Колко извинени и неизвинени отсъствия са имали учениците от страната през последната учебна година? В кои класове и градове има най-много отсъствия? Колко са били отсъстващите учители поради отпуск, болест или командировка и осигурени ли са им били заместници? Колко деца ще прекрачат училищния праг за първи път и колко трябваше да бъдат? Тази информация би следвало да е на една ръка разстояние за всеки чиновник в просветното министерство, нали е сред най-базовите показатели за състоянието на средното образование. Трети месец обаче ведомството не успява да отговори на тези въпроси, зададени от в. "Сега", въпреки че всички регионални инспекторати по образованието разполагат с въпросните данни, и то в детайли. "Трябва да се обадим до всеки един от 28-те регионални инспектората", бе неофициалното оправдание на ведомството на проф. Тодор Танев, контрастиращ доста с ентусиазма на министъра да реформира мащабно системата.

Отсъствията са една от



неудобните тайни на всяко училище



За нея обществото знае често колкото родител знае за бягствата на децата му от час. От време на време обаче до нас достигат любопитни факти. Най-новият - 13 000 първолаци липсват, защото са на гурбет с родителите си, вместо да приготвят ранички в България за първия учебен ден. Покрай кампанията с матурите властите се бяха вторачили в една злополучна ихтиманска гимназия, където наред с преписването се оказа, че учениците масово не влизат в час, но отсъствия не им се пишат. В клас с 30 деца по списък например в класната стая са заварени едва 11. В друг клас при 27 ученици реално има 13, а в трети от 28 деца на чиновете седят само шест. Подобни фантоми откриха и "Господари на ефира" в друго училище, в друга област.

Присъствието в клас е важно както за самата гимназия, така и за родителите, които взимат помощи. Броят на учениците определя каква държавна субсидия ще вземе съответното училище. Според одобрените стандарти за издръжка на училищата най-ниската издръжка в гимназията е 1389 лв. за учениците в специалност стопанско управление, а най-високо се плаща за учещите изкуство - 2384 лв. При натрупване на отсъствия ученикът следва да бъде изключен и съответно школото да изгуби субсидията за него. Помощите пък се спират при пет и повече неизвинени отсъствия.

Но да излезем от непосредствените материални облаги. Неграмотните деца попълват редиците на безработните, т.е. накрая сметката я плаща цялото общество. В началото на учебната година в САЩ тези дни се въртят какви ли не данни за загубите от пропуснати ползи и икономически растеж за нацията от отсъствията на учениците. Според едно такова изследване, цитирано от "Атлантик", ако само половината от отпадналите деца във випуск 2010 бяха завършили училище, Америка щеше да има допълнително 9.6 млрд. долара икономически растеж към момента, в който тези ученици щяха да достигнат средата на своята кариера. У нас, естествено, такова изследване няма. Няма даже елементарна картина на проблема, а за анализ на пропуснати ползи въобще не може и да става въпрос.

Пак според едно проучване, цитирано в американските медии, отсъствията в ранния етап на образованието - предучилищно, начални класове, води до проблеми с ученето по-нататък. Тези деца например по-често закъсват с математиката. Може да се предположи, че



отсъстващите пречат и на присъстващите,



чийто напредък едва ли печели от непрекъснато променящата се ситуация в класната стая. Но и по тези въпроси можем само да гадаем.

Въпросът е от голямо обществено значение и с оглед на милионите левове, които всяка година МОН дава за борба с отсъствията. Липсата им на практика не дава възможност да се отговори на въпроса ефективно ли се харчат парите на данъкоплатците. Миналата година просветното министерство например изсипа над 2.5 млн. лв. по националната програма "На училище без отсъствия". По една от мерките - "Без отсъствия", 118 училища в страната получиха 674 000 лв., за да намалят бягствата на учениците си. Дали са успели, няма как да разберем, тъй като чиновниците от министерството не искат да съберат нужната информация. В отчета към програмата например пише сухо, че въпросните школа са разработили и приложили мерки за намаляване на отсъствията, намалили са тези отсъствия, повишила се е мотивацията на директорите и учителите навременно и реално да отразяват отсъствията на учениците си и е осъществено взаимодействие на родители на деца в риск. Конкретните данни обаче кое училище с колко точно е успяло да намали отсъствията си ще си останат дълбоко потулена тайна някъде в дебелите отчети на инспекторатите. И с 5, и с 505 е намаление, но разликата е огромна, нали?

В отчета пише още: "Доказателство за ефективността на мярката е и участието на някои училища за втори път в програмата. Училищните екипи са



по-уверени и мотивирани



и продължават да търсят решения и ефективни подходи към проблема за намаляване на отсъствията на учениците". Странни критерии залагат в МОН. Простата логика казва, че ако веднъж си получил пари за намаляване на отсъствията и си разработил мерки, с които си успял да ги намалиш, то няма защо тогава да искаш още пари за участие в същата програма за разработване на същите мерки, преследващи същите цели. Би трябвало разработеното да продължи да се прилага, а ефектът да се усеща с годините.

Информация липсва, за съжаление, и за добрите практики. От регионалния инспекторат във Варна например твърдят, че са успели да намалят както броя на отпадащите от училище деца с 1.23%, така и отсъствията на учениците си (но пак няма конкретни данни с колко). Данните сочат, че половината от учениците там не са допуснали нито едно неизвинено отсъствие през миналата година. Организирали се дори кампании от рода на "Седмица без отсъствия", при която най-изрядните получавали награди. И толкоз по въпроса.

Тази година за борба с отсъствията са планирани още около 3 млн. лв. 2 млн. лв. са за мярка "Без свободен час", а 1 млн. лв. - за "Без отсъствия". По първата средствата са за осигуряване на заместващи учители, за повишаване на качеството на образователния процес, осигуряване на непрекъснатост на учебните занятия и на максимален обхват на учениците в клас и т.н. По втората е планирано да се подпомогнат 114 училища в борбата им с намаляването на отсъствията. Дали от похарчването на парите ще има ефект, надали ще разберем, поне ако съдим по "ентусиазма" на чиновниците да събират данни и по постните отчети, които изглеждат като преписани от миналата година. А точно просветата е пример за сфера, в която са нужни партньорските усилия на цялото общество - родители, учители, директори, управляващи и медии.