъв начин от който го забележи. При това може да се намери красота навсякъде, примерно да е талантливо копирайтърство или талантлив футбол**...

- Безусловно. Нека поговорим за рекламата - по-голямата част от публиката я смята за досада. Има ли в нея и голямо изкуство понякога?

- Има прости постулати в рекламата. Първият е, че тя не трябва да лъже. Вторият е, че реклама, която не се забелязва, не предизвиква емоции, е безплодна. Има страхотни образци на рекламното творчество, наистина става дума за висок майсторлък.

- Можем ли да кажем, че рекламата е нещо като пресечна точка на препускащата днешна култура на потреблението, но и на истински естетически достижения, примерно?

- Да. Понякога. Все пак рекламата трябва добре да информира какво прави даден продукт. Но има и друго: нека цитирам един патриарх на съвременната реклама - Росър Рийвс. Той казва: "Нищо не убива по-бързо лошия продукт от добрата реклама". Защото добрата реклама ще накара повече хора да се убедят, че един продукт е боклук. И ако той наистина е боклук, нищо вече не може да го спаси.

- А има ли качествена еволюция при нашите труженици в рекламния бизнес? По едно време се смяташе за върха на инвенцията в тази област да се набляга на пошлата еротика.

- Да, много елементарно беше. Надявам се, че се променя. Но нека кажа, че за това не са виновни само колегите от рекламата. Понякога самият клиент иска нещо, което смята за ефектно и въздействащо. Примерно колкото и добър да си в танца танго, той е за двама. Ако партньорът ти е дърво, няма да се получи добър танц. Познавам колеги, които отказват да работят понякога, като губят от това клиента, но отказват поради естетически съображение. Просто не им се прави кич или глупост. Държат си на името. Така че не е само въпрос на пари.

----

*Баща на Николай Неделчев е известният скулптор и акварелист Трифон Неделчев, който от години живее в Германия (бел. на автора).

**Като юноша Неделчев е бил футболист в "Марица" - състезавал се е там заедно с младия Христо Стоичков.
Снимка: личен архив
Николай Неделчев
2
5031
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
15 Август 2015 12:29
.
16 Август 2015 18:30
Учудих се на "рекламата не трябва да лъже" и "страхотни образци на рекламното творчество"?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД