Синдикатите и бизнесът са договорили увеличението на осигуровките за догодина в 12 сектора, съобщиха от КТ "Подкрепа". Това са техническа индустрия, наука и информатика; хранителна и питейна промишленост; строителство, индустрия и водоснабдяване; земеделие и горско стопанство; търговия, услуги, контролни органи и туризъм; лека промишленост; съобщения. Не е ясно какъв е средният процент на увеличението. Икономическите дейности, за които се договарят минимални осигурителни прагове, са 85 и в тях са заети 1 958 509 души.

Вчера трябваше да приключат преговорите, но заради несъгласието между социалните партньори от министерство на труда съобщиха, че отлагат с още седмица крайния срок. Големите сектори, в които има най-много заети, бяха без договорка преди последния тур. Социалният министър Ивайло Калфин има право да наложи административен ръст - средния процент на увеличение от секторите, в които има споразумение. Подчинените му обаче не отговориха какви са намеренията на министъра за тази година. Миналата година служебното правителство увеличи административно праговете, след като няколко години наред секторите без постигнато съгласие поддържаха едни и същи нива.

Договорените прагове в секторите са много по-ниски от реалния доход, върху който се плащат осигуровки. За длъжностите, за които не се иска специална квалификация, както и за помощния персонал минималните прагове са на нивото на минималната заплата - 420 лв. В производството на метал например са договорили ръководителите да се осигуряват най-малко върху 780 лв. през 2016 г. Според данните на БСК за средния осигурителен доход към април за тази длъжност средният осигурителен праг е 2145 лв. - почти три пъти по-висок. При производството на метал в три от длъжностите прагът е договорен на минималната заплата за догодина - 420 лв., но и в тях в момента реално работещите се осигуряват на повече пари.

В друг сектор - производство на мебели с над 21 хил. заети - договорените прагове се движат около минималната заплата - 420 лв. и 440 лв. Тук увеличението също ще е за персонала без квалификация, защото той в момента се осигурява на по-ниски пари. При среден осигурителен доход от 949 лв. за ръководните кадри към април синдикатите и бизнесът са се договорили за минимален праг от 600 лв. за 2016 г.

В един от секторите с най-ниски заплати - ремонт на компютърна техника - споразумението е хората да се осигуряват масово на минималната заплата. Изключението е за ръководителите (на 480 лв.), и за специалистите (на 460 лв.). И двете длъжности имат по-висок реален осигурителен праг. Средният осигурителен доход за над 22 хил. заети тук е едва 356 лв. В сектор търговия е постигнат най-висок праг, за шефовете - 1250 лв., а за специалистите - 1030 лв. Договореност има и за осигуровките на 1601 души, които работят в производството на пиво и малц. Те реално се осигуряват на средно 1193 лв. към април. Договорените прагове и тук са много по-ниски от реалните - например за шефовете минимумът е 790 лв., а според данните на работодателите те се осигуряват на средно 2242 лв.

С 10.5% ще се увеличат осигуровките на над 215 000 българи, което е около 11 на сто от заетите. Това са хората, които се осигуряват на минималната заплата. Плановете на кабинета са тя да се увеличи от 1 януари догодина от 380 на 420 лв.

ПОЗИЦИЯ

От Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки настояват да няма увеличение на праговете през 2016 г. "Налице е обективна невъзможност за постигане на увеличение на МОД, без това да се отрази негативно върху преимуществена част от малките и средните предприятия", пишат от асоциацията. В сектора работят около 4400 души. Асоциацията им посочва, че цените на безалкохолните напитки се задържат на нивата от 2009-2010 г., а разходите се увеличават. Средният осигурителен доход при тях е 899 лв. - с близо 11 на сто повече от 2014 г. "Особено се гордеем с факта, че въпреки неблагоприятната среда за поредна година успяваме не само да поддържаме нивата на заетост, но и да отчитаме ръст - макар и минимален", се казва още в позицията. "Служебното определяне на ръст на МОД на нива, които не отразяват икономическите показатели и възможностите на компаниите от сектора, водят до спад в заетостта и спад на средния доход за следващия годишен период. Нулевият ръст ще защити малкия и средния бизнес, като му позволи да предприеме действия по отношение на политиката по доходи в обхват и обем, адекватен на конкретните възможности на всяка отделна компания", пишат производителите. Синдикатите са поискали средно увеличение от 17%, което според бизнеса не отразява икономическата реалност.