На пръв поглед изглежда не чак толкова трудно да направиш въздействаща боксова драма - от "Разяреният бик" и "Роки" до "Момиче за милион долара" и "Боецът", публиката и критиката ги обичат. Но при такива предшественици не е лесно и да се наредиш сред шампионите. Антоан Фукуа ("Тренировъчен ден") се напъва здравата в "Обратен гард".

Филмът му се върти около изумителното, физически неузнаваемо, отдадено - по метода на Станиславски и Страсбърг - изпълнение на Джейк Джиленхол. Талантът му бе удостоен с номинация "Оскар" в "Планината Броукбек", пренебрегнат в миналогодишния "Лешояда", но актьорската му страст е неоспорима, а и подплатена с талант. Продуцентът Харви Уайнстайн, чийто филм е съфинансиран с китайски средства, още в Кан тази пролет спекулираше, че Джиленхол ще заслужи "Оскар" с изпълнението на Били Хоуп - боксьор лека категория, стигнал от гетото до славата, ударил обратно дъното и опитващ да изпълзи бавно нагоре в името на дъщеря си. Отслабнал, с кръвясали очи, подпухнало от ударите лице и дори спаднал с една октава глава, Джиленхол изпълнява най-важното изискване, което членовете на академията имат към претендентите за златната статуетка: физическа трансформация, а чак сетне - и емоционална.

Пикантен факт от тъканта на филма: самият режисьор Фукуа е боксьор и поради това схватките на ринга са заснети от изобретателна поредица ъгли, спектакълът във всяка от тях е на ниво. Извън въжетата обаче режисьорската работа в "Обратен гард" не е кой знае какво, тя по-скоро ограничава, отколкото поощрява актьорското развихряне. Сценарият е мелодраматичен и се движи по правилата на жанра.

Във филма виждаме още класни изпълнения - Форест Уитакър, Рейчъл Макадамс - но неговото сърце си остава кървящият, намръщен, агресивен персонаж на Джиленхол.