Дясното очевидно не може да вирее в България, не и по начина, по който вече 25 години се опитва безплодно да пусне корени в политическата действителност. Под табелата "Реформаторски блок" - поредно проявление на десницата, са се събрали група лоши актьори, които имат слаби творчески възможности, но огромни амбиции за власт. Ако бяха по-добри в тази игра, нямаше да си показват кирливите ризи публично и щяха да предприемат смислени действия срещу заплахите от страна на ДПС да бъдат изхвърлени от управленската схема. На всичкото отгоре - вчера бащицата Борисов лично им обясни, че ако не покажат добри резултати на местния вот, няма да е "безалтернативно това, което в момента имаме като управление". Сещай се, снахо...

Милите реформатори искаха да провеждат дълбоки и съществени реформи. Още преди да се включи в сегашното управление, коалицията им



обеща на електората си маса сериозни неща:



да разследва избора на ДПС депутата Делян Пеевски за шеф на ДАНС, да подготви промени в конституцията и избори за Велико народно събрание през 2016 г., да възпре националпопулистките формации, да въведе "нов модел за управление на обществените отношения" в страната и т.н. Засега резултатите са такива: Пеевски необезпокояван се готви да напусне политиката и да се изявява в амплоато си на "успял млад човек", конституционната реформа върви по свирката на ДПС и прокуратурата, а Патриотичният фронт е в управлението на страната. Но хайде, за всичко несвършено (или преиначило се в хода на свършването му) може да се намери оправдание в обективните обстоятелства - наложения от необходимостта широк формат на парламентарното мнозинство, тайните връзки между ГЕРБ и ДПС, малочислеността и относително по-малката тежест на реформаторите в управлението и т.н. Как обаче се очаква десните избиратели да повярват, че блокът може да направи каквото и да е за държавата и обществото, след като не е в състояние най-напред да подреди собствените си дела? И не може да постигне първото, което им обеща - да ревитализира, обнови и обедини разпиляната българска десница.

Поредната демонстрация за безсилието на реформаторите да променят себе си се видя тези дни, когато блокът



шумно и публично се изложи с регистрацията си



за изборите. Месеци наред десните или се ослушваха, или си отправяха взаимни призиви за единно явяване на изборите чрез медиите, все едно че в парламента не делят една стая. И накрая три от партиите в коалицията - ДСБ на Радан Кънев, БЗНС на Николай Ненчев и НПСД на Корман Исмаилов, внезапно взривиха бомбата, като обявиха, че са готови да отидат заедно на вота без СДС на Божидар Лукарски и ДБГ на Меглена Кунева. Ходът беше абсолютно неочакван. Най-шашната беше бившата еврокомисарка, която от месеци развява единната регистрация като своя лична кауза с надеждата така да демонстрира лидерската си позиция и инициативност в блока. Останалите, с изключение на верния й партньор Лукарски, се правеха на разсеяни или като Кънев минаваха с реплики в смисъл "Ми, няма да е лошо да го направим". И изведнъж гореспоменатата тройка реши, че е време да си "седнат на задниците" (по колоритния израз на Кънев) и да тръгнат заедно на избори, дори ако това "заедно" не включва всички партии в коалицията. Последва размяна на резки обвинения кой какво (не) е казал и направил. И тъкмо когато изглеждаше, че блокът ще се срути като кула от карти, десните вождове се събраха и разбраха - буквално за 20 минути, по думите на Лукарски. Цялата дандания дотогава се оказа едва ли не лека дрязга между стари другари. "Няма драма", простичко обобщи всеобщото мнение Радан Кънев.

Да, драма за политиците със сигурност няма. Но я попитайте избирателите им. Eто няколко произволно избрани коментара под снимката на сдобрените реформатори: "Много сковано, бюрократично, излъскано-лакирано, с една дума - лицемерно... Ама наистина ли си вЕрвате?", "Цирк Буш!",



"Агонията продължава...", "Компромис или трик?",



"С такава десница, не ни трябват социалисти въобще...", "Какъв Реформаторски блок, какви пет лева? Какви реформи ще правите вие, като не може да се съберете и да вземете едно общо решение. Всеки от вас е в стремеж да събира лични позитиви, използвайки "блока". Г-н Кънев, отговорете на българските граждани, които Ви гласуваха доверие, какви реформи направихте през последната година, получавайки възможност да участвате във властта и министерства за всяка партия в блока? И на какво основание ще искате подкрепа за местния вот?".

Че в коалицията има оформени две вътрешни групировки, центрирани около ДСБ и ДБГ, е ясно от самото начало. Противоречията им лъсват при всеки скандал - като се започне от сериозната разпра преди година, когато Радан Кънев посочи Бойко Борисов като фактическия лидер на блока и косвено обвини Кунева и Лукарски в скрита колаборация с герберите, и се стигне до



неколкократно провалилата се инициатива за избор на формален лидер



на десния съюз заради съпротивата на ДБГ и СДС, които не искат да допуснат Кънев за неин лидер. Всеки такъв случай е просто външно проявление на вътрешната борба за това кой е шефът в коалицията. Кънев и неговите съюзници този път умело и арогантно поеха инициативата и поставиха партньорите си в унизителната позиция да се присламчват към собствената си кауза. Неслучайно Кунева разтревожено размахваше справки по сутрешните блокове кога е говорила за общо явяване на изборите и накрая изплака, че нещата са били поставени така, сякаш "има едни партии, които искат единство, и едни, които изостават и не искат единство".

Поредният рунд в реформаторските междуособици обаче не променя общата картина по отношение на бъдещето на блока. А тя е, че ошашавените десни избиратели оредяват с всяка изминала минута. И още на местните избори другия месец реформаторите ще се сблъскат с горчивата истина.