(продължение от миналия четвъртък)



Може да се смята за напълно сигурно, като познаваме добре личността на Йосиф Сталин, че той няма как да не е приел като злостна подигравка и със Съветския съюз, и с него лично, англо-френското участие в т. нар. Московски преговори от 1939 г. Английската делегация в тези преговори, състояща се от второстепенни политически и военни служители, е изпратена в СССР по море до Ленинград, а после с влак за Москва - така пътуването се проточва седмица, от 5 до 11 август, при изричната молба на съветското правителство за пътуване със самолет поради наложителната бързината. Това забавяне изглежда още по-подтискащо като се знае, че за преговори в Полша лети малко преди това лично генерал-инспектора на войските в чужбина и бъдещ началник на британския Генерален щаб (от 4 септември 1939 г.) фелдмаршал Едмунд Айронсайд (1880-1959). Също няма пречки за придвижване по въздуха и за британския министър-председател Невил Чембърлейн, който обичайно бърза много за трите си срещи с Хитлер в предхождащите август 1939 г. няколко месеца (Херберт фон Дирксен, 1939).

Изворовите податки по този въпрос са много и достатъчно красноречиви, а изследванията върху тях - сравнително обективни. Изворите, в които (генералният)* секретар на ВКП(б) Йосиф Сталин обяснява вземаните от него решения в това време са изключително малко и само непреки, самият Сталин никъде не оставя на хартия основанията за решенията си. В първата част на този текст стана дума за единствения доскоро такъв документ, при това много точно датиран - в дневника на Георги Димитров под дата 7 септември 1939 г. (вж. Свързани текстове). Наскоро бе открит още един подобен документ, при това в същата форма, за жалост - недатиран. Записки, правени от секретаря на ВКП(б) и член на Политбюро Андрей Жданов отразяват наверно негови бележки в разговор със Сталин през 1939 г. Съществуват основания тези записки да бъдат отнесени точно към времето на Московските преговори, така те хвърлят светлина върху вземането на решението за подписването на съветско-германския договор за ненападение. Изрази като "Стопаните на тигрите [изглежда става дума за проектирания тогава немски танк, за който още от 1937 г. знаят в Москва] са набелязали целите си на изток"; "Да се обърне клетката [очевидно "с тигрите"] към англичаните"; "Да се обърнат тигрите към Англия"; "Англия - професионален враг на мира и колективната сигурност"; "Да обърне [очевидно Великобритания] войната на изток [за да] спасят кожите си" днес, от разстоянието на изминалото време, ни изглеждат съвсем разбираеми, макар и откъслечни, а и загадъчни като ребус.

В същото време в спомените си бъдещият генерал-лейтенант Иван Петров, непосредствен участник в тези събития до самия 22 юни 1941 г., е пределно ясен, че при подготвителните му срещи преди многократните му заминавания по линия на военно-техническото сътрудничество в Германия през последната трета на 1939 г., както и през следващите година и половина, Сталин подчертава винаги, че "Германия остава нашият най-зъл враг". Макар тези спомени да са обработвани литературно през 1992 г., преди издаването им и поради твърде напредналата възраст на генерала, нямаме основания да се съмняваме в достоверността им.

Така изворите оформят една донякъде противоречива, но твърде характерна, историческа картина - очевидно точно невъзможността да се сключи широко антихитлеристко споразумение, главно по вина на Великобритания и Полша, което ще видим по-обстоятелствено друг път, тласка Съветския съюз към договора от 23 август, както и към последвалите го съдбоносни събития (вж. Изображението).



***



Съветско-германският договор за ненападение от 23 август 1939 г. е противоестествен единствено от идеологическа гледна точка, той е всъщност отчаян опит на съветското ръководство, и лично на Сталин, доколкото известните ни изворови данни по въпроса са твърде категорични за неговата роля в определянето на насоките на съветската външна политика по това време, да не остане СССР изолиран в процеса от усърдно градящи се коалиции в условията на вече започналата Втора световна война. Това би било, разбира се, унищожително и Съветският съюз не може да го допусне.

