Тая седмица Центърът за либерални стратегии стигна до статистически обоснованото твърдение, че покупателната способност у нас е достигнала и дори надминала тая от 1989 г. Това съвпадна с пускане на данни от Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. От началото на годината в България са се родили 34 803 бебета, с 2375 по-малко за същия период на миналата година и близо два пъти по-малко от 1989 г. За жалост в таблиците на ЦЛС липсват бананите - цената им по време на "тоталитаризма" бе близка до сегашната и с една средна заплата вече могат да се купят доста повече. Също така за жалост в статистиката на ИС на МЗ не се дават раждания на българчета извън страната, което би показало, че има значим напредък при свободното движение на хора. Особено ако са по-хора, напр. европейци, каквито сме, поради което се хвалим с огради по границите и с немски откачалки, дошли от Того в опустялото село Одринци, за да живеят природосъобразно без електричество с 230 кози и няколко африканци.

За това подсеща и лагерът край Кале. Там стърчат плакати"Ние сме хора като вас", "Махнете оградите, спрете кучетата", "Не сме рояк" - все намеци срещу изказването на Дейвид Камерън, който поиска - и се дадоха - повече средства за огради, полиция и патрулни кучета. Един от обитателите му е минал през България; повечето стигат дотук през по-късия и лесен път - най-вече заради албанските трафиканти - през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия, Германия и Франция. Мъжът е сириец, прилича на повечето, стигнали до Кале: сравнително млади мъже, 20-30 годишни, пъргави и издръжливи, готови да живеят по 20-30 в една стая или да пътуват дни в затворен камион; идват от места с дългогодишни войни, с опит в бягства и партизански акции, пред които трудностите на спането под открито небе,



гладът и някоя подхвърлена помощ са благо.



Те са по-особен начин съвременни; лесно прехвърлят всякакви граници и закони, пресмятат валутни курсове, служат си с google-преводача и от деца разглобяват автомат "Калашников" за близък до някогашния ни армейски норматив. Стотина като него сигурно ще бият сто свои европейски връстници и с голи ръце, и с оръжие, но още по-сигурно вече са ги били по брой деца. Та като го вкарали почти легално в България, първата страна от ЕС, си помислил, че са ги стоварили в някаква провинция на Кюрдистан - знамето било почти същото, а и хората, които се държали с него не особено мило, говорели развален турски. Видял, че е бедно и понеже бягал от бедна страна, оставил жената и децата в лагер и тръгнал към Острова. Имал някакви далечни роднини там, поназнайва английски и се надявал да го пуснат оттатък. Вече не се надява и ще се връща към Германия. Мнозина са като него; шансът да минат в Обединеното кралство е близък до нулата, шумът около Кале позатихна. Знаят как да действат оттатък, където я на майтап, я сериозно в метеорологичните сводки се пуска старата смешка за силно вълнение в Канала:



"Европа ще бъде откъсната от света".



Европа наистина изглежда някак откъсната и затворена във вълненията си, погледне ли се откъм Дувър и графството Кент. Тукашният регионален вестник отбелязва далеч по-обстойно Световния ден на слона, отколкото мигрантските драми отсреща. Малко по-отдалече, примерно от Дъблин, тя изглежда и провинциална с домашните си грижи. Докато там делегати от 70 страни на Амнести интернешънъл приемат резолюция за държавни политики за зачитане, опазване и спазване на човешките права на секс-тружениците (https://www.amnesty.org/policy-on-state-obligations-to-respect-protect-and-fulfil-the-human-rights-of-sex-workers/), европейската политическа клика и обслужващата я съюзна и държавна бюрокрация се плете в клаузите на друг дъблински регламент, приет на 26.6.2013 г. от Европейския парламент и Съветът на ЕС - без Дания и пожелателно от Обединеното кралство и Ирландия. Някои страни, сред които и България, вече се сещат да искат промяната му. Защото неговият фатален чл. 13 на Трета глава предвидливо приписва едногодишна компетентност за решение на оная съюзна страна, чиито граници незаконно за пръв път е пресякъл искащият международна закрила (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2013.180.01.0031.01.BUL.) Поради което той може и да бъде връщан в нея. Тая проява на далновидната европейска "солидарност" личи в отпускане на прилични, но недостатъчни средства за най-засегнатите от бежанци страни: Гърция, Испания и Италия. България е поощрена с по-малка сума - 72 милиона евро до 2020 г. Бездруго влизащите през нея не са тъй много - засега около 10 000, а и тя е на Балканите, откъдето идва голяма част от злоупотребяващите с европейското гостоприемство: най-вече граждани на Албания, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Затова в Германия тръгна



и медийна, и полицейска кампания срещу тия мними "бегълци".



