------

Юлия Цинзова заема поста директор на Столична библиотека от 2013 година. Бакалавър е на Държавния библиотекарски институт, освен това има магистратура и аспирантура от Университета по култура и изкуство в Санкт Петербург.

----

- Влизат ли днес хората повече в библиотека? Има мнение, че библиотеките, като операта например, не че ще изчезнат, но лека-полека ще им заглъхват обществените функции...

- Не е вярно. През последните години се наблюдава една абсолютна тенденция, чисто статистически. Първо - за увеличение на читателите като цяло, и второ - нараства броят и на младите читатели.

- А това на какво се дължи - библиотеката ли намира по-атрактивни начини да ги привлече, или просто хората се връщат към книжката от някакви свои вътрешни дефицити?

- И на двете неща. Ние работим за насърчаване на четенето, но и в обществото съществува такава тенденция. При това работят и организации, и съсловия - издатели, писатели, библиотекари... Самите библиотеки, включително нашата, правят много през последните години, за да станат по-атрактивни. Ще кажа така, макар да звучи рисковано: библиотеките, респективно Столична библиотека, не е скучно място! Каня всекиго да дойде и види. Ние сме интересни! Не само с това, че имаме редки и стари издания, и не само с това, че успяваме да се снабдим и с най-новите книги; имаме информационен център, дигитален център, много инициативи и програми - за всеки вкус. Имаме какво да покажем - конкурси, изложби, премиери на книги, какво ли не, и то всеки ден. Мога да заявя категорично - не сме просто склад за книги, а сме място за вглъбяване, за трупане на мъдрост, за хармония.

- С колко тома разполагате?

- Около 1 млн. Около 200 хил. от тях са на чужди езици. Освен това имаме Американски център, Руски център, имаме испанска читалня, корейска читалня, изобщо - широк спектър от цял свят.

- Какво пречи на днешните български библиотеки да станат подобни на водещите такива учреждения в света, тоест да не са само място, където можеш да заемеш книга или да седнеш да четеш, а да бъдат едно полифункционално културно пространство, където можеш дори да се разхождаш, да общуваш с интелигентни хора, да видиш изключителна изложба и т.н.?

- За съжаление Столична библиотека не е още на висотата на най-добрите световни образци от вида, за който говорите. По ред причини - сградата дори не е проектирана за библиотека. Но ние се опитваме да се движим с времето, затова предприемаме такъв широк кръг инициативи - създаваме клубове, правим премиери, привличаме родни и чужди капацитети в различни области, които да срещаме със заинтересована публика. Правим и нещо интересно - в една от стаите открихме Център за майки с деца до 3 години, а отделно - и Център за тийнейджъри, където ще могат да се срещат с любими писатели, да гледат видеофилми, а и да четат електронни книги. На второ място - нужна е и огромна подкрепа от държавата и от общината, за да можем да съответстваме на очакванията, които обществото има към нас.

- Имате ли достатъчно такава подкрепа?

- През последните години подкрепата е безспорно повече, но все още е недостатъчна. Библиотеката влиза в Плана за развитие на София през следващата година за модернизация, реконструкция и енергийна ефективност, тя е паметник на архитектурата и ще бъде модернизирана като здание. Доколко ще ни стигнат силите и възможностите за вътрешно модернизиране е друг въпрос.

- Наскоро се включихте в инициатива за четене в парка, открихте и филиал в Студентски град - има ли интерес към тези неща?

- Това е част от нашата програма за по-тясна и жива връзка с читателите. Освен че имаме електронен каталог и онлайн издание, където читателите отправят препоръки към нас - какво биха искали да видят, какви издания и подобрения, имаме и мобилна версия на каталога, което увеличи количеството на читателите.

- Каква е тази мобилна версия?

- Възможността да ползват електронните ресурси на библиотеката през мобилни устройства.

- А на каква възраст са ви читателите, не са ли пенсионери повечето?

- Трябва да признаем, че 50% от нашите читатели са на възраст над 50 години. Но се увеличават и младите, например учениците и студентите са вече 48% от читателите ни. При това ние не конкурираме библиотеките на ВУЗ-овете, въпреки че имаме много научна литература. Нашата основна задача е да привличаме младите хора към четенето на художествена литература най-вече, но и на научна, на научнопопулярна и прочее. Много се надяваме да привлечем повече хора на науката към нашата дейност - те да приемат библиотеката като място за общуване и срещи.

- Кое докарва днешния читател в библиотеката: желанието да се разсее от трудното си битие, тоест да се поразвлече, или желанието да натрупа знание, да се подготви - примерно за научна степен? Развлекателният или утилитарният мотив преобладава?

- По-младите, учениците и студентите, в голямата си част търсят литература за четене. Обичат процеса на четенето, и то точно на качествена художествена литература. Има и нещо интересно - някои идват със свои книги, просто да ги четат при нас.

- Как със свои?

- Ами ползват ни просто като подходящо място за четене.

- Това за вас добре ли е?

- Приемаме го с радост! Имаме една уютна малка читалня в студентския ни филиал и там просто на тихо и спокойно място си четат книжките, които си носят в чантата, или си ползват лаптопите, или с друго нещо се занимават. Вглъбяват се в интелектуалните си занимания и това е прекрасно. Нещо повече, имаме идея, заимствана от големите европейски модели, да направим и в събота и неделя достъпна библиотеката откъм читални, хората да могат и тогава да разчитат на нас като уютно място за контакт с книгата.

- Модерната дума "дигитализация" как си я превежда Столична библиотека?

- Развиваме мащабна програма за дигитализация. Заедно с още 4 библиотеки в страната продължаваме сканирането на издания от периодичния печат до 1944 година. На сайта на библиотеката има качени книги от фонд "Редки и ценни издания" и отдел "Краезнание".

Тази година работим върху два големи проекта по Норвежката програма. Единият в партньорство с Института за литература - БАН (бенефициент) и с Националния литературен музей - "Българската литературна класика - знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти". Библиотеката участва с архива на детския периодичен печат. Така изпълняваме две цели - да запазим изданията, някои от които са в много лошо физическо състояние, и да покажем детската периодика до 1944 г. Друга цел на проекта е създаването на съпътстващи културни и образователни продукти, с които са повишаваме интереса към класическото четиво. Вторият проект "Културно наследство и съвременни изкуства" на Столична община с партньори Музея за история на София и Софийската градска художествена галерия е много важен за нас. Ще ни даде възможност да ускорим дигитализацията след придобиването на нова техника. По двата проекта библиотеката ще получи скенери и фотостудио.

- Имате ли достатъчно специалисти за тази дейност?

- Със специалистите не е леко - всички знаят какъв проблем е заплащането на библиотекарите. В огромната си част те са магистри, а получават заплата от по 450-500 лева. Така че е много трудно да намерим млади и добри специалисти. Надяваме се, че с новоприетия Стандарт за библиотечно-информационно обслужване ще получим финансиране за книги, техника и модерни библиотечни услуги.