България няма да разполага засега армия по границата с Турция заради наплива на нелегални имигранти, стана ясно вчера. Само ден след като правителството реши да изпрати 1000 български военни с техника в подкрепа на Гранична полиция, премиерът Бойко Борисов и външният министър Даниел Митов изненадващо обявиха от Варна, че изпращането на армейски части на границата с Турция към момента не се налага. "Цялостната дислокация на армейски подразделения не е лесна работа и затова решихме да изчакаме с разполагане на армията по границата", заяви министър-председателят. Но в България са сформирани щаб и работна група, които могат да вземат решение за пращане на военни във всеки един момент. "Дори и да се изпратят, те просто ще помагат на полицаите да наблюдават границата", заяви Митов.

Промяната в българската позиция стана в момент, когато главният прокурор Сотир Цацаров е на посещение в Турция и обсъди кризата с бежанците лично с президента на страната Реджеп Тайип Ердоган. На разговора е присъствал и турският главен прокурор Мехмет Акарджа, съобщиха от българската прокуратура.

"България няма да се съгласи със създаването на буферна зона за бежанци на наша територия", заяви вчера външният министър Даниел Митов. Подобна идея лансира преди десетина дни бившият френски президент Никола Саркози. Според Митов миграционните центрове трябва да са извън ЕС, а квотното разпределение не решава проблемите. "Надявам се на извънредната среща на лидерите на 28-те държави от ЕС в сряда да се вземе решение не само за разрешаване на кризата, но и по отношение на източника , който генерира проблема - Сирия", заяви Борисов във Варна. Според него страната ни може да се справи с квота от 1200 бежанци.

Междувременно Хърватия обяви, че няма възможност да приеме повече бежанци, и затвори седем от осемте пропускателни пункта със Сърбия, предадоха информационните агенции. Загреб се готви напълно да затвори границите си. Хърватските власти започват да изпращат имигрантите към Унгария и Словения, за да продължат пътя си към Западна и Северна Европа. "Хърватия не може и няма да приеме повече това бреме. Време е да се справим по различен начин с проблема... Не можем повече да регистрираме и настаняваме имигранти. Влезлите в страната ще получават вода, храна и лекарска помощ, но след това ще трябва да продължат пътя си. ЕС трябва да знае, че Хърватия няма да се превърне в гореща точка", обясни министър-председателят Зоран Миланович.

Словения и Унгария обаче са категорични, че няма да приемат повече бежанци. От Будапеща заявиха, че решението на Загреб да пренасочи имигрантите е "напълно неприемливо" и Унгария започва да строи ограда по границата с Хърватия. В късния следобед вчера хърватски автобуси с бежанци тръгнаха към границата с Унгария. Словения също затвори границата с Хърватия и обяви, че всички мигранти, които успеят да преминат на словенска територия нелегално, ще бъдат връщани обратно.

Парламентът на Словакия отхвърли квотната система на ЕК за разпределение на мигрантите в страните от ЕС. Депутатите призоваха също за бързо прилагане на мерките за защита на външните граници на Шенгенското пространство.

473 000 бежанци са пристигнали в Европа през Средиземно море от началото на тази година, обявиха от Международната организация за миграцията. От тях над 349 000 са слезли на гръцките брегове и около 122 000 в Италия. Унгарският външен министър Петер Сиярто пък смята, че между 30 и 35 млн. мигранти потеглят към Европа.