Неин връх са клиповете на вътрешното министерство на немски, албански, сръбски, босненски! и македонски!!, с които се обяснява как те нямат особен шанс да получат убежище (вж. http://www.bmi.bund.de/SharedDocs/Videos/DE/05-MigrationIntegration/Rueckfuehrung-Westbalkan/rueckfuehrung-westbalkan-deutsch.html). За баланс пак Германия засили "позитивната" кампания за интеграция на бежанците от Сирия, Ирак, Афганистан и Африка. Тя се води предимно от политици на левицата, чийто мултикултурализъм трябва да изличи залегналото в езика и хипоталамуса на Ubermenschen чувство за превъзходство над Untermenschen. Генералната секретарка на ГСДП Ясмин Фахини изчисли, че 250 000 мигранти никак не са много за 500 милиона европейци, ако се подходи солидарно и с подходящи програми. Такива предложи външният министър Франк-Валтер Щайнмайер : наред със справедливи квоти за разпределение по страни и провинции, програмите да включват преди всичко езиково и професионално обучение. Като се знае колко бързо бежанци от Азия и Африка овладяват европейски езици, няма как подобна програма да не се изпълни до 2020 г.- разбира се, при предположението, че няма да има повече мигранти, защото току-виж стане неизбежно чуждоезиково обучение на местните. А мигрантите продължават да навлизат: над 120 000 в Унгария, 70 000 в Сърбия, към 30 000 в Македония.

Тогава защо се вдигна такъв шум около Кале, където са около 3 000? Сигурно заради принципа, но вероятно и защото програми и мултикултурализми са отдавна отработени отвъд Ламанша. Там имат щастието да разбират донякъде благодарение на шоу-бизнеса и компютрите Basic English. Последното е и едно от обясненията на самите мигранти защо искат да пресекат Канала, неслучайно наричан от отсрещната страна "английски". Тоя мултикултурализъм прави възможно пънкарка като Сали Джонс от Чатъм да се залюби и даже ожени за компютърен спец и хакер като Джунай Хюсеин от Бирмингам. Не по-малко мило е, когато се чуе



как египтянин говори лондонски сленг с карибски акцент.



Но когато това помага да се разпознае как мултикултурното семейство събира доброволци за джихада и кой коли като кокошки "неверници", с които иначе са минали един и същ образователен" курикулим", нещата не са тъй мили. Затова на Острова не се отказват от изпитаните методи на подозрение, надзор и контрол върху индивида под лозунга "една нация, едно Обединено кралство". От аналогии с подобните нацистки призиви не се притесняват нито премиерът Камерън, нито външният му министър Хамънд, когато говорят за "рояка мигранти", който се кани да "мародерства" британския народ. Несъмнено за това допринасят и разкритията на Скотланд ярд, чиято сила на въображението, изтекла по медиите из цял свят, засилва реномето на британските тайни служби. Те работели срещу готвен от ислямисти на 15 август атентат, официалният край на Втората световна война. За по-убедително се публикуват и схеми за възможни терористични действия срещу кралицата (http://www.dailymail.co.uk/news/article-3190706/Jihadis-VJ-plot-bomb-Queen-Police-MI5-race-against-time-foil-Boston-style-IED-spectacular-Saturday.html). Все пак монархията не е бутафорна институция, а политическата форма за признаване на неравенството по природа, поради което раждането на наследници на короната предизвиква такъв обществен интерес дори и в най-републиканските страни. Особена проява на това неравенство по рождение е и набиращата скорост практика отвън Атлантика президентските кандидатури да са напоследък роднински.

Разбира се, както в Европа, и в Обединеното кралство има предостатъчно хора, които



протестират срещу тоя "език на омразата",



полицейската практика и залязващата слава на короната, която не е губила война. Не са малко организациите, наследили патоса на някогашните суфражетки, които настояват да се отворят границите към Европа и Британия да поеме своя дял от най-големия след Втората световна война бежански поток (вж напр. https://calaismigrantsolidarity.wordpress.com/ ). В унисон с типичния английски хумор в протестно писмо срещу тоя език и политика британски евреи дадоха за светъл пример Германия, която извлякла поуки от историята. Великобритания обаче постигна своето с шума около Кале: остави отвъд Ламанша и дозатвори Европа с проблем, чиято нерешимост съвпада с нерешителността на европейската върхушка да скъса както връзката със Сити-банките, арабските капитали, офшорните зони, военното си подчинение и предимно полицейските си функции, така и да признае, че никоя политика не преодолява жизнени инстинкти, общи за хората и животните. И продължава да мълчи, когато бомбардират с безпилотни самолети" развъдниците на рояка мигранти", а след това тя трябва да се огражда с все по-високи гранични стени и все по-кухи програми, защото срещу преселения си няма природни защити като Атлантическия океан.