|
| *** |
Ефирната рожба на северния поток на преселението на народите звънливо се караше на масивния потомък на поколения борци със студа по методата на вътрешното сгряване. Темата - висенето му по плажните барчета.
Слязох на горещия пясък, обух джапанките, приближих ги.
- Добър ден - казах на езика на Лермонтов, а лекотата на акцента ми подсказваше за висенето в руските книжарници на моята книжна младост.
Тя замълча, погледнаха ме.
- Наскоро световните информационни агенции разпространиха новината за изтекла информация от руските военни заводи. Владимир Владимирович мълчи, значи, вярно е.
Той преглътна, тя ме погали с гласа си:
- За какво говорите?
Продължих:
- Всъщност откритието е доста по-старо, направил го е през XIX век неизвестен мужик, но поради безразличието на царската власт и в резултат на фатален инцидент първооткривателят е изяден от мечка в тайгата на път към Петербург, безценното знание се е изгубило.
- Дали да не поменем човека, както се полага? - избоботи той, поглеждайки към най-близкото барче.
Тя тропна с краче и въпреки очакванията ми изотдолу не поникна пясъчна лилия.
- Не го съдете прекалено строго - усмихнах й се. - Учените са доказали, че за да не се развива целулит, трябва да се пият колкото се може повече течности, но не по-малко от 3 литра на ден.
- Чувала съм за това.
- Господинът явно също е чувал - кимнах към него.
- Чувал съм, чувал съм!
Той каза това части от секундата по-късно, отколкото бе естествено, ала тя не обърна внимание, присви лазурни очи:
- Значи според вас затова Паша се налива с бира?
Мълком сторих лек поклон, а онзи живна:
- Е, защо иначе, гълъбице моя?! Да не мислиш, че ми е приятно! Заради едната си кожа се насилвам!
Посочих:
- Както виждате, по бедрата на господина няма и помен от целулит.
Тя го огледа, сбърчи съвършено носле:
- Но, за бога, защо точно бира?!
- В любовта и в борбата с целулита всички средства са позволени, уважаема госпожо.
Тя с нищо не показа, че ме е чула, цялото й внимание бе насочено към богатира до нея:
- Върви, Паша, бори се с целулита! Но не повече от 6 бири, чуваш ли!
- Да, гълъбице!
- За да не се налага после да се борим и с нощното напикаване, Паша! - добавих ласкаво.
- Никога, господине!
И той заприпка с учудващата грациозност, която някои гигантски мъже притежават. Погледах след него, а когато се обърнах към нея, видях, че тя наблюдава мен и цялото й същество излъчваше желание да ми приготви винегрет. Усмихнах й се:
- А дали ние с вас, уважаема госпожо, също да не посетим някое друго, отговарящо на синхрона на душевните ни вибрации плажно барче?
Тя кимна. Добавих:
- Само че аз няма да пия бира, душата ми стене за водка, защото "за какво са дълбоките познания..."
Тя въздъхна, прекъсна ме:
- "...Когато да ги употребим не можем?"
Сетне тя ми довери, че също ще пие водка.
Закрачихме по пясъка.
- Как е името ви, уважаеми госпожо? - попитах я.
И тя ми го каза, но то си е само за мен.
---
Следващият понеделник в "Монолозите на спасителя интелигент": "Какво да го правиш, море".
