|
Именно тия 24 000 щатни бройки продуцират, мултиплицират и интоксикират живота на 454 млн. европейци с 6 тона директиви, тълкувания и пр. скрижали дневно. Точно те определят размера на дупките в полозите на кокошките носачки, размера на марките в ушите на едрия рогат добитък или допустимия шум при косачките за трева.
Преди разширението брюкселската словесност се превеждаше на 15 канонични езика, а възможните варианти за превод бяха 110. Сега езиците са вече 24, а вариантите 420. Всъщност цялата евросъюзна книжнина се списва на един-единствен - по-мъртъв и от латинския - език, който може да се нарече и "европейски". Ето някои образци:
"Въжената линия е съоръжение за превоз или пренос на хора по въже - успоредно на въжето и по протежение на определеното трасе."
Директивата "за безопасност на персонала на електросъоръженията" пък определя "дневния лимит на допустимите вибрации, въздействащи на горните и долните крайници". Тя предписва и начина, по който се изчислява тоя лимит. И така лимитът е "корен квадратен от сбора на квадратите (rms) (на общата стойност) на стойността на ускорение на измерваните честоти, установени при ортагоналните оси a hwx, a hwy, a hwz, определени в раздел 4 и 5 на приложение А към норматив ISO 5349-I (2000)".
Ако някой мисли, че тия шедьоври на чиновническата омилетика се каканижат от щатни бройки средня или още по-долня ръка, греши. Всички евронормативи се освещават едва на трето четене, и то след многократно съгласуване между конклавите на Еврокомисията, Европарламента и Съвета на Европа.
Резултатите от това изпипване също си ги бива. През 2000 г. брюкселските високопреосвещенства едва не усмъртиха половината сергийна търговия в ЕС с директивата продавачите да се снабдят със скъпи-прескъпи хладилни витрини. Не по-малко забавна бе и енцикликата, която повеляваше на италианците да пекат пиците си не на дърва, а в газови печки.
И точно в такива нормативи се проявява обединителната роля на брюкселския клир - цяла Европа скача като един човек, за да се пребори за тяхното отменяне.
А допълнителна сакрализация придава фактът, че тия 24 хил. брюкселски Отчета и Сестрици са най-скъпо платените щатници на континента. Освен че заплатите на повечето от тях надхвърлят тия на френския президент, те кадят европейския си тамян и сред най-скъпите декори в света. Само ремонтът, причинен от подмяната на сбърканата, отровна азбестова изолация на светилището в Брюксел, продължи 13 вместо 8 години, като изплюска общо 1,4 млрд. евро от катърсезонната стрижба на евросъюзното стадо.