Онзи ден станах от леглото, изпих една чаша хладка вода и викам на близките ми:

- Уморих се от този живот. Не може отвсякъде да ме гонят и обиждат, всеки гледа да ме прецака и да ми покаже кукиш. Решил съм да живея в свят без лъжи и измами. Крайно време е всичко да си го казваме право в очите, колкото и да боли. Искам да бъда различен. Какво мислите по въпроса?

Близките ми отговориха:

- Късно е! Друго има ли?

Явно пак нямаше да получа разбиране от тях. Рекох си:

- Не може да сме обградени от фалш, измама и менте, както всички говорят, пишат и коментират! Време е лично да проверя как стоят нещата.

Започнах от Черноморието - отидох при него и му казвам:

- Всички викат, че си го ударило през просото. Лъжеш, мажеш и грабиш хората. И те вместо отпочинали от отпуск се прибират болни, скапани и оакани. Ако искаш да ме спечелиш на твоя страна, кажи истината. Никакви лъжи, без усукване и будалкане!

Черноморието направо ми рече:

- Глей, кво, бе, идиот! Не ща чувам нищо за плаж и шезлонги, за ол инклузив или права на туристите. Нищо не е за тебе, нямаш право на глас или на някакви желания. За мен ти си никой, ти си бяла плочка на стената в банята. Не искам да те чувам, нито да те виждам. Давай кинтите, които носиш в джоба и се изпарявай! Дори можеш да не идваш до тука, а да ги превеждаш по банков път! Ясно ли е всичко!

- Аз - рекох - гледам на Черноморието като на една много добра инвестиция за бъдещето!

Черноморието се съгласи с мен:

- Да, инвестиция е, но не за твоя джоб! Къш!

Зарязах Черноморието и отидох сред планини и гори и пак викам:

- Кажете ми истината, без лъжи и усукване. Защото всички говорят, че вече няма място за мен сред природата!

Природата ми отговори:

- Добре дошъл си, но при едно дребно условие! Да изчистиш боклуците си отвсякъде, да положиш поне малко грижа за мен и да спреш да сечеш, бетонираш и рушиш! До дотогава не искам да те чувам или виждам! Нали е просто?

Продължих напред, където срещнах банките. Направо им казах:

- Вие, банки, поне ме познавате добре, как ще я караме занапред? С лъжа и измама ли? Аз не искам така, а вие?

Банките бяха делови:

- Плащай си редовно вноските и не ни занимавай с глупости! Сега отстъпи място на следващият.

Обадих се на приятелите ми.

- Шибана работа! - рекох им. - Просто не мога да си намеря място, защото всичко е фалш и измама!

Приятелите ми ме изгледаха:

- Ти за кой се мислиш, бе! Всички сме потопени до гушата в глупости, а ти искаш да си живееш живота! И на какво отгоре? Да не си по-висок, по-умен или по-красив!

Оставих ги и продължих напред. Последователно бях отсвирен от медиите, от здравеопазването, от съседите, от познати и непознати. Къде ли не ходих, кого ли не питах, но всички ми казваха:

- Налягай се парцалите и си трай!

Вдигнах ръце и се предадох:

- Така да бъде! Искам нищо да не се променя. Ще живея като всички останали хора тука. Обграден от измама и лъжи. Нека фалшът да се сипе отгоре ми като мартенски сняг, нека цъфтят и избуяват лъжата и измамата. Като всички вас ще купувам скъпо и прескъпо, ще търпя всичко, което ми се стовари на главата. Искам да бъда гонен и обиждан от всички. Да се чудя откъде ми е дошло и къде ще му излезе края! Не искам да бъда различен! Така ще ме приемете ли?

Тогава чух гласове:

- Ти си нашият човек! Тъкмо ти ни трябваш!

- Ние без теб не можем, ти без нас си изгубен. Обречени сме да сме заедно всеки ден.

- Кои сте вие? - изненадах се аз от това откровение.

- Ние сме политиците - рекоха онези. - Не ни ли познаваш! Родени сме едни за други!

- Колко - викам - ще продължи това? Наистина ли вече няма нормален живот за нас?

Политиците откровено ми казаха:

- Гледай сега - има изход от кризата, но ние не искаме да усложняваме обстановката. Ясни ли сме или да ти го начертаем!

Кимнах в знак на съгласие.