Ползата от разкопките не е в стимулирането на туризма и на парфюмерийния бизнес, каквото и да сте си помислили след последната акция на Божидар Димитров около "светената вода" от Плиска. Компетентният археолог няма нужда от шоу. И в сътрудничество с добър епиграф може да възстанови историческата истина близо 17 века след опита за фалшифициране на фактите около заговора, довел до смъртта на император Галиен (253-268 г.).

Буквално дни след като екипът на Мария Камишева се натъкна на старогръцки надпис върху база за статуя край форума на античния град Августа Траяна в Стара Загора, специалистът по древни езици Николай Шаранков вече е готов със заключението: "Текстът се отнася до един от най-обсъжданите военачалници по времето на Галиен. Марциан е бил главнокомандващ на римската армия при тежките битки с готите през 267-268 г. От изворите до нас стигат противоречиви сведения за него. Дали е бил верен на императора докрай, или се е съюзил с враговете му? Според късноантичната "История на императорите" той едва ли не е повел заговора срещу Галиен. Но от старозагорския надпис разбираме друго."



И ти ли, Марциане...



Всъщност няма реални причини да си представяме, че Публий Лициний Егнаций Галиен е произнесъл някога фраза, подобна на приписваната на умиращия в краката на предателя Брут диктатор Юлий Цезар. Също като него и Галиен е загинал от ръцете на убийци в обкръжението си, но довереният военачалник не е бил сред тях. Иначе през 60-те години на размирния трети век в Августа Траяна нямаше да издигнат статуя със следното посвещение:

"Тук виждаш Марциан, най-предания на императора и отличния във военното дело, претворен в образ чрез изкуството на бронзовите изваяния. Статуята му издигна неговият приятел градоначалникът, който е дарен от съдбата да носи същото име като своя приятел."

Самата статуя не е намерена и може никога да не бъде открита предвид съблазнителния за преизползване материал. Но за науката емоционалното посвещение в мерена реч върху каменния постамент е не по-малко ценно от бронза. "Поне докато са го изписвали, Марциан не е участвал в противодържавни кроежи и не е логично да допуснем, че се е отметнал от позицията си по-късно - няма следи от съзнателно унищожаване на паметника - добавя Николай Шаранков. - Ние разполагаме и с друг надпис от негова статуя в Пловдив, където той е наречен "спасител". Сега още по-категорично се потвърждава тезата, че Марциан е останал да пази гърба на Галиен в Тракия, когато императорът е тръгнал за Италия да се справи със заговорниците."

Те обаче се оказват по-силни. Галиен пада убит, а на престола идва Клавдий Готски, комуто приписват основната заслуга за запазването на империята от варварите. Е, от днешна гледна точка и това не е съвсем вярно: тежката работа срещу готите свършва Галиен. Клавдий просто е фаворизиран от историците по времето на Константин Велики, който се изкарва негов роднина.



О, времена, о, нрави



Уви, политическата конюнктура оказва влияние върху историческите текстове още през IV век. Те и без това са ненадеждни заради измислиците сред фактите. Но ласкателното отношение към силния на деня допълнително усложнява използването им днес - така не само Марциан е набеден за предател в "История на императорите", ами и Галиен е пренебрегнат заради "божествения Клавдий", задържал се на престола едва две лета.

За разлика от него Галиен управлява цели 15 години. Талантлив оратор с интереси в изкуствата и философията, той има лошия късмет да е начело на империята в период на засилени външни и вътрешни атаки. Налага му се да бъде реформатор: Галиен превъоръжава конницата и ограничава привилегиите на сенаторите. Чудно ли е тогава, че законотворците го осъждат посмъртно на damnatio (проклятие) и внимават да не бъде споменаван с добро в хрониките?

А възстановяването на историческата истина не е лесно и заради куп стихийни фактори: пожари, земетресения, хорска глупост - включително разграбване на културно-исторически паметници. Модата да се използват за ново строителство сгради с минало не е от вчера, потвърждават и тазгодишните разкопки в Августа Траяна.

Само на 200-300 метра от Форума екипът на Мария Камишева продължава проучването на друг интересен обект, задал гатанка през 2004 г. Тогава покойният вече Красимир Калчев се натъква на западната стена на нещо, което никой не се наема да определи. То опира до християнска базилика и като че прилича на разпарчетосан езически храм, но тогава защо има водонепропусклив хоросан между квадрите?

След тазгодишните находки Мария Камишева вече е сигурна, че става дума за храм от III век, надупчен за полагане на тръби и превърнат във водохранилище през късната античност (IV-VI век).



Аве, Цезар



Добрата новина е, че и на този обект са намерени надписи върху основи за статуи. Макар че само единият е цял, а другият - на фрагменти, те също са разчетени от Николай Шаранков. По-късни са (най-вероятно от 303 г.), поставени са по заръка на управителя на Тракия и са на латински, с еднакъв конвенционален текст - с изключение на имената на почетените. Това са цезарите Галерий Максимиан и Флавий Констанций, бащата на Константин Велики; през 305 г. двамата стават съимператори. Присъствието им в надписите поддържа тезата, че става дума за голяма рядкост по нашите земи - храм на императорския култ. Знае се, че понякога тези места са едновременно светилища и на богинята Рома, олицетворението на Рим. Вероятно случаят в Августа Траяна ще се окаже точно такъв, защото е открит архитрав с посвещение в нейна чест. Има и податки, че наблизо може да бъде разкрит още един храм - на бог Хермес.

Като че най-любопитната подробност дотук е, че на обекта е намерена и каменна плоча с релефно изображение на гладиаторски игри. Сред тазгодишните находки има дори херми (архитектурни елементи, свързани с култа към Хермес), една от които завършва с гладиаторски шлем. Но въпреки че храмът определено не е място за битки с кървав край, само лаик би се зачудил каква връзка може да има между императорите, хляба и зрелищата.

"Гладиаторските игри, поне по нашите земи, винаги се свързват с императорския култ - пояснява Николай Шаранков. - Имало е политика да не се позволява такива зрелища да се провеждат без повод, а да се впрягат в пропагандата около фигурата на властта." Организацията е работа на върховния жрец или жрица на императорския култ в града (на която не й се налага да се бори срещу дискриминация). Независимо от пола си това задължително са богати хора: те финансират народните веселби от своя джоб, чак до еквивалента на сегашните кебапчета. И срещу парите си получават само уважение и престиж - неразбираема сделка за днешните политици.



Каре

Паралели в Деултум



Храмовете, посветени на императорския култ, наистина са рядкост, а и са трудни за разпознаване. Досега е доказан само още един на наша територия, в римската колония Деултум край с. Дебелт, Бургаско.

Там са намерени мраморни архитектурни елементи, постаменти за статуи на Филип I Араб (244-249 г.) и неговата съпруга, както и изключително въздействащ скулптурен портрет на император Септимий Север (193-211 г.) За съжаление до наши дни е оцеляла само главата - бронзовото тялото на статуята се е пръснало на парчета при пожар по време на варварски нападения. Лицето на императора беше показано за пръв път след реставрация в Деултум през 2011 г.