Има и още нещо, което ни изглежда неоспоримо. Сключването на съветско-германския договор за ненападение е вероятно единственият крупен външнополитически акт на Съветския съюз между двете световни войни, който е чисто прагматичен, напълно деидеологизиран, по-скоро - принудително. Това е акт, при който Сталин се води единствено от интересите на СССР в чист вид, без каквато и да е идеологическа подплата. Макар да се твърди, че първият "намек" за възможно съветско-германско сближение Сталин прави в встъпителното си слово на ХVIII конгрес на ВКП(б) (10-21 март 1939 г.) и че замяната на Максим Литвинов като съветски народен комисар на външните работи с Вячеслав Молотов е също част от процеса по смяна на външнополитическия курс на СССР, днес ни изглежда очевидно, че точно провалът на преговорите с Великобритания и Франция през август е непосредствения повод за крайното решение на Сталин. Защото и неговата реч от 10 март, и смяната на Литвинов изглеждат по-скоро като част от една игра на нерви, което си е в реда на нещата при воденето на международни преговори, но на подигравателното отношение на Великобритания и Франция Сталин не намира друг отговор, освен чисто прагматичното сключване на съветско-германския договор. Впрочем, нека отново да припомним крайно-активизираните германо-английски дипломатически и стопански отношения дори до самия 23 август.

В условията на крайна идеологизация и на международните отношения по това време такъв подход очевидно не би могъл да донесе успех, и това става ясно на 22 юни 1941 г. точно в 4 ч. сутринта. Но и да се прехвърля вината върху Съветския съюз за избухването на Втората световна война също е несправедливо, провежданата вече почти 70 години яростна пропагандна кампания, при това от преките участници в Мюнхенския сговор с Хитлер - Великобритания и Франция, или от тия, които подпомагаха германската икономика включително и след започването на Втората световна война - САЩ, звучи нелепо. Впрочем, както ще видим скоро, обвиненията за някаква съветска помощ в германското нападение над Полша, и даже участие на СССР в някаква измислена "подялба" на тази страна, са отново част от същата тази пропагандна кампания, започната след началото на Първата студена война (1946-2014).



***

Съвсем сбито трябва да се обобщи вече. На 23 август 1939 г., принуден от отхвърлянето на всички съветски опити за постигане на широка и всеобхватна антихитлеристка коалиция и пред угрозата Съветския съюз да остане изолиран в бъдещата световна война, чието скорошно избухване е очевидно за всички, лично Сталин решава да сключи съветско-германския договор за ненападение. Този договор трябва да осигури нужните на съветското стопанство поне три години и половина за достигането на планираната вече относителна готовност за участие в мащабен военен конфликт.

Сталин е принуден да подпише договора от 23 август 1939 г., с което отлага с година и половина войната. Недостатъчно се оказва времето за преместването на големите промишлени предприятия зад Урал, за разработката, усвояването и достатъчното производство на нова военна техника, недостатъчни са и натрупаните запаси от храни. Впрочем германското нахлуване сварва Съветския съюз сравнително запасен с дрехи и валенки (няколко десетки милиона), но значим военновременен резерв от консерви, например, започва да се попълва едва на 22 юни 1941 г. Отлагането на влизането на СССР във Втората световна война е значително - до 22 юни 1941 г., но не съвсем достатъчно. Във всеки случай е повече от нищо, и всякакви общи паради, търговски обмен и дипломатически любезности са само незначителна цена за това безценно отлагане.

В статия в "Газета виборча" от 31 август 2009 г. Владимир Путин написа: "Без съмнение може с пълно основание да бъде осъден пакта "Молотов-Рибентроп", макар да бяха добавени и справедливи уговорки. Ние не можем да сме толкова категорични, съветско-германския договор от 23 август 1939 г., в създадените по онова време международни условия, бе всъщност колкото задължителен за СССР, толкова и неизбежен.



* * *



Със сключването на съветско-германския договор за ненападение на 23 август 1939 г. и нему близките по време събития приключва относителната яснота по отношение на съветско-германските отношения за следващата година и половина. Времето до 22 юни 1941 г. остава и днес изпълнено с неизвестност, догадки и остър недостиг на обективно осветляване. И това се отнася не само до липсата на достатъчно изворови източници, може би поради неизтекла още давност на тяхното засекретяване, но и до обяснението на достъпния огромен архивен масив по целия свят. В оставащото време до отбелязването на 75-та годишнина от германското нахлуване в Съветския съюз ще се помъчим поне да очертаем обективно мащабността на този исторически проблем.



_________

* След 1934 г. Сталин се назовава не генерален секретар, както след 1922 г., а най-често се посочва като един от секретарите на ЦК на ВКП(б), и като такъв е избиран на партийните конгреси. От това правило обаче има известен брой изключения, поради което изписваме длъжността, която заема, по този начин.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=766734

(Противоестественият договор за ненападение)

и посочените там други свързани текстове